трънки и блогинки

Сутринна закуска

Написано на: 09.05.2005 · 3 коментара

Докато мисля и редя сложни аргументи да обясня, че красотата е в окото на наблюдаващия, истинската радост е споделената радост и усмивката се вижда най-добре в очите на другия, се сетих за това стихотворение на любимия ми Жак Превер:

Сутринна закуска

Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после – захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека
кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше,
и излезе
в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.

Жак Превер
Превод: Веселин Ханчев

Категория: Жак Превер

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • LeeNeeAnn на 24.02.2006г. в 18:46ч.

    Пейо!
    Ето го въпросния превод!
    Копирам си го веднага, нали може?

  • пейо на 24.02.2006г. в 18:54ч.

    А, явно и аз не помня какво съм публикувал :)) Разбира се, че може то и аз съм го преписал само от любов към него.

  • LeeNeeAnn на 24.02.2006г. в 21:40ч.

    благодаря!

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка