трънки и блогинки

Из Германия в чай и закуска – част 1

Написано на: 24.02.2009 · 10 коментара

Когато започвам ден на път, скитане и обикаляне, закуската е първото нещо, по което формирам впечатления за мястото, където съм попаднал. Начинът на поднасяне на закуска и чай говорят много за хората и техните навици и затова ето нещо като пътепис.

Дортмунд
Пекарните в Германия ми харесаха много не само заради изобилието от продукти, но и заради това, че отварят много рано. Пекарна в Германия е синоним на масова закусвалня, каквато може да намерите на всеки по-оживен ъгъл, отворена за клиенти от около пет и половина сутринта. Трудовите хора от най-индустриализираната част на страната  често пътуват над два часа дневно, но нито веднъж не видях някой да яде докато ходи по улицата или в обществения транспорт.  Усетих се чак на втория-третия ден, че май съм единствения, който върви и дъвче нещо.

В последствие попитах дали това се възприема като знак на лошо възпитание, но ми отговориха, че е по-скоро знак, че човек се грижи зле за себе си, което не е много различно. Не намерих пекарна където правят всичко на място и масовия случай е продуктите само да се пекат на място от полуготово състояние, в което им се доставят.  Тестените изделия са традиционна закуска и за България, но ми хареса добавянето и на много жълто сирене към тях и на снимката може да видите как изглежда закуска в пекарна от верига закусвални в един от кварталите на Дортмунд:
Дортмунд

Франкфурт на Майн
След събота, преминала в обикаляне на оживените улици на Франкфурт и вечер във веселия квартал на града, имах високи очаквания за неделната закуска. На следващия ден станах рано, убеден  че в град, който така разнообразно умее да се забавлява, ще имам богат избор, създаден да удовлетвори вкусовете на хората, които управляват парите на Европа. Това беше грешка — немците в неделя почиват. Улиците на Франкфурт бяха красиви и празни. Идеално време за снимки и най-лошия избор за закуска.

Спаси ме така дискутираният отказ на турците да се интегрират и възприемат традиционния немски начин на живот и най-вече на почивка. След няколко часа обикаляне, вече пригладнял, минавах през едно от по-малките кварталчета и в един магазин за турски стоки видях, че има и сладкарничка с ориенталски десерти. Познатите ни сладкиши като кадаиф, баклава, ашуре се продават като комбинация от няколко описателни немски думи, които ги правят да звучат значително по-малко апетитно. Зарадван, че най-накрая ще мога да закуся, сложих голямата усмивка, поздравих продавача и почнахме приказка кое колко е хубаво, как го наричат в Турция, пък ние в България как го знаем.

Питах го дали баклавата трябва да се залее или и да покисне повечко в сиропа, той се почеса, пък извика сладкаря, който излезе с престилка в брашно, каза че не е прост въпроса и след това нищо не му разбрах, въпреки че говори още доста. Лаф цу махен и повод да използвам всичките пет турски словосъчетания, които знам. След лекцията за баклавата си поръчах кадаиф, а той ми сложи и допълнително от него.  Същата работа беше и в една друга турска закусвалня, където изгладнели след бурна нощ типове, нагъваха мазно докато полицаи пиеха по кафе на крак, докато си говореха приятелски със собственика.  На снимките са спасителния кадаиф и много вкусен бюрек със спанак от втората закусвалня, придружени с традионен чай. Турците винаги имат топъл чай, приготвен по техния си маниер, но понякога трябва да си го поискаш изрично, защото го пазят за техни гости.

Франкфурт Франкфурт

Западен Берлин
В западен Берлин,  нещата са каквито са от много повече време. Разликите между двете половини на преди разделения град са очевидни, но Берлин е може би единственото място, където е реализирана възможността на Изтока да направи нещата много по-добре, почвайки от чисто. В западната част водеща е традицията и това личи и в закуските.

Западен Берлин не е град, който бърза — в кафенето на пл. „Конрад Аденауер“ хората спокойно закачаха палтата си и отваряха вестник докато закусваха. На снимката са две традиционни хлебчета — едното със сьомга, а другото с нещо като (полусурова) кайма и лук. Сьомга много обичам, но в сандвича с кайма наистина се влюбих и само защото исках да пробвам нови неща не прекалих с него. Моля, кажете как се казва, защото като дъвча — забравям, а искам да се опитам да си го приготвя.

Присъствието на окупационни войски на САЩ и американското влияние е ясно видно. Втората снимка е от заведение – реплика на американска закусвалня от 60-те. Джубоксове, червени седалки от изкуствена материя и рокендрол отвсякъде, но вместо живия Елвис управител беше човек със силен арабски акцент. Комбинацията от риба и плодове също не е типична, но е нещо което ме изненада и донякъде подготви за най-добрата закуска, която щях обаче да вкуся в източната част.

Последният ден от старата година е денят, когато се празнува т.нар. Sylverster. Може би погрешно съм разбрал, но е  традиция на този ден в Германия да се закусва с понички. Глазирани или не, пълни с шоколад, конфитюр или крем — улиците и витрините на пекарните бяха пълни с понички. Традициите трябва да се спазват, а какъв по-лесен начин да се потопя в тях, ако не чрез ядене.

berlin2 berlin-american belin-silverster

Източен Берлин е по-интересен, но за тамошните чай и закуска, както и тези в Хамбург, Бремен, Кьолн и Дюселдорф ще ми е приятно да си спомня следващ път.

Категория: в картинки · чай

10 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • пламен на 24.02.2009г. в 10:58ч.

    Давай още за Берлин бързо, че съм там след 2 месеца :-)

    Впрочем, пекарните (и бензиностанциите) са единствените работещи търговски обекти в Германия в неделя…

  • пейо на 24.02.2009г. в 12:03ч.

    В Берлин квартала се нарича Пренцлауенберг – там са келешлъците и за закуска и за по-късно вечер. Сега ме подсети да ти пратя споменче за Дюселдорф.

  • Alice на 24.02.2009г. в 12:57ч.

    И дюнерджийниците :) Вчера една такава ме спаси от карнавалното неработно настроение.
    „Каймата“ се зове Mettwurst, засичала съм в Метро, предполагам, че и Била трябва да предлагат в един от вариантите Zwiebelmettwurst, Schinkenmettwurt или друга производна. Производството в домашни условия може да е доста трудно, не знам от къде ще намериш подходяща рецепта, която да идва с пълен списък на подправките… Все пак успех, аз лично убивам за Mettbrötchen, всъщност ще скоча до месарницата след малко *облиз*

  • пейо на 24.02.2009г. в 16:20ч.

    @ Alice
    Посвещавани им са барокови пиеси, песни за тях са писани, но никой не е казал какво се слага в каймата.

  • Grimm на 24.02.2009г. в 22:58ч.

    Пейо, много често взе да ходиш по немско.
    Коя е каката?

  • Grimm на 25.02.2009г. в 19:19ч.

    Метвурст-а е много вкусен – особено ако е направен както трябва. Има два вида основно – grob(по-грубо смлян, това което е на снимката ти) и fein(на външен вид е като пастет).
    Препоръчвам grob-а.

  • irkata на 25.02.2009г. в 21:32ч.

    Каймата се нарича метвурст и почти винаги я има в Пикадили Хотел Хемус -Мол Сити.Много много е вкусна-като колбас на щанда за деликатеси.Добър апетит!!

  • пейо на 25.02.2009г. в 23:18ч.

    @ Grimm
    Във всеки град по една, на всяка гара по две

    @ irkata
    Благодаря – ще я потърся специално. Не успях да разбера как се прави и защо не е безопасно човек сам да си я приготви, но явно някъде там се крие тайната на вкуса

  • Alice на 27.02.2009г. в 01:56ч.

    Основен проблем с приготвянето е рецептата. В различните краища на Германия Mettwurst значи различни неща и опасността е голяма да приготвиш не точно това, което искаш.

    Говорих с един познат кулинар, според когото е лесно да се направи „“Frühstücksmett“ (най-вероятно това е правилното название) – смилаш подходящото месо, добавяш лук, сол (Pökelsalz, не мисля че става въпрос за обикновената готварска сол, обаче), мелиш и си готов. Но някак не ми звучи правилно. Бях останала с впечатление, че трябва да се опуши или поне да се суши в черво.

    Хващай месомелачката и давай, пък каквото стане. И задължително извикай някой да свири на юкалеле. А ако имаш познат колекционер на антични инструменти/клавесини – още по-добре.

  • пейо на 27.02.2009г. в 07:59ч.

    @ Alice
    Не е само мляно сурово месо, мисля че е и студено пушено, защото иначе щеше да е твърде рисковано да се предлага.