Пак ми се счупи стола! Е, не знам вече какво да кажа! Предишния като се счупи си казах, че е защото е „президентски“ и е сложна и комплексна система и въпреки грешните пари, които отидоха за него не бях учуден. Сигурен съм, че някой циганин си го е заковал на каруцата и сега и той е щастлив да кара хайваните от президентското кресло, а и аз съм доволен от съдбата на некадърно направената вещ.
Сегашния обаче е най-простия възможен посетителски стол – за няма и 30лв. ми изглеждаше пределно здрав. Простата конструкция с привидно здравите материали ми даваха надежда, че той ще издържи дълго. Обаче се оказа, че основата на облегалката е пластмаса и тя се е счупила на две. Сега като се опитам да се облегна се извива като дъга назад и след няколко часа гърба ме боли много неприятно.
Ясно е, че столът вече не става. Какво ще правя сега се чудя аз? Този трябваше да е най-простата и устойчива конструкция, която се продава на пазара. Или може би вещите вече искат да бъдат сменяни на кратки периоди от време? Може би не ги правят както преди?
Столовете в университета са отпреди поне 20 години. Тези столове не са мръднали, а и вероятност не виждам да се счупят. През тях годишно минават огромно количество хора, от които има и по-тежки и по-въртящи се от мен, така че не мисля, че съм виновен аз само.
Тези дни прочетох това есе, което твърди, че вече не правят нещата като едно време. Аз съм съгласен с автора му. Първият извод, за който се сещам, е че масовостта на производството изглежда неизменно води със себе си и компромис с качеството. Да, но не е съвсем така.
Моят любим пример за това как трябва да се правят нещата е първото ми колело модел „Заяц Люкс“. Това е детско колело, произведение на съветския гений, което си се продаваше с помощни колела. Конструкцията му се състоеше от проста и хипер-здрава рамка, кормило, педали и верига почти изляти заедно, седалка и две колела от плътна гума. Спирачки – няма, спира се с контра като оставяш дълга диря по асфалта. Красота и стабилност! Каквото и да прави отрока не може да го счупи. Блъска го, пада, рита, хвърля – колелото не мърда.
В градската природа нямаше обект сбъсъка, с който да му причини някаква вреда. Махат ти помощните колела и те пускат да караш. Ти си като куршум с изместена тежест – въртиш и не знае на къде отиваш. Както си се засилил, гледаш пред теб нова „Лада“, опитваш да завиеш, но се забиваш във вратата ѝ. На теб и колелото нищо им няма, а вратата на „Лада“-та едвам се отваря и на собственика му се реве. Изправяш се гордо и пак се засилваш. Не щеш ли – „Трабант“ насреща. Сега вече родителите ти тичат след теб да спасяват „Трабант“-а, защото „Лада“-та беше яка, ама тук изходът е ясен.
И заради този светъл пример на „Заяц Люкс“ аз се чувствам недоволен потребител, когато вещите ми ме изоставят така. Аз този стол ще го хвърля ядно, но дали и със следващия няма да се случи същото?
7 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
yovko на 05.02.2005г. в 06:38ч.
Значи аз преди около 5 години си купих един въртящ се с облекалка и подлакътници от Метро. Не е президентски. Обикновен, но накъде към 60-70-80 лева беше. Още е жив и здрав, малко попуква отвреме на време вече, но още се държи и нищо видимо му няма… Не, че ти го препоръчвам, но опитай. Гледам, че Жоро Ч. си има същия. А и аз и той горе долу сме в същата теглова категория с тебе ;)
пейо на 05.02.2005г. в 08:16ч.
На пръв поглед това като да е „стола на великите“ :)))
Обаче се сетих, че като ми се счупи по-предишния стол (аз имам дълга история) Христина се смили над мен и ми беше дала един такъв (без подлакътниците). Издържа достойно наистина, но не е столът за мен.
Благодаря за предложението, но ти трябва да ме разбираш, че търся зен-стола :))
Николай на 05.02.2005г. в 09:07ч.
И аз имах същото колело. Мисля, че още е здраво, макар за съжаление да го кара някой младеж, а не аз…
След няколко разлепени/лепени/поправяни стола се убедих, че истината е в онези ученическите – от класните стаи. Дървена седалка, тръби и нито грам пластмаса. Е не е кой знае колко удобен, но и „Заяц Люкс“-а нямаше скорости.
Nick Angelow на 06.02.2005г. в 04:33ч.
на каква машина работиш в къщи? настолна или може да я сложиш в скута си?
ще върви ли към нея да си вземеш един ‘мек’ фотьойл? той поне няма опасност да се счупи, а и не натоварва особено физиката ти, по-скоро обратното.
а във връзка с колелото – винаги съм се чудил има ли нещо вярно в историята за ‘японската конвенция’ или това е поредната градска легенда? онази история, в която японските автомобилостроители ‘принудили’ даймлер да не произвеждат толкова качествени автомобили, защото в противен случай щели да останат без работа.
като се замислиш, преди доста години (20-30) нещата бяха доста по-здрави и можеше да минеш с купуването на един-единствен предмет през целия си живот (сещам се за рекламата на volvo – ‘не си купувайте volvo, защото ще ви надживее’ :)). а сега няма никакъв шанс за това – живота им е максимално 3-5 години. в този смисъл, на мен ми е любопитно, ‘дзверът’ на роси колко време ще издържи?
пейо на 06.02.2005г. в 09:51ч.
@ Николай
И аз съм сигурен, че някой друг го кара, защото то беше нещо, което и да изхвърлиш не можеш и ако някой се е намерил да го позабърше и смаже – ще е като ново.
За същия тип столове и аз говорих. Употребата им боли, но тъкмо се научаваш да не се заседяваш пред компютъра.
@ Nick Angelow
С лаптоп съм и направо може да си лягам с него, което и правя като ме заболи гърба много. Аз съм против прекалено меките легла и столове, защото вярвам, че те предразполагат към гръбначни изкривявания.
А за „японската конвенция“ – да, според мен това е и рационалния избор, както е обяснил и Никола (http://www.nikola-bg.net/diary/archive.php/2005-02-06).
Но освен рационалността има и елемент на претупване, на прекалена икономия и стремеж към масовост, които ме дразнят.
sebastianz55 на 06.02.2005г. в 20:30ч.
Обожавах това си колело, но взе че ми умаля – сигурно е от напредващото време :(.
Най ме радваха гумите, особено в моментите, когато минавах през натрошените стъкла по асфалта от поредното автопроизшествие.
Относно стола – много си е добър и е леко твърд дори – аз да се върши работа. Виж ако искаш нещо по-обикновено има едни с кожен салон, в които потъваш ;).
FreeJack на 07.02.2005г. в 18:12ч.
Пейо,
вземи ме за изпитател на столове.
Моят струваше двойно повече, но изкарва вече 3-та година.
Истината е, че нещата вече не ги правят както едно време.