трънки и блогинки

Роб на маймунката

Написано на: 14.12.2004 · 3 коментара

Неделя и понеделник си бях до Пловдив. Хубаво, ама си забравих телефона да се зарежда. Сетих се, след като бях излязъл от нас и не се върнах, защото по принцип не обичам да се връщам, а и като неделен ден едва ли някой щеше да ме търси толкова.

Първо се сетих за него още докато отивах към автогарата, когато исках да видя дали не закъснявам. След като се качих в автобуса се сетих, че нямам ключ и поисках да се обадя унас да видя дали ще са там нашите, но установих че ще трябва да рискувам. С братовчетка ми също имахме рамкова уговорка за следобеда, но и тя трябваше да почака докато можех да ползвам домашния телефон.

Стигнах си унас, отвориха ми и когато поисках да се обадя на братовчедка ми установих, че не ѝ знам телефона, защото той ми е запаменен в gsm-а. Обадих се на баба ми, от която го взех и след това се обадих на братовчедка ми, за да разбера, че тя ми е звъняла, но като не съм ѝ вдигал се е уговорила вече друго. Подобни случки и до края на деня – обадих се на няколко човека, за които предполагах, че може да се замислят ако не си вдигам телефона и се опитах да се видя с някои приятели. Добра идея, но ако се опитам да намеря телефоните им, които съм си записвал в тефтеря, се оказа, че са отпреди време и не са актуални вече. Новите ги знае само маймунката. Проклетия… реших че ще чета до края на вечерта. Преди да си легна исках да си навия будилника за малко по-късно, но… познайте, че ползвам телефона си и за будилник.

Същата работа и в понеделника, само че вече телефона ми трябваше, за да се обаждам с по-работни цели. Работата се оказа, че ще почака. Частичен успех за издирване на хора имах с телефона за справки 114, от който ти казват каквото ги питаш и даже май много работи казват. Подобни проблеми имах и докато се прибера в София. Като се опитах да видя какво става в пощата ми се оказа, че нямам нет.

Реших да видя колко обаждания съм изпуснал. Само 23 пропуснати и то повечето от тях са повторни от един и същи човек. Обадих се да се обяснявам на хората, с които не се видях в Пловдив и се надявам да са ми повярвали. Като пробвах пак да се свържа видях, че сървъра ми отказва след като му подам всичко що е нужно. Погледнах си входящите sms-и и там видях един от доставчика ми, който искаше да му потвърдя, че ще продължавам. Като не съм му потвърдил – той ме поспрял. За щастие пичовете (BUS-а и Веско) работят по над 12 часа на ден и когато им се обадих към 20.30 те бяха там и ме пуснаха веднага, за което им благодаря.

Та в следствие на всички тия житейски незначителни случки се натрапи извода, че аз съм силно зависим от подвижния си телефон и без него се чувствам направо спешен. Май вместо да се радвам или кая ще трябва просто да приема, че още една вещ се е наредила незаменима в живота ми.

Категория: дневни

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • milen на 14.12.2004г. в 08:06ч.

    Мдам, отдаването на прекалено много права на едно нещо винаги е лоша идея:)

  • Бобсън на 14.12.2004г. в 10:18ч.

    извини ме, обаче братовчед, се пише с Д. Като ЧАДО.
    Не можеш се оплака, че непудходящ чувек ти се заяде за туй точно… :)

  • KLEBSIELLA на 19.12.2004г. в 12:57ч.

    СЕДЯХ И СИ МИСЛЕХ,ЧЕ ГИНЕКОЛОЗИТЕ ВСЪщТНОСТ СА ХОРА С ТЕЖЪК АРТРИТ ПРЕД ПЕНСИОНИРАНЕ,ПОРАДИ КРАЙНО ВЛАЖНИТЕ УСЛОВИЯ НА РАБОТА..КОЛУМБОВЦИ, РОБУВАщИ НА ПУБЕРТЕТСКИТЕ СИ НЕЗНАНИЯ И ЛОШИТЕ РАКУСИ В РАННИТЕ БРОЕВЕ НА ,ЧУК-ЧУК,….МИСЛЕХ СИ ЗА НОВИТЕ МИ БИКИНИ И ТЯХНАТА ПРОМОЦИЯ.ПОЧТИ БЯХ УБЕДЕНА, ЧЕ РОЗОВАТА ИМ ДАНТЕЛА щЕ ПОДГЪНЕ СРАМЕЖЛИВО РЪБЧЕТА ПРЕД ЗОРКИЯ ПОГЛЕД НА ЕДИН ДЪЪЪЛБОК ПОЗНАВАЧ В ОБЛАСТТА ,КАКЪВТО Е МОЯТ(!) ГИНЕКОЛОГ…
    ВЪЛНУВАХА МЕ И РЕД ДРУГИ НЕщИЦА ,КАТО ТАКСИМЕТРОВИЯ С ХИГИЕННИЯТ МУ МАНИКЮР НА КУТРЕТО( ЗА БОГА!??), ЧЕТИРИТЕ МИНУТИ ЗАКЪСНЕНИЕ И ОБИЛНИЯТ МИ ОБЯД У БАБА..
    щЕ СПЕСТЯ МАЛКО ОТ НАЧАЛНИТЕ РАЗГОВОРИ НА ТЕМА ;КАК СЕ ЧУВСТВАТ СРАМНИТЕ ВИ УСТНИ?;..СТИГНАХМЕ ДО ПОАНТАТА В РАГОВОРА С МОЯТ ГИНЕКОЛОГ- ХАЙДЕ СЕГА, КОГА БЯХА ПОСЛЕДНИТЕ ВИ 3 ЦИКЪЛА.КОЛКО ДНИ ТРЯХА, ПРЕЗ КОЛКО ДНИ..ДРЪН-ДРЪН…
    АМААА РАЗБИРА СЕЕЕ, АМИИИ ТАКОВАААА, СЕГА ШЕ ВИ КАЖА..САМО ДА ПОГЛЕДНА..АММ КЪДЕ МИ Е ТЕЛЕФОНА,ЗАщОТО АЗ ТАМ СИ ГИ ЗАПИСВАМ, НАЛИИИ…НА КАЛЕНДАРА ТАКОВА…
    БРЪК ТУК, БРЪК ТАМ..
    АХ, ОТ ЯД щЕ СЕ ИЗЯМ!
    ТЕЛЕФОНЪТ Е У БАБА МИ.. ЗЛАТНИТЕ, КРЪВНИ ДАТИ( НЕщО КАТО КАБЛЕШКОВОТО ПИСМО ПО ПОВОД АПРИЛСКОТО), МОЯТА ОВУЛАЦИЯ , ДНЕВНИЦИТЕ НА МОИТЕ НЕСРЕТНИ ЯЙЦЕКЛЕТКИ ПЛАЧАТ ЗАБРАВЕНИ В НЯКАКВА АНТИ- ПРИРОДНА ДЖИДЖАВКА…
    КОГАТО СЕ ПРЕЦАКВА УГОВОРКА С БРАТОВЧЕДКА ТИ, ЗАщОТО СИ ГО ЗАБРАВИЛ Е НЕПРИЯТНО..НО КОГАТО СЕ ПРЕЦАКВА ДАТАТА НА БЪДЕщОТО ТИ БЕБЕ, ЗАщОТО СИ ГО ЗАБРАВИЛ…ТОВА Е СВИНщИНА..ОЛЕ! ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ ПРОГРЕС? НЕ.ЧОВЕШКИ РЕГРЕС И..ЕБАСИ..ПАДНАЛА МИ БАТЕРИЯТА..ПРИБИРАМ СЕ ДА СИ ЗАРЕДЯ ПАМЕТТА…