трънки и блогинки

Още известен като…

Написано на: 11.12.2008 · 21 коментара

Първият път, когато ми се наложи да изпиша името си с латински букви, беше да се запиша в класирането на някаква компютърна игра. Според околните трябваше да се изпиша като „pejo“, но на мен ми звучеше като „пежо“ и реших да съм „peio“. Приех, че това е начина името ми да се изписва на латиница и въпросът бе решен докато не се намеси държавата. В новоиздадената ми лична карта ме бяха записали като „peyo“ без да се поинтересуват дали аз се идентифицирам така. Постъпката им беше груба и затова, когато ми издаваха международния паспорт, събрах половината служба и след половин ден усилия, в които положих старание да демонстрирам, че съм известен другояче, директорката прояви разбиране и разреши името ми да бъде записано като „peio“. Това създаде два начина на изписване на името ми в два валидни официални документа за самоличност, което не беше проблем за мен, защото аз знаех как се казвам, дори и на латиница, но отключи една серия от проблеми, които можеше да бъдат избегнати, ако държавата беше така учтива първо да ме попита.

В периода на моята противоречива легитимация се сдобих с домейн, удостоверения за различни постижения, банкови сметки и всякакви други активи записани на името на лице, което последователно изписва първото си име като „peio“. За чужденците първо е трудно да произнесат три последователни гласни, но като се опознаем се научават. Единствена не се научава държавата, която за мой ужас настоява да ме прави „разбираем“ за всички тези чужденци, с които аз се разбирам добре, въпреки нейната намеса. Всеки път, когато името ми трябва да бъде изписано с латински букви в официален документ, започва борба, която завършва с променлив успех. Истинските проблеми настават, когато трябва да си изкарам банкови карти с всичките ми имена, за да мога да плащам онлайн като „peio“ или офлайн като „peyo“, когато резервацията ми е платена от „peio“, а се легитимирам с документ, в който се казвам „peyo“ или когато потърся каквото и да е право, водещо се на „другото ми аз“. Така в момента нещата, които притежавам в България и ЕС, където се легитимирам с лична карта са на „peyo“, а примерно в САЩ са на „peio“, защото там съм доказал кой съм с международния си паспорт.

Цел на замисления закон за транслитерацията е да предотврати настъпването на точно такива абсурдни ситуации, но с моя пример се опитвам да докажа, че подходът с налагането на единна схема за преобразуване на символи е грешен и създава нов проблем като не решава стария. Хората имат право сами да избират как да се казват и докато за промяна личното име на роден език се налага съдебна процедура, защото е вече избрано, то при определянето на латинското транслитериране трябва да се зачита волята на лицата и държавата трябва да може да обслужи волята им, а не да налага измислени от нищото правила за нещо толкова лично като изписването на собственото име.

Категория: всякакви

21 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Longanlon на 11.12.2008г. в 16:15ч.

    всъщност, ако позволиш да забележа от нисичката кула на собствения си опит, държавата, с нейните усилия за транслитерация изобщо не е проблемът в цялата работа.

    дори напротив – още преди имаше правила за транслитерация при издаването на паспорт, лична карта и други документи, в които името фигурира на латиница и навсякъде има възможност да напишеш как точно искаш то да се изписва. Поради което в личната си карта аз не съм petar, както би трябвало, а peter, както всъщност е името ми на английски.

    проблемите ги правят различните банки, туристически и други фирми и всички, дето издават някакви карти – там правила няма и всеки служител по свое усмотрение написва името ти както му дойде. банковите ми карти са всичките с различно изписване на фамилията ми, а името навсякъде е както не го искам.

  • Павел Николов на 11.12.2008г. в 16:18ч.

    Слава Богу, казвам се Павел!

  • габс на 11.12.2008г. в 16:34ч.

    според сайта на „Разбираема България“ името на министъра трябва да бъде Vasilev. въпреки това в сайта на собственото му министерство то е Vassilev. ако той се смята за историческа личност дали ще има глоба в тоя случай и кого ще глоби – администрацията или себе си?
    другата историческа личност кандидат за глоба може да е и бившия министър-председател. пак според „Разбираема България“ той тр да е Sakskoburggotski. но той все пак официално е Saxe-Coburg.
    иначе тези правила са наистина абсурдни. много от имената вече са се установили по отределен начин и са известни в чужбина така.
    и още един въпрос: защо „ъ“ се транслитерира като „а“ (което на английски би било прочетено по-скоро „е“)

    кашата тепърва ще става по-голяма

  • пейо на 11.12.2008г. в 16:39ч.

    @ Longanlon
    В правилата на т.нар. „международни картови организации“ е ясно записано, че държателят на инструмента има право да посочи как да бъде изписано името върху картата и затова аз съм си изкарал в двата варианта, които ме интересуват.

    Сигурен съм, че ако имаше начин да си запиша името при издаването на лична карта, щях да го изпиша както искам, но щом ти си успял трябва да съм пропуснал тази възможност.

    @ Павел
    А можеше името ти да съдържа много „ч“, „ш“, „щ“, „ь“,„ж“ и „ъ“ за да имаш поне 10 варианта за изписване

    @ габс
    Чудни примери, благодаря! :)))

  • Longanlon на 11.12.2008г. в 16:48ч.

    Ами аз това искам да кажа – държавата те пита как искаш да ти се изписва името и ако оставиш тая графа празна, го изписва по правилата за транслитерация

    А разни банки и т.н. не те питат а го пишат както решат

  • Емин Бей на 11.12.2008г. в 17:02ч.

    Баща ми, майка ми и аз имаме различни фамилии на латиница и всяка една от тях е продукт на някой чиновник. Аз съм за единствено да имаш правото да изписваш името си на латински и български както прецениш правилно.

    Един въпрос. Лицето Здравко Андонов, което се прекръсти на Манчестър Юнайтед, как ще го изпише „правилно“ Ники Vassilevata администрация!????

  • cybercrackerbg на 11.12.2008г. в 18:26ч.

    Според мен проблем има. И, както правилно отбелязваш, той е по-скоро емоционален и личен. Имаш право да настояваш да бъдеш изписван така, както ти харесва.

  • Acnapyx на 11.12.2008г. в 18:54ч.

    Аз за толкова години как ли не видях името си изписано – от Asparuh през Asparouh до Asparukh и Asparoukh. Горе-долу същото е положението и с фамилията ми. От напъни на администрацията да ме стандартизира не съм прокопсал, слава богу, засега се легитимирам с идентични документи, доколкото се примирих с тяхната транслитерация.

    И все пак понякога ми се иска да ме питат, преди да ме напишат както им хрумне…

  • Антония на 11.12.2008г. в 18:58ч.

    Заради чиновническа грешка животът ми се дели на две части. До 2001 година съм била Antonia и имам дипломи, трудов стаж в международни организации, публикации. Когато сменяха НАСИЛСТВЕНО всички паспорти изрично попълних как трябва да изглежда името ми на латиница. Въпреки това някой самоволно ме прекръсти и ме постави пред свършен факт. От 2002 година съм Antoniya и цялата ми кредитна история, визи, пътувания са под това име. Сега ако случайно ми потрябва да представя документи от двата периода на живота ми – бая зор ще бъде да докажа, че става дума за едно и също лице.

    Закони ще ми пише Никиту… вместо да си образова чиновничетата и да ги накара да спазват СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ закони и правила… Да ги уволнят всичките и изведнъж ще се окаже, че проблем няма.

  • konfeta на 11.12.2008г. в 18:59ч.

    Съгласна съм напълно, че трябва да има механизъм, по който човек сам да избере как да се изписва на латиница.
    При мен абсурдността е още по-голяма, понеже за зла участ съм Юлия. Съответно в личните ми документи автоматично ме транслитерираха като Yuliya, което е еднакво нечетимо както за българите, така и за чужденците (Julija пак щеше да е по-добре май).
    Интересното е, че понеже имам и руско гражданство, в руския ми паспорт са ме транслитерирали като Yulia, а в най-първите ми руски документи бях изписвана като Julia.
    Сега според една държава се казвам по един начин, а според друга по друг начин, като и двете държави ползват кирилицата :-)

    А като си помисля само, че сестра ми и аз имаме различни бащини имена (моето завършва на -вна, а на сестра ми на -ва), защото сме родени в Русия и България съответно, кашата става съвсем пълна :-)

    Мечтая си да дойде ден, в който да мога да си уеднаквя имената на латиница навсякъде, ех…

  • Виктор на 11.12.2008г. в 19:28ч.

    Не съм фанатик на транслитерацията но от мненията по-горе ми се струва, че нито един от коментиралите не е филолог или лингвист. Аз нямам също претенции да съм експерт, но все пак има варианти за транслитерация, те са изработени от специалисти и са съобразени със звученето на буквите така че да може да бъдат произнесени адекватно от чужденци ползващи латиница в своите азбуки.

    Статия от БГ уикипедия „Транслитерация на българските букви с латински“ дава добра представа за придобилите популярност варианти на транслитерация.

    Естествено смятам че човек трябва да е свободен да определи сам дали името му ще се изписва Tsvetan или Tzvetan – тук разлика няма, но Vasil i Vassil на немски съответно ще се прочете като Вазил и Васил. Аз например сам избрах транслитерацията на моето бащино име като Stephanov (а не Stefanov – и тук нещата не са фатални – чете се по един и същ начин). Saxe-Coburg-Gotha (Немски: Sachsen-Coburg und Gotha) е историческо име което няма български корени, то просто е транслитерирано на български като Сакскобургготски и е погрешно да претърпи някаква реверсивна транслитерация за да се получи тотален миш-маш. Друг пример името Jordan един италианец изобщо няма да успее да прочете защото е неправилно написано трябва да е Giordano, още по зле ще е версията Iordan – това е съвсем неразбираемо за почти всички на запад от Калотина, версията Yordan обаче всеки би прочел по един и същ начин защото Y и Й се произнасят почти навсякъде еднакво.

    Просто казано – транслитерацията ни прави по-разбираеми за света и уеднаквява стандартите. То не е някаква емоционална работа – едва ли не смяна на имената. Така че според мен успокойте духовете.

  • sepuko на 11.12.2008г. в 19:32ч.

    Сигурен съм, че в първите формуляри нямаше поле за записване на името на латиница. По времето по което трябваше да си изкарам втора лична карта-също.
    Държавата смята, например, че правилната транслитерация на името Александър е Aleksandar. Обаче, да ти кажа малко трудно ще ми е да убедя чужденец да чете и произнася Alexander като Александър, а не като Елигзандаа . Тъй че при мен е успех. Хората вежливо питат.
    Кретенизъм е, че няма единна международна система за записване на звуци чрез символи. Точно такава трябва да се ползва за транслитерация на името на който и да е в универсален формат. Не латиница.

  • balckcat на 11.12.2008г. в 22:38ч.

    @ Виктор, ти Viktor или Victor си? Щом смяташ, че системата за транслитерация, предложена от Ники Потър, е измислена от специалисти, защо не я прилагаш – според нея правилните варианти на имената, за които говориш, са Stefanov и Vasil.

    Прав си, че идеята е да сме по-разбираеми за света. Но какъв е резултатът, като напишем Алис като Alis. Много хора ще прочетат последното Ализ, например. Какво става например с името на Юлия Кръстева, която вече се е наложила като Julia Kristeva?

    И понеже споменаваш лингвистиката, имай предвид, че едно от важните правила там е, че не може със закон да се сменя вече установена езикова форма. Затова на български казваме Вашингтон, а не Уошингтън (добре, че Министерството на администрацията още не се е сетило за чуждите имена, написани на кирилица).

    И всъщност проблемът е как да докажеш, че става дума за дадена фирма, организация или даже град преди и след реформата. Но това вече е правен въпрос.

  • Георги Чорбаджийски на 11.12.2008г. в 23:46ч.

    Пейо, г-н Попов да ви имам проблемите :-) (look up…)

  • turin на 12.12.2008г. в 10:13ч.

    Пейо, ората пари дават, за да имат втора самоличност и втора кредитна история и втора история на пътуванията и т.н. и там каквото, а ти се оплакваш ;)
    Cheer up, и без това тая поредна глупост ще си затъне като неработеща. Избори идват, явно масово нагоре се симулира дейност…

  • ed на 12.12.2008г. в 11:31ч.

    Голяма простотия е това. Транслитерация, ама на какъв принцип:
    1) латински – пълен идиотизъм, противоречи на почти всички съвременни езици
    2) английски – най-удачно според мен, но много трудно за българите, и като цяло, за европейците.
    3) френски – навремето имаше такива опити, пълен провал
    4) немски – абсолютно несъвместима транслитерация с останалата част от Европа. Пейо би трябвало да се транскрибира „Pähjo“ или некъв такъв дебилизъм :)

    Търсят си работа около ниския за да отклонят вниманието от неизгодните сделки с лицензите на уиндос.

  • Ан на 12.12.2008г. в 19:41ч.

    Хъх… А какво да кажа аз?! – измрънкал д-р Данийка. :)

    И на български, и на английски – все ми бъркат имената. Вече свикнах – никога не си ги диктувам, а директно си давам личната карта, и даже вече се кефя, че грешките всеки път са уникални и доста изобретателни. :) Миналата година пътувах до Дубай с 5 различни версии на имената ми – на самолетните билети, на бордкартата, на визата, на хотелската резервация… Забавно е чак!

  • HiComputers.bg на 20.12.2008г. в 15:22ч.

    Много добра статия….продължавайте в същия стил.

  • vaseksp на 09.01.2009г. в 10:46ч.

    Сильно…..Не думал +10

  • return to paradise на 04.11.2014г. в 21:15ч.

    концерт http://www.youtube.com/watch?v=sg6ccwzjo4i

  • return to paradise на 04.11.2014г. в 21:28ч.

    т.е. http://www.youtube.com/watch?v=Sg6ccWZJo4I