Докато мисля и редя сложни аргументи да обясня, че красотата е в окото на наблюдаващия, истинската радост е споделената радост и усмивката се вижда най-добре в очите на другия, се сетих за това стихотворение на любимия ми Жак Превер:
Сутринна закуска
Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после – захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека
кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше,
и излезе
в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.Жак Превер
Превод: Веселин Ханчев
3 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
LeeNeeAnn на 24.02.2006г. в 18:46ч.
Пейо!
Ето го въпросния превод!
Копирам си го веднага, нали може?
пейо на 24.02.2006г. в 18:54ч.
А, явно и аз не помня какво съм публикувал :)) Разбира се, че може то и аз съм го преписал само от любов към него.
LeeNeeAnn на 24.02.2006г. в 21:40ч.
благодаря!