трънки и блогинки

Кога една „мрежа“ не е мрежа?

Написано на: 20.12.2004 · Няма коментари

Проф. Едуард Фелтън е успял да опише в типичния си кратък и точен стил безумието да се преследва технологията, а не тези, които я използват. Преведох долния текст на един дъх и се надявам да достави и на вас удоволствието, което ми даде и на мен. Текстът е под Creative Commons (Attribution-NonCommercial) и ако намерите повече места да го публикувате ще е прекрасно.

Кога една „мрежа“ не е мрежа?

Последната седмица, в отговор на заведените дела от MPPAA срещу BitTorrent тракерите, написах, че е невъзможно да се съди самия BitTorrent, защото той е нищо повече от протокол за комуникация. Майкъл Медисън бе скептичен към това твърдение, което беше нормално, защото не се бях аргументирал. Нека да се поясня.

Опонентите на P2P технологиите, изкушени от реториката, често наричат нещото, на което се противопоставят „мрежа“. Тази дума, особено за лаика, съдържа значение на физическа структура, която се оперира и контролира от някаква организация. Възможно обяснение е асоциацията с телефонната или електрическата мрежа, които изискват някой да наглежда функционирането ѝ. Когато четем исковете на ищците по делото „Grokster“ ние може да намерим много препратки към „мрежата“, която се оперира от ответниците.

Компютърните специалисти понякога използват думата „мрежа“, за да опишат нещо неосезаемо. Други днес използват думата „мрежа“, когато говорят за социална мрежа от познанства между жителите на един малък град. Никой не оперира тази мрежа. Няма кой да бъде съден, за да преустанови функционирането ѝ, защото това не е мрежа в същия смисъл, както електрическата мрежа.

Комуникационния протокол е споразумение или начин по който компютърните системи могат да си съдействат, за да постигнат някаква задача. Той не е собственост и не се оперира от никой. Някой може да има патент или права на автор, върху протокол, но нека да изключим тази възможност. В някакъв смисъл Английския или всеки друг човешки език е вид протокол, който се използва от хората да комуникират помежду си. И отново: никой не е собственик и не контролира езика и не може да прекрати използването му. Нека, разбира се, да направим разграничението, че не говорим за ненаказуемост при използване на езика за осъществяване съставите на престъпленията заговор или клевета, но употребата на езика не е едно със него самия.

Когато имаме процес относно конкретна технология, как можем да направим разграничението дали дали мрежата е по-скоро като електрическата мрежа или като социалната? Тук аз мисля, че съда по делото „Grokster“ е на прав път. Вместо да спори що е то мрежа или какво означава тази дума, те съсредоточават вниманието си върху същината на технологията и контрола, който ответника упражнява върху нея. Това адвокатите го наричат „преследване на фактите“.

Подходът на MPAA да съди операторите на BitTorrent тракери, вместо да съди самия протокол, означава че прави гореописаната разлика, което само по себе си е добра новина.

Edward W. Felten

Категория: свободни неща