трънки и блогинки

Prince of Wales

Написано на: 16.02.2005 · 6 коментара

Току що изсипах последния ми останал чай от „Prince of Wales“ в чайника и докато го чакам да се запари реших да се опитам да разкажа, защо кутийката от 50гр. свърши толкова бързо, но нека да разкажа за самия чай първо.

„Prince of Wales“ е черен чай, но е смес от китайски сортове чай. Това има значение, защото всички други видове черен чай, които съм пробвал са индийски или цейлонски. Китайските сортове чай са известни с това, че са по-леки, но за сметка на това ароматни. Както казва Джордж Оруел, винаги когато се говори за чай, който те прави по-оптимистичен и смел се има предвид индийски или цейлонски чай.

„Prince of Wales“ е приятно изключение. Освен, че е силен и ободряващ той има и приятен вкус и аромат. Според описанието му той съдържа оолонг, което според описанието е нещо хем приятно, хем полезно и има ефект обратен на нещата, които ги пише по цигарените кутии. Освен по-мекия вкус той има и лек омайващ ефект и ако пия много от него ми се появява леко чувство в задната част на главата и ми се поприспива.

Обикновено с този вид чай го пия на закуска и установих, че най-добре се получава като закусвам с някакъв вид филийки с конфитюр или сладко. Не съм напълно сигурен, но мисля, че с конфитюр от ягоди се получи най-добра комбинация.

Приготовлението на чая не е особено сложно. Той е от вида на плуващите чайове, които не потъват веднага на дъното и затова аз избягвам да ползвам мрежичката на каната, която не му позволява да се разпръсне.

А защо кутийката свърши толкова бързо? Ами започнах да изсипвам чай директно от кутийката в каната за чай и да се опитвам да преценя на око колко ми се иска да бъде. Лъжичката за чай освен, че дава мярка за сравнение колко силен да е чая се оказа и по-икономична. А сега като изпих и последната кана чай от тази кутийка „Prince of Wales“ си мисля как може би съм станал tea junkie.

Категория: чай

6 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Ivan на 17.02.2005г. в 14:25ч.

    Ti naistina si tea junkie (s nai-dobri chuvstva) , shtom tziala sektzia ot bloga ti e posvetena na chai. :)
    Sega obiasni na men, laika, ako mozhesh, kakva e razlikata mezhdu tea i chai.
    mersi.

  • пейо на 17.02.2005г. в 14:56ч.

    Този въпрос наистина може да го зададе само някой, който живее в САЩ. За американците chai е подмножество на tea и по-скоро отразява начин на приготовление.

    Chai или още masala chai те наричат силен (преди всичко черен) чай, към който са добавени подправки и мляко. Така се получава приятна на вкус и ароматна смес, която може би действа и освежаващо. Мисля, че е популярна преди всичко за следобедна раздумка, заради по-трудното си приготвяне, нуждата от време, за да се консумира, която е следствие от по-голямата ѝ плътност.

    Личното ми мнение е че може да е интересно да се пробва, но тряба да си дърта и консервативна републиканска леля, за да го пиеш системно.

  • Unk на 14.05.2005г. в 21:18ч.

    tazi kniga e mnogo hubava http://www.books.bg/book.php?ISBN=954941406 neznam dali si ia chel.

  • пейо на 14.05.2005г. в 23:33ч.

    Благодаря! Имам я и е наистина добра. Обаче, за мен най-добрата книга за чай на българския пазар е „Удоволствието от чая“. Ако ти е интересна темата – виж я, мисля ще ти хареса.

  • Unk на 15.05.2005г. в 14:04ч.

    Мдам, даже сигурно ще си я купя. Не ми е попадала, може би защото търся книги предимно в books.bg, а там я няма. Интересна ми е темата :) даже затова се зачетох в блога.

  • Georgi на 27.09.2014г. в 16:10ч.

    Масала може да се пие всеки ден и дори е препоръчително. Друг е въпросът кой какво разбира под чай масала и как го приготвя. Ако си е оригиналният индийски (и по—точно хималайски) вариант, то той е много далеч от дъртите консервативни републикански лелки, за които навярно имаш предвид, че пият чай с мляко.