трънки и блогинки

За режима

Написано на: 21.01.2005 · 7 коментара

Часовникът ми звъни всяка сутрин (без неделя) в 7.30. След около половин час съм станал и тръгвам през тоалетна, баня, зъбите, лицето, нещо да си почистя или подредя и сядам да почвам. Правя си чай, закусвам, ако има. Имам си нещо като режим, един вид.

Режимът трябва да е нещо хубаво. Режимът трябва да помага да не се отплесвам и да върша повече. Тъй като нямам шеф на главата, а и този който имам спи по това време, пък и да не спеше той е свикнал да не ми се бърка, обективно няма нещо, което да ме задължи да го правя, но аз си мисля, че е хубаво и трябва. Да има ред и дисциплина нужно. Ordnung und Discipline! Ordnung ist das halbe Leben!

Друга част от режима ми е да се опитвам да се храня умерено само с полезни неща и да избягвам месото. Наистина като не ми е тежко на стомаха се чувствам далеч по-добре, а месото и белият хляб ме карат да се чувствам така. Затова – черен хляб и „Бонус“, че да не ми се и иска да прекалявам.

Да, ама не се оказа точно така. Режимът дори и да води до навик за работа, не води до желание за работа. А без желание само разни дребности и правени вече неща се вършат. Интересните неща, нещата, който си заслужават, трябва да се вършат само с желание. Затова се случва често да зяпам или чета какво ли не друго, но не и да върша нещо полезно. Губя си времето, чакам да ми дойде желанието. Това е доста глупаво.

Снощи се случи да се прибера към три и нещо. По пътя ме удари и нощния глад и забърсах нещо като двоен пилешки бургер и няколко принцеси с кайма и кашкавал. Стоях до към 5 и будилника даже и не помня как съм го изключил сутринта. Режима отиде.

О, чудо! Като станах аз имах желание. За няколко часа свърших за цял ден работа и се чувствам добре. Последните дни имах някакво гадно чувство в стомаха и си мислех, че завъждам я язва, я някаква друга гадост. Мислех си, че ако спазвам по-строга диета ще ми мине, а то този двоен пилешки бургер се оказал лечебен.

Изводи не знам дали и какви да правя, но се сещам, че преди години като ходех да плувам и бях още сънлив и не ми се плуваше, се пусках под вода и докато не ми дойдеше стимул и причина да изплувам не се показвах. Та идеята ми е, че е хубаво да има нещо такова и в живота.

Und jetzt… Wohin ist Poland?

Категория: дневни

7 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • yovko на 21.01.2005г. в 10:35ч.

    Не знам защо, но това ме накара да си спомня един велик монолог от пиесата „Секс, наркотици и рокендрол“:

    – …Не трябвало да пуша пури ли? Пушенето било вредно за здравето! Живота на всеки, който пуши пури се съкращавал средно с четири години. Хм! И кои години – тези от 68 до 72, нали? На ви си годините, дайте си ми пурите!

  • пейо на 21.01.2005г. в 11:59ч.

    В този ред на мисли се сетих, че „Непушачите умират здрави“.

  • Дончо на 22.01.2005г. в 05:13ч.

    Явно (не)пушенето става все по-актуална тема в БГ покрай тези нови закони. Което е чудесно, дай Боже все повече хора да се замислят.
    Колкото до режима? Пейо, чудя се как така си станал такъв голям българин с черен хляб? Сериозно ли, или това е отскоро ;) ?

  • пейо на 22.01.2005г. в 08:36ч.

    Голям се става като се яде всичко наред. Но и по принцип, от когато сам си пазарувам, предпочитам разновидности на черния хляб.

  • дафчо на 23.01.2005г. в 03:52ч.

    Е честито! Вече си окей нали?
    След идеята за (не)пушачите, парламентът щял да одобри закон, според който басейните ще се делят на половина.Едната за пикаещи в басейна, другата за такива, дето могат да устискат.

  • пейо на 24.01.2005г. в 02:17ч.

    Хахаха… Дафчо :))
    Благодаря за старта на деня.

  • JollyRoger на 24.01.2005г. в 14:34ч.

    Arbeit macht frei!