трънки и блогинки

„Денят на един блогър“ – поема

Написано на: 12.02.2005 · 4 коментара

Посвещавам го на всички, които си мислят, че като на тях им е тъпо на някой ще му е интересно да ги чете.

Денят на един блогър

Сутринта станах, пиках и пак си легнах.
Нещо странно сънувах, но какво беше не разбрах.

По обяд окончателно станах и великолепно се изсрах!

Облекчих се, освежих се, стана ми добре.
Да сложим сега по кафе!

Кафето изпих, зъбите си мих, телевизия гледах,
из нас се мотах, а после излезнах.

По улиците се шлях, жените зяпах,
а то вали и на мен пак ми се спи.

У нас се прибрах, мейла си чекнах.
Никой не ми беше писал и едничък спам даже нямах.

Почувствах се сам, необичан и нежелан.

О, житейска самота и любовна нищета почукайте на нечия чужда врата!
Аз искам да живея, да се смея, а не само в компютъра да блея.

Всеки бърза, блъска, напира, а моята мъка никой не разбира.
Чувствената ми природа е подложена на нова несгода.

Нищо… сълза за себе си отроних, но самосъжалението не прогоних.
Да! Самосъжаление със чувство – това ще издигна за мое изкуство!

Мислите безжалостни, за да забравя,
може би е хубаво нещо да направя.

Тъпо ми е да чета, скучно ми е да стоя.
Да звънна ли на някой?
Не, да ме потърсят мене те!

Глупав филм си свалих,
гледах го два пъти и го изтрих.
Всичко за него ще ви разкажа
безсмислието му с многословие ще покажа.

Да лягам или да стоя, да ям или да спя?
Всичко ме боли, адски ме мързи,
от мисли за живота съм изтощен,
а утре ще е нов вълнуващ ден.

Категория: глупости

4 коментара ↓