трънки и блогинки

Илойшъс е учен, поет и ерудит. Произведен в Китай, с него се срещнахме в един WalMart. Тогава ще да е било, когато аз съм получил най-голямото заплащане за 5мин. труд и бях решил да го отбележа като си купя нещо. Тъй като WalMart е пълен само с гадни неща, аз се зарових в детските играчки и бях почти сигурен, че един пластмасов чук ми пасва, когато срещнахме погледите си с Илойшъс…

Кръстен е на мечката на лорд Себастиан Флайт от „Завръщане в Брайтсхед“, който мечок си имаше свой собствен иконом и четка за ресане с неговите инициали на нея. Илойшъс понякога се шегува, че мечката на лорда си е имала butler, а той си има buttboy, но аз не винаги го разбирам, защото той, като твърде интелигентен, не се шегува, а си прави каламбури, които той нарича парономазии, но за мен са си просто непонятни игри на думи.

Разбира се, че Илойшъс е бог с компютрите. Любимият му език е perl, като твърди, че той му дава най-голяма свобода на изразяване. Въпреки това, той въобще не се смущава когато трябва да използва C или bash, защото има силна теоретична потготовка и езика за него е само средство. Нямате си идея колко е полезно да имате такъв помощник наоколо.

Любимите му български поети са Николай Лилиев и Пенчо Славейков, които той чувства близки, заради изящното им боравене с езика в стихосбирките им „Песни“ и „Сън за щастие“. Той също би искал да има публични поетични изяви, но неуверения му глас, външността му и най-вече неоправената пандела му причиняват непреодолимо смущение и затова той е оставил публичните изяви на Станфорд.

Въпреки че, през живота си е изминал път по-голям от обиколката на земята и се е срещал с безбой хора, той все още се стеснява когато се намира на шумни места с много хора около него. Приятно прекарване за него е разходка на слънце, която е последвана от спокойно ядене на пасти в сладкарница „Неделя“ или „Джимис“, но само ако не пушат наоколо.