трънки и блогинки

Нерешително

Написано на: 07.01.2005 · 3 коментара

Обичам да чистя фаянс. Това е начин да видя разлика между бяло и наистина бяло и на мен това ми действа добре.

На всички, които ме запитаха дали съм добре, обезпокоени от нарушения ми ритъм на писане, с благодарност ще отговоря, че нищо значимо ми няма, а наченките на грип тия дни ги уморих с асеновградски мавруд и колдрекс. Проблемът не е, че не пиша, а че не поствам нахвърляните неща. Драфтовете ми са пълни: и в блога и в пощата.

Причина е, че ми липсва консистентност. Идеи има, но изразяването им ми куца. Начевам, но не завършвам. Почвам в едно настроение, а след няколко минути го няма вече. Ту се обяснявам както сега, ту тегля само една кратка майна.

Всъщност, аз съм почнал един експеримент, но не знам дали това е резултат от него. Затова сега чистя пода, бърша прах и връщам неща по местата им. Но и като чистя се хващам как забравям, че съм избърсал половината и съм захванал друго. Мислех да излизам, но не мога да се наканя. Чудя се за какво целях, като почнах да пиша това, но вече ми се струва безсмислено.

Усещам се, че днес не съм ял. То всъщност и за това щях да излизам. А експеримента ми се състои точно в това да ям възможно най-малко и да избягвам мазни неща и месо. От понеделник го наченах и в началото ми се стори добре, защото отдадох възможността да се съсредоточа и уча по-добре на това. Сега гледам как съм преместил тоалетните си принадлежности, но не съм подсушил мястото им и те са още накупчени настрани.

Да, мисля ако си измия лицето ще се почувствам по-добре. Дали няма да е и добре да взема нещо по-солидно за ядене? Може да ида до оная хубава пекарна в началото на Графа? Или може пък да занеса малкo „Lindor“ банбони, на някой, който въобще не ги очаква?

Имам един съсед, който много вика. Вика на жена си, на лаборантките си, на своите съседи, на хората които паркират пред нас вика. Преди няколко дена викахме с него. Не че имаше за какво да спорим, но май и двамата така правим. Повикахме, повикахме пък се разбрахме след това с две думи.

Сега пак го чувам, но на мен не ми се вика. Аз съм гладен. Дали да не изчакам глада да се засили, за да престана да се колебая? Иска ми се все пак да си измия лицето. С този почистващия scrub да си го измия и после с розова вода да го почистя съвсем. Но дали няма да ми се изсуши кожата? Но е хубаво първо да си поставя тоалетните принадлежности обратно.

Мисля, съседа ми се храни добре и това му дава сила да вика и да тропа по масата, когато нещата не стават както трябва. Е, щом това е което кара да се чувстваме силни, а и фаянса изглежда добре, но не ме тревожи фаянса…

Та поуката е: Нерешителността е гибелна. Веднъж щом сме взели решение не трябва да мислим за него.

Категория: всякакви

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • al_shopov на 07.01.2005г. в 11:10ч.

    За фаянса ти препоръчвам продуктите на Анитра.

  • Ivan на 07.01.2005г. в 17:34ч.

    E, tova si lichi, che si go pisal gladen ;-)
    Vseki zhest, vsiako dvizhenie se obmislia i obsuzhda, sinapsite sa opunati do krai i se nuzhdaiat ot elektrichestvo.

  • дафчо на 08.01.2005г. в 16:48ч.

    Малко офтопик, ама синапсът е контакт, как може да се опъне контакта, от тип шуко става трифазен ?! ;-)
    Иначе глад го е мъчило детето, ама да наваксва понякога с висши мастни киселини и незаменими аминокиселини (като хапва сочна мръвка)