трънки и блогинки

Немско, селско и типично. Почти.

Написано на: 07.01.2009 · 11 коментара

Големите градове не са Германия. Големите градове са космополитни, там има всичко. Иди, казаха ми, в някой малък град, за да усетиш истинската Германия. И ето ме в градче, наброяващо пет хиляди души, с двуетажни къщи, малка гаричка, църквичка и площадче пред кметството. Намерих си да отседна традиционна селска къща — семеен хотел с грубо измазани стени, лакирани дървени греди и библия до леглото от ковано желязо.

Да, но се оказа, че жената на собственика на хотела е англичанка, която гордо държи статуя в естествен ръст на гвардеец с червена униформа в хола, британското знаме е сложено с нужда и без нужда навсякъде из къщата и следобедният чай се сервира с особена тържественост. Тъкмо приех с разбиране британското вмешателство в планираната немска хармония, когато видях на шкафа да ме гледа една съвсем православна икона на Богородица с младенеца.

Добре, казах на този космополитен елемент и отидох в местната кръчма да пробвам местната бира. По местному, по немски. В понеделник вечер само дежурните пияници бяха там, заедно с други, които бяха излезли уж да разходят кучетата, а още като ги видеха да прекрачват прага им сипваха от тяхното. Звучеше „Коко джамбо“, „Гуантанамера“ и „Бона сера, синьорина, бона сера“, точно както винаги не съм си представял музиката в селска кръчма с тухлен под. Заех се да пробвам наливната им бира, вдигнах чаша за поздрав, те отговориха, попитаха ме нещо на немски, не се разбрахме и започнахме опитите за намиране на общ език. След няколко проби проведохме следния диалог:

– Je ne comprends pas
– Moi aussi.

След третата бира проговорих немски. Като ме заболяха ръцете от немския и на основните думи на български ги учих. Настана междукултурен диалог. Обсъдихме, си мисля, Румъния и България (които за тях са едно), как се възпитават деца и други глобални теми. Вицове им разказвах, а те се смееха (на вицовете). Сближихме се. Собственикът остави жена си да налива, седна на ъгъла на бара и почна да черпи с бира наред. Хубаво, но огладнях, а кухнята им не работеше. Питах ги къде ще ме пратят да ям нещо селско, немско и типично, а те се почесаха и казаха че има „италианише“, „кинезише“, дори и ресторант наречен „Югославия“, но немско си нямат.

Приеха го лично, кухнята проработи и стана същата като няколко дни по-рано, когато казах на един, че не съм впечатлен от вурстовете по сергиите. Изпратихме се с усмивки, ръкостискания и потупвания. Чак като ме удари студа навън се усетих кой съм, къде съм и че това трябваше да е нещо немско, селско и типично. Немците били студени хора, казват. Не винаги.

Категория: истории

11 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Владо Георгиев на 07.01.2009г. в 22:44ч.

    ХАХАХАХА!
    Много ме развесели, Пейо – да знаеш. И напълно те разбирам за какво говориш. Студени и топли хора има само по статистиките – иначе като седнеш да „говориш“ с хората (даже и на език, който не знаеш), виждаш, че навсякъде е едно и също!

  • Апостол Апостолов на 08.01.2009г. в 06:29ч.

    Щампата за „студените хора“ винаги ме е ядосвала. Живял съм 7 години в Германия и през това време срещнах много „горещи“ хора. Някои направо изгаряха от страст.

    Докато тук в сюблимния момент тя се почесва по носа и ти казва най- хладнокръвно: напомни ми да купя картофи, щото…

  • Антония на 08.01.2009г. в 10:33ч.

    Благодаря за разказа :)

  • bib на 08.01.2009г. в 11:52ч.

    хубаво е, че пак има неща в пейо.орг :)

    малко ти завиждам обаче, аз никога не мога да стигна до 3 бира, изглежда затова са ми толкоз далечни немците :) Във всеки случай: Пия За Туризма! така светът изглежда чудесен, какво по хубаво от това :)

  • пламен на 08.01.2009г. в 12:17ч.

    Prоst!

  • mislidumi на 09.01.2009г. в 12:03ч.

    :) Рядко ми се случва да чета толкова истински и непредманерени впечатления от Германия. Сега остава да ми кажеш, че това всичко се развива в Райн-Майн гебит (облатта около реките Рейн и Майн), някъде е в покрайнините на Франкфурт? :)

  • Никола на 09.01.2009г. в 13:31ч.

    Страхотен разказ. И напълно верен. Може и да има „студени немци“, но болшинството са напълно нормални хора.

    Да, наистина, къде е това селце? Ако е до Франкфурт, още утре ще отскокна за по една бира и един вурст.

  • пейо на 09.01.2009г. в 13:44ч.

    @ mislidumi и Никола
    Мястото се казва Sölde – по средата между Дортмунд и Унна. Кръчмата се пада от ляво като идваш от гарата и май нямаш много с какво да я объркаш.

  • epistemic murk на 09.01.2009г. в 16:51ч.

    много забавен разказ:) уловил си съвсем точно разминаванията между стереотипите и идеите ни за дадена общност и какво се случва в реалността.

    също ми харесва, че с разказа си казваш как всички обитаваме един свят и едно време и е смешно да си мислим как в някое село „времето е спряло“ и подобни глупости от туристическите брошури, които подмамват туристите с екзотика и „традиция.“

    дори и най-малкото селце е част от по-големи и глобални социални процеси и промяна; самия факт, че е станало турситическа дестинация е израз на промяна и за инкорпорирането му в глобалния поток на хора и капитали. затова и кебабшопс, китайски ресторанти и евро-диско в кръчмата не са патологични добавки към местния контекст, а са естествен резултат на социалните промени ставащи в цялата държава.

  • kanew на 12.01.2009г. в 17:40ч.

    А бе, човек, много хубаво си го написал. Като, че ли и аз бях в тая кръчма. :-)

  • DeKo на 15.01.2009г. в 00:50ч.

    Чудесно пишеш.
    Благодаря за историята:)