трънки и блогинки

За обувките

Написано на: 03.05.2005 · 13 коментара

Някой садист е решил, че тази година хората имат по-тесни крака и затова е наложил модата на тесните обувки. Обиколих сума магазини и не можах да намеря обувки, в които да се чувствам наистина удобно. Е, купих си някакви велуро-подобни гуминетко-подобни, които бяха наистина симпатични… докато бяха сравнително по-чистички, но и те ми са тесни. Сега смятам да им дам последен шанс, като се опитам да ги почистя и ако се почистят – ще ги понося още.

По празниците бях да тичам всеки ден и в резултат от старите ми непобедими „Training“ маратонки ми се образуваха титанични мазоли. След като обух гуминетко-подобните, с тези мазоли се усетих като малката русалка в тях и тръгнах пак по магазините, за да си потърся нещо по-хубаво. В магазините за спортни обувки, с разни популярни лого-та над тях, ми предлагат някакви шарени кецове, които на мен ми изглеждат по-скоро гордост на художествено-приложните занаяти, отколкото някаква световна адекватност. Да не почвам, че държат непременно да сложат възможно на най-видно място знакчето си, защото изглежда не съм платил достатъчно грешни пари та и реклама има нужда да си правят. Може би, обаче, наистина има нещо световно в тях, защото като видях някои модели си представих едно влюбено младо циганче-гъзарче, което вижда тия пъстри обуща и възкликва на най-правилен английски нещо от рода на: „Ааа бате, this is way too much“.

И така сега аз си седя на мазолите и си мисля с добро за старите ми caterpillar-ки, които се държаха докато не им се пробиха съвсем подметките. С тях наистина се усещах стабилен и залепнал на земята и си струваха всяка пара. Точно както си струваха и съвсем малкото пари и маратонките, които и даже марка си нямат, но откакто влезе морето в тях станаха като пухени.

Сега като си мисля за моите мазоли, се сещам жените какви неща носят, и си мисля всъщност, че нищо не знам за тези мъки, а и като си го казах – вече май не ме болят толкова.

Категория: глупости · дневни

13 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Алекс на 04.05.2005г. в 08:35ч.

    Аааа, дойдохте на нашата, мога да възкликна аз :-))) И пак при вас не е толкова ужасно, защото производителите все пак са изтъгнали капка жал от безчовечните си сърца и са се прелъгали да създадат някой-друг чифт мъжки обувки, които да не изглеждат като излязли право от антуража на сторонниците на Лойола…
    Я погледни щандовете за женски обувки…
    Там дизайнерската човещина е помръкнала окончателно. Неее, няма начин да си жена и да не те е пленила модата тип „стъпих на два щъркела в човките и се ковнах 15 см. над земята“ и да искаш друго, освен това остроносо извращение на фуут-арта. Че какво тук значат болки в кръста, гръбначни изкривявания, увредените сухожилия и всевъзможните травми по ходилото? Я стига битовизми, важен е фиешъна, биейби…

    И ако си мислиш, че нищо не си намерил, като си търсил нормални обувки, чуй това – успях да си намеря зимни обувки в средата на февруари. До тогава карах с есенните, защото верните ми зимни боти сдадоха багажа и имаше само ония гнусни неща, водещи идейното си начло от прочутата „китайска стъпка“. От сега ме е страх за есента…

    Да ти кажа, аз съм толерантен човек по принцип, затова гледам благо на лудостта и дълбоката дизайнерско-потребителска умствена изостаналост. Крепя благост дори и ако тези ментални проблеми са излишно манифестирани, както си е. Но благостта ми леко поддава в центъра, когято се опитват да ми я натрапят поради липса на други алтернативи! Ти се тешиш с мисълта за страданията на жените, а с какво да се теша аз? Пред мисълта, че до година-две ще съм успяла да видя сметката на всичко носимо и ще имам избор – или боса, или обута в мишите муцунки?… Спри, сърце…

  • пейо на 04.05.2005г. в 09:56ч.

    Тъй като пръстенцата още ме болят, ми се иска ми се да ти отговоря с нещо от рода на „Разбирам те, сестро“, но просто няма да е вярно.

    Мисля, обаче, че разказът ти ще ме спре за известно време да водя моми на токчета по калдаръма в Стария град. За известно време поне…

  • Алекс на 04.05.2005г. в 10:02ч.

    Аз, да си призная, говорех чисто теоретично… Няма начин да се положа в такива обувки… Но имам приятелки, които го правят. Че и си ги обичат. Стокхолмски синдром, какво да правиш… :-)))))

  • пейо на 04.05.2005г. в 10:08ч.

    Ааа, ясно. Ще се разберем ние с тебе (поне за обувките ще се разберем), но само да не трябваше да ползвам wikipedia и google за всяко второ изречение. Образователно ми действаш, което въобще не ми се чини лошо.

    „Стокхолмски синдром“… я да видим сега това пък какво е …

  • Христо Еринин на 04.05.2005г. в 14:15ч.

    До колкото знам Hush Puppies и Salamander все още произвеждат обувки, измислени да бъдат носени повече от 2-3 години. Защо не се обърнеш към тях?

  • Алекс на 04.05.2005г. в 15:52ч.

    Абе, да ти кажа, Христо, обувката на 2-3 години си е обувка на 2-3 години… Не Hush Puppies, не Salamander, ами каквато ще да е…

    А че са здрави, спор няма. Едни Hush Puppies на сестра ми от преди почти 10 години още имат вид и осанка, ако тя да речеше да носи червен велур (а тя не ще:-))). А баба ми се кълнеше в едни мои боти Salamander също от това време, които аз бях низвергнала, защото по онова време носех само черно (метъл период, какво да правиш), а те бяха кафяви. Помня как баща ми цъкаше и не вярваше на очите си, че няма да обуя Salamander само заради цвета :-)))

  • Христо Еринин на 04.05.2005г. в 17:24ч.

    До Алекс: Да, обувката на 2-3 години си е обувка на 2-3 години – няма по-удобна от нея, няма място за сравнение с обувките на 2-3 седмици ;-)).
    А иначе как ще изглеждат зависи не само от изработката, но и от носенето, респективно поддръжката.

  • пейо на 05.05.2005г. в 09:17ч.

    @ Христо Еринин
    Salamander са ми малко „сложни“ за начина, по който се обличам засега, но наистина в тяхния магазин винаги ми е било удоволствие да усещам колко добре са направени обувките им. Всъщност точно в „Salamander“ бях загледал едни датски обувки „Eco“, но не можах да се харесам достатъчно с тях.

    На Hush (Къш) Puppiesh не съм обръщал внимание, но те и май наскоро решиха да се покажат (или поне да се рекламират).

    А, и при мен такова нещо като обувки на 2-3 години няма. Буен съм, изглежда – много късам :)

  • Васил Колев на 05.05.2005г. в 09:50ч.

    :) После хората ми се чудят що си ходя с Dachstein-а и зиме и лете, докато го скъсам съвсем, и след това си купувам нов… Май най-свестния вариант си остават планинарските обувки, аз откакто нося такива, не съм слагал маратонки и други подобни дивотии…

  • Nick Angelow на 05.05.2005г. в 15:01ч.

    @ пейо
    стокхолмския синдром описва изненадващата любов между терорист и заложник, ако не си разбрал от wikipedia-та :)

    @alex
    сега е момента да започнеш да търсиш зимни обувки, сестро :)

  • FreeJak на 06.05.2005г. в 12:06ч.

    Пейо,
    вземи си един чифт 49-ти номер.
    Няма да сбъркаш

  • Дончо на 08.05.2005г. в 20:33ч.

    Датски? Качествени?
    Аде де!

  • пейо на 09.05.2005г. в 08:01ч.

    @ Дончо

    Ха, харесва ми хоста ти! Добре дошъл, Дончо.