трънки и блогинки

Програмата

Написано на: 13.11.2008 · 5 коментара

Някой ден ще ми е хубаво вкъщи да седя
Някой ден за кеф ще си чета
Някой ден бавно ще вървя
Някой ден мирен ще стоя
Някой ден сдържано ще говоря
Някой ден няма да мърморя
Някой ден ще изтрезнея
Някой ден дори ще поумнея

Може би е време да се стегна
Може би е време да улегна
Може да е заради жена
Може пък да е съдба

Не искам, обаче да е скучно,
предвидимо, рационално и благополучно.
Искам да е интересно,
шарено и не винаги лесно.
За всичко всичко аз ще зная,
да мога безспир да си играя

Категория: дневни

5 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Ани на 13.11.2008г. в 22:12ч.

    Няма да е скучно. И няма да е лесно. :-)

  • Ани на 13.11.2008г. в 22:12ч.

    … но е възможно. Най-много зависи от теб.

  • LeeAnn на 14.11.2008г. в 00:28ч.

    Лесно е да го направиш скучно.
    Трудно е да е шарено.
    Значи ще ти хареса… :)

  • bib на 14.11.2008г. в 17:15ч.

    дано само да продължиш да пишеш весели неща както до сега. Според мен истината е правопропорционална на смеха – когато той намалява и тя се отдалечава.

    Иначе бих казала, че за да е шарено един не стига, трябва двама да „цапат“ в различни цветове неуморно. „Така че само двама… “ както се пееше в онази песен на Нова генерация :)

  • Постинг Пейо на 15.11.2008г. в 00:58ч.

    * * *
    Как, искаш пулсът ми да укротиш
    как, искаш духът ми да уловиш
    как, искаш времето да определиш
    как, искаш мен ,
    с другите си да уеднаквиш