трънки и блогинки

Танцът на машинописката

Написано на: 23.11.2008 · 5 коментара

Винаги си намирам нещо ново в стиховете и текстовете на Димитър Воев:

Никой няма
да поиска
да лети
с машинописка.

Ето го цялото.

Категория: мини

5 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Павел Николов на 23.11.2008г. в 21:36ч.

    А, аз бих летял! Ама ако не писка (виж края на римата), а стиска!

  • ASD на 23.11.2008г. в 22:35ч.

    Старо и любимо, най-вече началото:

    Пиша, пиша
    дълго пиша
    но машината
    не диша.

    :-)

  • Апостол Апостолов на 24.11.2008г. в 09:26ч.

    Познавах това момче бегло и не приживе му обърнах никакво внимание. Защото аз бях музикант от „първата вълна“. Тръгнах още с „Бъндараците“, а нашето поколение беше направо брутално: секс, наркотици и рокендрол.

    Сега съжалявам, че не съм опознал Воев по- отблизо.

  • bib на 24.11.2008г. в 14:29ч.

    … Хващал ли си ти момиче,
    пърхащо с криле,
    стискал ли си го със длани
    докато умре.

    или пък друго любимо

    От ужас грохнал е денят,
    по който стъпват великаните,
    но замъкът на твойта плът
    ще изцери на звяра раните.

    Как само го е казал – замъкът на твойта плът

  • Foxy на 06.12.2008г. в 18:16ч.

    Има нещо недоизказано и много тъжно в съдбата на една машинописка…Сюжет подобен на филма „Трамвай Желание“.
    Какво и остава – да пише, да пише и дълго да се надява…
    Повтаряш си :
    „Аз съм твърда,
    безразлична
    винаги нежна
    но не лирична.“

    Харесва ми и е истина …