трънки и блогинки

Стихове от Мария Донева

Написано на: 01.03.2009 · 21 коментара

Мария Донева пише едни от най-лъчезарните стихове, които съм чел. Драмата, болката и трагедията са ми безкрайно омръзнали и май вече ставам зъл и проклет, когато някой се опита да ми ги натрапи. Когато чета стиховете на Мария Донева, ми е леко, хубаво и усмихнато. Радвам ѝ се как реди думичките и ми се иска, ако не да има много повече хора като нея, то поне повече да се почувстват като мен.

Опитах се да подбера няколко различни стихотворения за пример, а ако някой иска да чете още от нея — може да намери в ЛитерНет или на сайта за sms поезия, където се е намерила и се забавлява отлично с още няколко сродни души.

Боли ме зъб, боли ме зъб,
животът е жесток и тъп,
боли ме сутрин, денем, нощем,
боли ме повече и още,
боли си и ме изтезава,
и аулин не ме спасява
и мрънкам — зъби как да стисна?,
боли ме, страдам и ми писна,
и съм се извратила нещо,
мечтая си за чук и клещи,
боли ме кърваво и грозно,
боли ме просто грандиозно,
настойчиво, звънливо, мощно,
боли бароково-разкошно,
боли, а после продължава,
три деня вече не минава,
аз пъшкам жално с поглед тъп,
боли ме зъб, боли ме зъб…

* * *

Любовта прекалява.
Любовта е дете
и поне дотогава,
докогато расте

всичко пипа и иска,
и готова за още
тя във теб се притиска
и събужда те нощем.

И самичка не може,
пада, плаче, кърви,
тя те прави тревожен,
всемогъщ и щастлив…

Любовта прекалява.
Но проклетото време
я смалява, смалява,
идва да ти я вземе,

да я пъхне в торбата,
да я скрие така
в една къща в гората
на кокоши крака.

Ти оставаш – да помниш,
да вървиш, да ядеш,
като жалко, бездомно,
остаряло дете.

На какво се надяваш?
За какво трупа знание?
Без любов те смалява
отчаяние, отчаяние…

* * *

Не помнеха кога ли беше
последната им среща.
Но днес от сутринта валеше
очакване за нещо.

Спокойствието и умората
веднага се познаха.
Между тревогите и хората
докоснаха се плахо.

И грижите им се измиха,
дойде им настроение.
Едно във друго се сглобиха
като стихотворение.

Усмихнатият тих следобед
с опашка им помаха.
Спокойствието и умората
прегърнати заспаха.

* * *

Тези възрастни хора
се държат за ръка
и е мило и странно,
че ги виждам така –

тя с домашно елече
посред градската жега,
той – прилично облечен,
тя – опряна на него.

Той — почти беззащитен
с тези ключици тънки.
Тя за всичко го пита.
Тя го води навънка.

И несигурна, мека
се огъва земята.
Те напредват полека.
Те си плащат водата.

Малки дядо и баба,
уморени от път.
Плащат тока. И хляба.
И каквото дължат.

Мое мило, любимо,
аз като остарея,
ти дали ще ме имаш,
както той има нея?

Категория: за четене

21 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Све на 01.03.2009г. в 21:16ч.

    Както споделих вече – прекрасни са. Леки и хубави, с умерена доза меланхолия :) Мерси!

  • Апостол Апостолов на 02.03.2009г. в 05:04ч.

    Да, наистина- много станаха „драматизациите“ в живота ни. А тези стихове действат като освежаваща глътка студена лимонада в горещ летен ден.

  • Deltalink на 03.03.2009г. в 16:05ч.

    Мда, хубавите неща са простички и не е нужно да са супер драматични. Стиховете са свежи като полъха на вятър, красиви като кокичето, надигнало главичка над земята и леко намигващи ни, като слънцето рано сутрин.
    Благодаря, Пейо, ти винаги предлагаш интересни неща. :)

  • Anonymous на 03.03.2009г. в 16:46ч.

    може би животът не е съвсем гаден, а?

  • Deltalink на 03.03.2009г. в 17:33ч.

    Животът съвсем не е гаден, бих казала аз. :)

  • Све на 03.03.2009г. в 19:41ч.

    Животът изобщо не е гаден. Просто в България от малки ни учат така…;)

  • Deltalink на 03.03.2009г. в 20:19ч.

    Мдам, бавно достигаме до идеятаживотът си е супер, учили са ме на много глупости тук в България, но хич не ми пука от това, всеки сам решава дали да ги приеме

  • DeKo на 04.03.2009г. в 17:56ч.

    * * *

    Влюбеният мъж е ергономичен,
    по-удобен от кресло, по-уютен.
    Влюбеният мъж поема твоето тяло,
    мускулите намекват за приятна заплаха,
    потъваш,
    замаяна от собствената си лекота.
    После
    любовта се начупва на ъгли,
    и мъжът се начупва на ъгли,
    невидими пружини скърцат и се оголват,
    появяват му се лакти и нокти,
    ръцете му те прегръщат
    като изсъхнали клони,
    и накрая
    всичко се чупи.

  • Marc на 04.03.2009г. в 21:59ч.

    Таз’ Мария е от тия,
    дето дават вкус и цвят
    на невярващ във магии,
    оглупял от грижи свят.

    Като таз’ Мария няма –
    тънки стихове плете
    със перото на голямо,
    непораснало дете.

    Таз’ Мария сърцевед е,
    без да е кардиолог.
    Уж е нежна като цвете,
    а е силна като Бог.
    :-)

  • Hela на 05.03.2009г. в 18:25ч.

    „Лъчезарни“ е много подходяща дума :)) Харесват ми! Но най хубавото е, че те карат да се усмихнеш … усмихваш …. усмихваш …. усмихваш …. :)) ;) :)))
    PS: много ми напомнят на стиховете на Жак Превер, примерно едно от любимите ми:
    …….
    и, като по чудо, във нея открива
    още спяща жена си и тя е красива,
    особенно както е, като по чудо,
    съвсем гола под слънцето, и той се навежда
    и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
    …….
    source: http://enchanted.hit.bg/katochudo.htm

  • :))))))))))))))))))))))))))))))))))))) на 06.03.2009г. в 00:04ч.

    Прилепчиво прилепало…

    Автор Мария

    събота, 29 декември 2007

    Прилепчиво прилепало,
    също като невидяло,
    през една минута звънка –
    Ти излезе ли навънка?
    и потропвайки с копита,
    пак звъни и пак те пита –
    Весел ли си? Със кого си?
    Някой път компот ти носи,
    друг път хруска ореховка,
    кво ли не си пъха в човката,
    равномерно дебелее,
    като шантаво се смее,
    щом затвориш, се отчайва,
    вряка, после се разкайва,
    след това звъни отново,
    и за любене готово
    всеки час и всеки ден
    ходи си без сутиен. smiley2

    Мария, 29.12.2007 (19:33)

    :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

  • Anonymous на 21.03.2009г. в 21:29ч.

    как

  • Niky на 26.03.2009г. в 15:25ч.

    Благодаря.
    Радост е да се четат и споделят такива неща.
    :)

  • Виталий на 01.05.2009г. в 12:29ч.

    Что-то мало как-то ценной информации в статье… Одна вода.

  • Арнольд на 01.05.2009г. в 14:12ч.

    Статья написана граммотным человеком…

  • Annny на 08.05.2009г. в 23:52ч.

    Попаднах за пръв път на нейно стихче преди повече от 20 години. Във вестник „Работническо дело“ бяха публикувани творби на деца от Асамблеята. Влюбих се в онзи стих, изрязах си го, наизустих го и дълги години го кътах сред момичешките си ценности. След време случайно се запознах и с нея и тя се оказа също толкова очарователна колкото и стиховете ѝ…
    После всеки пое по пътя си и… порастнахме.
    Днес случайно ми изникна споменът и реших да проверя дали все още се занимава с поезия и ето че резултатът, надмина очакванията ми. С удоволствие изчитам написаното от Мария през 15-те години, в които я бях позабравила. Дори попаднах на нещо от първата ѝ стихосбирка, което още помня наизуст! Тук (http://dictum.mediabg.eu/?p=548) пък чух и гласът ѝ и за моя изненада го познах…
    Радвам се, че през цялото това време е запазила усмихнатото момиченце в себе си!
    Успех! :)

  • Мария на 10.05.2009г. в 09:08ч.

    Ние сме като синовете на лейтенант Шмид!
    Ани, това е страшно хубаво и забавно! Дай някакви координати, за да ти благодаря лично!
    Ох, това май звучи заплашително… Хайде от начало:
    Думите ти са много топли и мили и се почувствах чудесно. Благодаря ти, Ани.

  • Проказница на 16.09.2009г. в 18:30ч.

    Спасибочки) Очень помогли =-*

  • Anonymous на 17.03.2012г. в 13:20ч.

    Мария, ето моят коментар на стихотворението ти БАБИЧКА ЕДНА…

  • Anonymous на 17.03.2012г. в 13:26ч.

    Мария, ето моят коментар на стихотворението ти БАБИЧКА ЕДНА…
    Имало, казвате, мъничка бабичка?
    Нито е пълничка, нито е слабичка?
    Весела, умничка, бързичка, живичка?
    Твърде доволничка, твърде щастливичка?

    Стана ми близичка – от разстояние.
    Щото и аз съм в това състояние:
    дядо с потомство в Америка, в София,
    близки стремления и философия.

    Дайте имейла ѝ – да си початаме.
    Я да не чакаме, да не протакаме.
    Един за други ние родени сме.
    Нека сме заедно. Пък и ергени сме!

    Автор: Христо от Сливен

  • Anonymous на 17.03.2012г. в 13:39ч.

    Здравей, Мария.
    Дъщеря ми, която живее в София, ми спомена за теб и оттогава се опитвам да следя стихотворенията ти. Прати ми имейл, на който да ти пратя мнението си. То, всъщност, няма да е нищо ново , вероятно, защото една думичка определя отношението ми: възхита! Има такава дума, нали?
    За минути написах трикуплетното си стихотворение, което ти пратих.
    Обади се , ако прецениш, че трябва, на имейл ambelahb@gmail.com.
    Христо Батинков, Сливен.

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка