трънки и блогинки

За ползата от чуждите езици

Написано на: 26.03.2005 · 5 коментара

Вчера, докато слушах как разни хора си приказвах на френски, без да разбирам и грам от това, което си казват, имах време да си мисля за други неща. Сетих се и за тази история, която баба ми е разказвала, за ползата от това да се учат чужди езици.

Когато през 60те с дядо ми са били в Алжир като лекари, на една тяхна колежка ѝ дошъл съпруга на гости. Въпросният съпруг бил много важен човек в България – май съдия във върховния съд, или нещо подобно. Помотал се човека из хубавия Алжир, като не срещнал особени езикови проблеми из магазини и ресторанти, защото първо там били минали руските военни, а те са били известни като едни от най-добрите стимули за арабите да научат руски.

Значи чувствал си се човека важен, крачил с достойнство и бил снизходителен към езиковите опити на арабите и си мислел как с жена си ще се приберат в България като минат през Италия, Франция и други хубави страни. Жена му работела и била заета и той решил да мине през посолствата на тези страни и да оправи визите на семейството си.

Отива в някакъв прекрасен ден човека до посолството на Италия и насреща му портиер в ливрея го поздравява и го пита на италиански как може да му помогне. Нашия много важен чичко го гледа неразбиращо и портиера опитва на френски, който бил официален език по това време. Другарят съдия, обаче, е учил само руски език за на маса и когато портиера настоятелно продължава да не го пуска да мине, а сменя испански, английски и немски език в опитите да се разбере с него, той осъзнава, че нещо в ситуацията не е наред и си тръгва.

Баба ми и жената на този другар са били заедно, когато той се е прибрал. Тя казва, че никога не е предполагала, че човек на такова обществено положение може да изглежда толкова смачкан и унижен. Разказва ми как след като се освястил той извикал дъщерите си и им казал, че ще направи всичко, за да може те да знаят поне 2 западни езика, освен задължителния руски. Защото ако може някакъв портиер да унижава него – великият, то поне неговите деца ще трябва да може да се справят по-добре в този толкова различен свят.

Това е типична за моята баба история, но на мен ми харесва.

Категория: истории

5 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • al_shopov на 26.03.2005г. в 11:43ч.

    Кола с чужденци в България спират пред двама български полицаи, за да ги питат за пътя – нещо се объркали. И пробват да видят на как да се разберат с нашите.
    Чужденците питат – „Do you speak English?“
    Нашите гледат умно.
    Пробват с „Parlez-Vous Français?“
    Нашите пак продължават да гледат умно.
    Минават на немски – „Sprechen Sie Deutsch?“
    Нашите продължават с умния поглед.
    „Parlate italiano?“
    Умното и повдигане на рамене.
    „Hablamo espanol?“
    Чужденците се отчайват, махват с ръка и продължават нататък.

    Единият полицай се обръща към другия и му вика – „Да-а-а-а, трябва да се учат чужди езици.“
    „Че що“ – вика другия – „те като знаеха, да не би да се оправиха?“

    Та такива ми ти работи за езиците.

  • милена на 26.03.2005г. в 14:34ч.

    Скоро ми казаха един виц ,за двете циганчета,дето учили ускорен английски,пътували в един автобус и едното викало на другото
    -со кереэ ту ю
    -шукер съм тенкю
    обаче така иронизирам само себе си :-))),защото по ми харесва един стар ирландски виц,където шофьор ,запитал случаен минувач
    -извинете,как да стигна до Дъблин,
    а минувача отговорил
    -ако аз исках да стигна до Дъблин,не бих тръгнал оттук

  • Явор Доганов на 26.03.2005г. в 17:47ч.

    Като сте почнали с вицовете, да кажа и аз моите любими по тази тема:

    Пътували с транссибирския експрес в едно купе французойка и грузинец. Пътят бил дълъг, от Красноярск до Ленинград, и французойката наблягала на четене на книжки, а грузинеца лочил чай след чай и зяпал през прозореца. На втория ден французойката почнала да наднича зад книжката, а грузинеца мляскал многозначително. На третия или четвъртия ден момичето не издържало и попитало:
    –Parlez-Vous Français?
    –Конечно хочу! – отвърнал момъкът и французойката започнала да се съблича.
    –Так не надо! – размахал показалец грузинеца – Одевайсья и сопротивляйсья!

    Един московски келнер завършил руска филология. Завръщайки се на работа, вече образован, си казал: „Колко много руснаци имат претенции, че знаят родния ни език, а правят най-елементарни и противни грешки. Ще дам една бутилка водка на първия, който си поръча кафе правилно.“ Заредили се клиентите, минавали месеци, но всички си поръчвали погрешно „Одно кофе, пожалуйста“. Келнерът се ядосвал как никой не знае, че „кофе“ е в мъжки род, а не среден.
    Не щеш ли, един ден в бара влязъл един грузинец и си поръчал:
    –Один кофе, без сахара.
    Филологът се учудил безкрайно и сложил на масата кафето заедно с отлежалата бутилка водка. Грузинецът кимнал към бутилката и попитал:
    –А это зачем?
    Келнерът му обяснил всичко и грузинецът, зарадван, отвърнал:
    –Ну, молодец, тогда давай и один булочка!

  • Status Quo на 13.04.2015г. в 19:03ч.

    и Quid Pro Quo – https://www.youtube.com/watch?v=k4ruUR-KilI

  • индивидуални уроци по английски цени на 04.10.2015г. в 16:19ч.

    Историята ми допадна. Животът ни особено в съвременния глобализиран свят е изпълнен с абсурдни моменти поради липсата ни на познания по чужди езици. Чудесно е, че българинът все повече отваря мирогледа си за това и днес младите българи с лекота говорят поне един а често и два чужди езика.