Слънчевите момичета са измислили модела на свободния софтуер, свободната култура и въобще. Всичко, което ги прави най-прекрасни и неустоими, те са вплели в това си творение-за-забавление и затова то е великолепно като тях самите.
Основен принцип: Всичко се прави с любов и желание. Ако нещото е красиво и носи радост – то си заслужава да бъде направено. Трябва да е забавно и вълнуващо. А ако не е – те тръгват да подскачат в друга посока.
Давай без да искаш нищо в замяна. Колкото повече любов дават, толкова по-неустоими стават. Те ще ти се усмихват само защото те виждат, докато ти не им се усмихнеш в отговор. Ще се отнасят добре с теб, докато и ти не преодолееш себе си и почнеш да се държиш добре. И това го правят защото им идва отвътре, защото се чувстват добре и това е естествено за тях. Всеки обича усмивка и добро отношение и затова всеки обича слънчевите момичета. Колкото повече дават ей така – толкова повече хората са готови да им дадат всичко. Те нямат нужда от много. И без това ядат колкото едно пиле и само толкова, колкото да имат сили се радват усмихнати на живота. Знаят, че ако прекалят ще им стане тежко и неприятно.
Слънчевите момичета не обичат да са затворени сами вкъщи. По-добре с компания навън. Ако са в парка е хубаво, ако са на планина или море – прекрасно. Само да са на открито, на въздух и слънце. Колкото повече слънцето ги гледа – толкова по-красиви стават.
От друга страна, собственическите модели са проектирани от изтерзаните лели.
Те ще ви говорят за житейската мизерия. О, как ще научите всичко за нерадостното битие изпълнено с изтормозващ труд. Те си мечтаят да лежат и да спят, но ги е страх. Срахът ги кара да стават всяка сутрин пряко сили и да се втурват към единственото спасение от мизерията, което са способни да видят.
Въпреки, че имат нужда от поне час, преди да може да се покажат пред хора, те знаят добре какво все още може да предложат. Знаят и са готови да му вземат максималната цена. Няма да допуснат някой да се възползва от тях, нито нещо да ги накриви. Такива същества раждат лафове от рода на: „едни пържени картофи да ме черпи – с много майонеза да са“ или пък безсмъртното „50 cent for a timeshare of my ass„. A как само може да викат и да се разправят… Хайде да не плаша още непоръбените и ненаплютите.
Отношението им към природната (и външната) среда е близо до трагедия. Ако се отърват само с алергичен обрив, счупено токче и клечки в косата, направо си е минало добре и мисля да спирам до тук, защото съм сигурен, че хванахте идеята.
Това ми дойде като исках да обясня на напълно незапознат човек, как така се получава, че свободните неща се получават по-добре и носят по-голямо удоволствие от не-свободните. Извинете ме, ако аналогията не ви е харесала или пък ви е омръзнало да слушате за това колко са хубави свободните неща.
15 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Никола Славчев на 06.04.2005г. в 16:06ч.
На моменти си мислех, че чета Йовко. :)
Аналогията е добра, особено поднесена в този вид. :)
Дафчо на 06.04.2005г. в 20:14ч.
Прекрасно поднасяне на информацията, скоро ще трябва издадеш сборник ! ;-)
пейо на 06.04.2005г. в 20:57ч.
@ Никола
А аз се чудя защо ми дойде да се извинявам…. :)))
@ Дафчо
Направо антология!
yovko на 06.04.2005г. в 22:20ч.
Аз определено си падам по слънчевия елемент в лунните момичета – така, че проблеми няма :)
KwarK на 06.04.2005г. в 22:21ч.
Въпреки че е нощ, един слънчев лъч се разходи по усмивката ми, докато четях написаното :)
Човек сам си избира момичетата и свободата. И добре, че все още е така…
Xpucu на 07.04.2005г. в 00:12ч.
Красиви думи. Още по-красиви и заради истината, преплетена в тях :)
За мен новият ден пак започна с усмивка, този път заради теб. Благодаря
Lemon на 07.04.2005г. в 11:39ч.
Страхотно казано. Много слънчево :)
Кристиан на 08.04.2005г. в 11:45ч.
Интересно мнение.
Обаче, по мои наблюдения, слънчевите момичета в студените зимни месеци, когато слънцето е скрито зад дебелите, пухкави като юрган облаци, отиват на гости на леля си. Тя е цербер и в къщата ѝ цари строг ред. Единственото допустимо облекло е ученическата униформа, която мирише на нафталин и боцка, защото е от вълна. В тази къща няма много забавления – има избрани книги, от класически, подбрани от висшестоящи авторитети, има телевизор само с Канал 1 и бтв и телефон, от който не може да се набира нула. Освен това има и вечерен час, както и три ключа за входната врата. Въпреки това лелята е креативна, ако и да е ужасна като човек, и измисля на слънчевото момиче различни задачки, защото е добре известно, от Библията, че безделието е майка на всеки порок.
За сметка на това апартамента на лелята е обзаведен с много вкус, защото тя през целия си живот е вярвала в поговорката, че „По дрехите посрещат, по ума изпращат“, макар да има афинитет повече към външността, отколкото към съдържанието. Всичките ѝ мебели са подбрани с вкус, комбинирани с усет и ако и някои от тях да са антични, то те са в отилично състояние, защото лелята знае как да пази вещите си. Освен това в хола има и голяма камина – истинска, с дърва, която през зимата, освен че сгрява мършата, топли и душата на слънчевото момиче, карайки я да си спомня за лъчите на вече позабравеното слънце. Все пак, навън е дълбока зима – върлуват виелици, снегове и минусови температури.
Зимата, в България, е дълга и студена. Пролетта също може да се окаже коварно студена, което като се тегли калема, се оказва доста време в недотам приятната компания на лелята. И когато накрая май дойде и обагри в зелено цялата природа, а юли накара първите филизи да разпукат чернозема, слънчевото момиче започва да гледа през прозореца навън. Трите ключа подрънкват в джоба му. Дали да излезе? Има огромното желание да го направи, усеща как я хваща саклета в тази стая. Но този преразказ, който леля е възложила трябваше да е готов още вчера. А наградата е блазнеща – посещение в луна-парка и сладолед. Много сладолед. Слънчевото момиче пуска една дълбока въздишка, поглежда към все още малките слънчеви момичета, чиито усмивки блестят долу в градинката като петмезини тави и отива да довърши преразказа. Няма как – обещала е. И сама знае, че леля само ще го прехвърли надве-натри, преди да ѝ възложи нещо ново, забравяйки, не от лошо, разбира се, за луна-парка. Въпреки това, тя хваща химикалката в ръка, успокоявайки се с мисълта, че големите момичета трябва да спазват обещанията си, защото това е начинът да станат отговорни млади дами и един ден – отговорни жени, съпруги и майки.
пейо на 08.04.2005г. в 13:58ч.
Прекрасно си го разказал, наистина прекрасно! Благодаря!
Григор на 08.04.2005г. в 17:13ч.
Ей, това всичкото си струваше четенето! :-)
Дончо на 08.04.2005г. в 23:20ч.
Ех, Кристияне, Кристиянееее, видял си ти „дълга и студена зима“ в България :)…
Ама наистина, как можа да го напишеш :) ? Къде другаде по широкия свят си виждал „зими“ :) ?
милена на 09.04.2005г. в 09:06ч.
значи тези лелки-тетки-минотавъро-кентавъри се явяват пазителките на „златното-слънчево-лунно-руно“,ако ги нямаше пазителите,дали тези прекрасни същества щяха да си останат толкова прекрасни във вашето митологично съзнание :-)
indy на 12.05.2005г. в 15:52ч.
Все едно описваш дъщеря ми.;)
Данаил на 23.05.2005г. в 16:33ч.
И на мен много ми хареса, добър разказвач си и описваш много хубаво. Веднага успях да вляза в разказа и да видя тея слънчеви момичета :-).
За моя радост познавам такива и те споделят времето си с мен… за всеки, който не го е изпитвал казвам, че задължително трябва да изкара поне една седмица с подобен човек ;-).
Данаил на 23.05.2005г. в 16:37ч.
Само допълнение… Миленче, става и без леличка пазителка, знам го от опит ;-). Някой хора са си просто такива и те „виреят“ във всякакви условия.