трънки и блогинки

щастливи лайна навсякъде

Написано на: 26.11.2008 · 10 коментара

толкова е свястна,
сигурно много е нещастна

Категория: мини

10 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Апостол Апостолов на 26.11.2008г. в 09:08ч.

    Много духовито. Пък и звучи много добре. Не бях го чувал, но отсега насетне ще го използвам.

  • Таня на 26.11.2008г. в 09:36ч.

    Предполагам, че е написано в женски род единствено заради римата.

    Това ме заинтригува като съдържание. Би ли обяснил логиката, моля?

    Това е въпрос, а не хвалебствена констатация, на който все пак се надявам да получа отговор, от едното възпитание поне.

  • Постинг Пейо на 26.11.2008г. в 12:07ч.

    Понякога,сама
    –––––––––
    Грешно ли е,поисках съвършенство
    и погледнах теб Слънце,
    протегнах ръка,
    обещах моите дни
    Ти ми се показа
    почувства пламък в моето сърце
    „Сродни сме“- и спусна слънчева пътека
    Огледах се, ама как
    Природата-хайде,нали пожела
    дърветата казаха,танцувай, и затрeптяха със листа
    вятърът в лабиринта на косите се изгуби
    (уж да подреди)
    дъждът уми босите крака
    Дали да тръгна?!
    сълзите не помагат,
    а не всякога съм добра.
    (писано ….няма значение)

  • kris на 26.11.2008г. в 12:41ч.

    пейо, какъв е тоя странен силогизъм „свестен=нещастен“? плс обясни, че ми е интересно. :)

  • Таня Джекова на 26.11.2008г. в 14:44ч.

    Пейо, това наистина е майсторство – с две изречения, тоест – три плюс заглавието, да предизвикаш толкова много мисли у мен, а и не само у мен – предполагам. Отдавна съм ти го признала това умение :-)

    Не успях да открия тълкуването на думата свестен, но синонимите ѝ са: смислен, умен, разумен, здравомислещ, трезвен, съзнателен, разбран, порядъчен, редовен, добър, на място, морален, благоприличен, пристоен, честен, почтен, уместен, годен, приличен, сносен, поносим, търпим, чудесен, любезен.

    Кое от тях тук навява асоциация с нещастен? Това е третият въпрос тук към момента в този смисъл.

    Не получих отговор досега, но това не ми пречи да ти напиша още един коментар – дълъг и обширен, което по всяка вероятност ще е загуба на време, но няма да ми е за първи път, пък и като ще си говорим първосигнално – защо не – на мен многословието ми е присъщо…

    Люшкайки се преди между хиляди ситуации, съображения и емоции в живота си, установих че придържането към един простичък принцип доста помага в дългосрочен план. Нещо като „добрите традиции винаги са актуални“.

    Избрах си принципа: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“, който сам по себе си предполага, че съм свястна. По-нататък по веригата от разсъждения идва колебанието, което настъпва на моменти заради несигурността, дали това, което правя, е това, което трябва да правя. Такива разсъждения понякога ме карат да се чувствам тревожно и да не мога да почувствам онова удовлетворение или щастие от правилната постъпка и поведение.

    А пък когато прочета подобен постинг като твоя и особено ако се намирам в момент на колебание, веднага започвам да се чудя, дали съм щастлива или нещастна и защо да си свестен, излиза не само според теб, а и според други коментиращи, че е порок, а не – добродетел. И такива твърдения автоматически започват да вменяват идеята, че този, който се старае да е свестен, обикновено е нещастен.

    В крайна сметка всеки човек може да бъде или свестен, или лигльо /ако вземем синонимите на несвестен/ и това е въпрос на избор. Моят избор е, че предпочитам да не демонстрирам особата си с някакви интелектуални напъни, а да се опитам да бъда максимално ефективна в ежедневието и да мога с лекота да се справям с житейските проблеми, както и да не си създавам такива по възможност. Освен това съзнателно съм избрала, кое мога да споделям с други хора и кое искам да запазя само за себе си и затова неговоренето за нещо не би трябвало автоматически да означава липсата му, нали? Избрала съм да бъда човек от златната среда с всичките негативи и позитиви от този избор. Негативите идват понякога от такива постинги като твоя и исках да разбера, какво е нередното евентуално и при мен?

    Един въпрос все остава без отговор у мен и той е: „След като интелектуалците толкова се присмиват и сочат с пръст скучните и нещастни свестни хора, защо тогава всички предпочитат произведеното от такива хора?“ Ето ти самият пишеш за двама свестни мъже в следващия си постинг и нямаш нищо против да получаваш качествени услуги и продукти, които по подразбиране са дело на свестни хора. Но иначе ръсиш римувани думи за „щастливи“ лайна към едната половина от човечеството…

    Мнозина се присмиват на германците, че били скучни, но иначе всички предпочитат произведеното в Германия, пък да не говорим за това, колко от нашите невероятни интересни сънародници, които придават цвят и мирис на живота /ако правилно те разбирам/, се изнесоха да живеят там, в онова скучно и подредено общество…може би за да го оцветят и него… В моменти на патриотични съмнения започваме да изтъкваме разни такива качества като гостоприемството и интелекта на българите и да се бием в гърдите, че ние сме повече от онези студени народи, но иначе чакаме и се надяваме като просяци на разни милиони и милиарди, които същите тези студени нещастници имат възможността да ни изпратят като подаяние… Никак не ми се връзва такова отношение.

    Предполагам че постингът ти е насочен към конкретен човек и че основният ти замисъл е проблемът със симулирането на щастие, но това не прави свестния човек по-малко свестен, докато ти с твоя пост абсолютно допринасяш за неговото нещастие, дори и да не е имало такова до момента.

    Иначе подобно генерализиране ми се струва лишено от смисъл. Но от друга страна – от собствен опит знам, че индиректните коментари по адрес на конкретен човек също са много издайнически и носят цяла камара от отрицателни точки.

    Исках да разбера логиката, която стои зад мислите ти, защото наистина ми е много интересно, но вероятно няма. Така че сори за спама.

  • пейо на 27.11.2008г. в 07:41ч.

    @ Таня и kris
    Това е моментно субективно наблюдение, а не закон божи. Приемете го като възклицание.

  • Yana на 28.11.2008г. в 15:37ч.

    Мъдро. Браво!

  • Maria на 28.11.2008г. в 15:47ч.

    Таня, подкрепям с две ръце многословието Ви, защото ми омръзна от безмълвието и бездушието, което се е пропило в живота ни.

  • DeKo на 30.11.2008г. в 02:03ч.

    Свястна е и е щастлива,
    Слънце е, бидейки жива
    За да е истина – това е
    всичко друго е …едва ли

  • Foxy на 11.12.2008г. в 21:07ч.

    Колко жалко е, че всеки поход към светлината завършва с падение! Това е съдбата на „свестните“, но нали те сами си го търсят…Проблемът е в избора и в склонността ни да се кланяме на неизвестното.
    И така поне има баланс- едното за сметка на другото. Справедливо е …Не зная само защо в тази схема за наивници “ се ловят“ по-скоро жените .