трънки и блогинки

Градски психопати: Мъжът, който не миришел

Написано на: 17.11.2008 · 14 коментара

Имало една жена, която била винаги спокойна и усмихната. Добра и лъчезарна, тя се справяла отлично с работата си и винаги била готова да помогне на другите. Всички я харесвали и тя се радвала на приятелството и уважението на колегите си. Когато ѝ се възхищавали как успява да е толкова положителна и да кара другите да се чувстват добре, тя отговаряла, че това се дължи на приятеля ѝ, който я правел щастлива, а тя само споделяла радостта от любовта с останалия свят.

Имало един мъж, когото жената често виждала по работа. От първата им среща той я гледал втренчено, след това започнал да прави намеци, докато веднъж не я притиснал и опитал да целуне. Мъжът бил доста пълен, носел ризи в ярки цветове, които не закопчавал до край и се виждали окосмените му гърди, но най-вече се потял много и излъчвал остра, неприятна миризма. Когато я доближил, жената рязко го отблъснала и напуснала отвратена.

Прибрала се разстроена вкъщи, където я посрещнал приятелят ѝ, с когото живеели заедно. Той бил много красив, фин и естествено елегантен, изключително чист и винаги много внимателен с нея. Усетил, че нещо не е наред с нея, но след като не получил отговор, не настоял и се постарал да я накара да се почувства по-добре. Жената си измила няколко пъти ръцете, после изтрила и лицето си със сапун, и след като взела продължителен топъл душ, успяла да се отърси от случката, която я накарала да се почувства омърсена.

По-късно същата вечер, когато легнали един до друг, жената се притиснала до приятеля си и се опитала да се успокои, като усети миризмата му. Не успяла да долови нищо, но това не било чудно, защото той бил се къпал, а и винаги в движенията и поведението му имало хармония и спокойствие, при които било нормално да не се отделя пот. Въпреки това, на следващата сутрин, жената помолила мъжа да свърши нещо, което би трябвало да го накара да се изпоти. След като приключил, тя му дала дрехи да се преоблече и се опитала да подуши работните му дрехи, но отново не усетила нищо. Това я накарало да мисли, че балансът и вътрешната му хармония външно се показват с липсата на каквато и да е пот и миризма, но все пак била решена да го усети.

Вечерта напазарувала и приготвила доста пикантна вечеря. Приятелят, докато се хранел, с типичния си възпитан маниер забелязал, че е акцентирала на подправките, като ѝ направил комплимент за това, че опитва нови неща. Тя благодарила, казала, че ѝ е студено и усилила отоплението. През нощта добавила още одеала, но въпреки че се притискала силно до местата, където би трябвало да се отделя пот, не усетила нищо. Цяла нощ почти не успяла да спи и сменила множество позиции, търсейки миризма, но усещала само своята пот. На сутринта станала първа и затворила отдушника в тоалетната. Изчакала приятелят ѝ да излезе от тоалетната и влязла веднага след него, още преди казанчето да се напълни отново, но нямало никаква миризма.

През следващите дни и седмици опитала какво ли още не. Сменила изцяло хранителния режим, карала го да върши, изискващи усилие дейности, постоянно държала горещо и дори се опитала да го изнерви и ядоса, но нямало никакъв резултат. Тази липса я направила изключително неспокойна и изнервена – където и да се опитвала да усети някаква миризма от него, не успяла.

Когато посетила отново косматия пълен мъж, тя видяла потните петна по ярката му риза и когато той опитал отново да я докосне, тя не се съпротивила. По пътя към дома си тя усещала острата му пот по дрехите си, вдигала ръце към носа си и душела пръстите, с които го била докосвала. У дома я посрещнал приятелят ѝ – спокоен и незвъзмутим, както винаги.

Без да се съблече, влязла в тоалетната, постояла с лице зарито в дланите си и след това излязла навън. Разхождала се дълго из квартала, като се опитвала да осмисли какво се случва с нея. Когато стигнала отново до сградата, в която живеели с приятеля си, спряла се при събралите се съседки, с които винаги се била отнасяла учтиво, но никога не била разговаряла. Те ѝ се зарадвали много и казали колко са щастливи да имат една винаги толкова усмихната и приветлива млада жена за съсед, тя отговорила нещо учтиво и на изповодяк ѝ пожелали да си намери някой хубав младеж за приятел, за да не живее винаги така сама.

Категория: истории

14 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • И.Е. Станков на 17.11.2008г. в 20:29ч.

    Браво!!!

  • Емо на 17.11.2008г. в 21:01ч.

    Стресна ме доста с това

  • Чефо на 17.11.2008г. в 21:08ч.

    Парите не миришат. Разумно момиче.

  • LeeAnn на 17.11.2008г. в 21:29ч.

    Объркващо…

  • Ghibli на 17.11.2008г. в 21:56ч.

    Хареса ми. Все очаквах някаква връзка с „Парфюмът“ :), но краят успя да ме изненада.

  • Acnapyx на 18.11.2008г. в 01:35ч.

    Началото звучеше традиционно. После наистина за кратко заприлича на Зюскинд, за да завърши с изненадващ финал като от Роалд Дал. Страхотно, и наистина впечатляващо преливане от един стил в друг.

    Не знам дали тълкувам правилно подтекста, че идеални хора (особено мъже) няма? Освен въображаеми, разбира се.

  • Ани на 18.11.2008г. в 11:45ч.

    Хей, бяха ми долипсвали разказите ти.

    Хареса ми, много.

  • недко на 18.11.2008г. в 15:54ч.

    края води до две възможни интерпретации (поне за мен е така), но няма смисъл да ги изброявам, очевидно е че автора иска всеки сам трябва да реши какво означава разказа.

    интересен разказ.

  • wakeop на 18.11.2008г. в 23:52ч.

    И на мен ми хареса :)
    Краят особено.

  • Тони Р. на 20.11.2008г. в 15:23ч.

    Супер! Искаме още ;) истории за градски психопати

  • Elica на 20.11.2008г. в 15:39ч.

    Браво!

  • Комитата на 23.11.2008г. в 14:44ч.

    Да, и аз съм срещал девойки, които иначе харесвам но миризмата ме отблъсква.

  • Neo2SHYAlien на 10.12.2008г. в 15:21ч.

    cool предеелно страхотно :)

  • Durex на 13.11.2009г. в 02:41ч.

    Не разделяю я ответ одного из пользователей.