трънки и блогинки

Авторското право върху софтуер – свръх кратко въведение

Написано на: 11.05.2005 · 7 коментара

За лекцията, която ще изнеса в петък, ще ми е нужно да направя някакво въведение в авторското право, за да съм сигурен, че студентите имат някаква що-годе еднаква представа поне за основите на материята, за която ще става въпрос.

Тъй като е практически невъзможно за времето, което ще имам, да направя разумно въведение се опитах да нахвърля най-жизнено необходимия минимум, за база на по-нататъшната ми лекция и темата като цяло. Сам зная, колко много повече и по-подробно може да се каже, но целта в случая е минималистична точност.

С тази цел се опитах да превърна плана и бележките си в нещо като мини-статия, която може да послужи и на други в бъдеще, но моментната ми цел е да помоля за коментари, поправки и допъления.

Същност на правата

Авторските права са абсолютни права. Това означава, че едната страна по тях е носителят на правото (който не винаги е автора), а от друга – всички останали субекти. Пример за обратното са наемните отношения, при които има правна връзка, която е значима само за наемателя и наемодателя, и е ирелевантна (без значение) за всички останали.

Правата на авторите са до голяма степен еднакви навсякъде по света. Това е резултат от уреждането им с международни договори, разпоредбите на които всяка страна е имплементирала във вътрешното си законодателство. Такива договори са този от Берн и TRIPS.

Възникване на правата

Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Правата възникват от момента на обективиране на произведението. Това е моментът, когато произведението се закрепя върху някакъв вид носител или каквато да е форма, така че да може да бъде възприемано. Не е нужно произведението да бъде обявявано или публикувано – достатъчно е единствено то да бъде осезаемо – да може изказът на идеята да може да бъде сетивно възприет.

Носители на авторското право

Правата обикновенно възникват за създателя на произведението, но от това правило закона предвижда изключения и друго може да бъде договорено. Специфична е уредбата когато се намираме в трудово правоотношение:

Чл.14. „Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.“

Освен когато се намира в трудово-правни отношения, авторът може да създава и произведения по поръчка:

Чл. 42. „(1) Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.
(2)Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.“

За всички други правни субекти автор е този, чието име или идентифициращ знак са посочени върху произведението:

Чл. 6. „До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.“

Срок на правата
Общата разпоредба за срока на правата гласи:

Чл. 27. „(1) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.“

Компютърните програми и бази данни имат своя специфична уредба:

Чл. 28а. „Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало съгласно чл. 14, продължава 70 години след разгласяването на произведението. Ако в този срок се установи авторът, се прилагат разпоредбите на чл. 27.“

Обект на защита

Обектът на защита е едно от най-често неразбираните неща. Авторското право не защитава идеите, а само техния изказ; тяхното закрепяне по начин, който им позволява да бъдат комуникирани. Защитен е изразът на мисълта на автора, а не самата мисъл. Законът говори за произведение, което е „резултат на творческа дейност“ – да е ново и оригинално. Критериите за „новост“ и „оригиналност“ са специфични за произведението и затова са възможни разминавания. От такива съображения в някои страни (САЩ) изискването е единствено произведението да не съвпада напълно с друго.

Съдържание на авторското право

Авторските права се делят на имуществени и неимуществени.
Неимуществените дават на автора право:

  • да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
  • да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
  • да решава дали да публикува произведението или да вземе решение да спре неговото използване;
  • да променя или иска запазване целостта на произведението.

Първите две от горните права не могат да бъдат очуждавани, което означава, че не могат предоставяни, продавани или прехвърляни по какъвто и да е друг начин. Авторът, обаче, може да разгласи произведението си анонимно или под псевдноним.

Имуществените дават на автора право:

  • да възпроизвежда (копира) произведението си;
  • да го разпространява;
  • да го преработва и приспособява;
  • да търси възнаграждение за всеки вид използване и поредно използване от същия вид (право, но не и задължение).

Специфични за компютърните програми ограничения на правата

Ако свободата на потребителя не е ограничена от носителя на правата, той има право да извършва действия, нужни за нормалното ѝ функциониране, действия са описани в чл. 70 от закона. Ако не е уговорено друго, всеки, който законно е придобил компютърна програма има право:

  • да използва програмата за всякакви цели, които не противоречат на законите;
  • да я зарежда, изпълнява, предава на разстояние;
  • да я превежда;
  • да преработва и внася изменения, които са нужни за постигане на целта, заради която е придобило програмата, включително и за отстраняване на грешки.

Горните права могат да бъдат ограничени по договорен път, чрез клаузи, които се намират в лицензите (договорите, които скючваме с производителите) на тези програми. Има някои права, които законът ни дава и които не могат да ни бъдат отнети:

Чл. 71. Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:

  • да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата
  • да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването ѝ върху екран, изпълняването ѝ, предаването ѝ на разстояние или съхраняването ѝ в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70.
  • да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта.
  • Тези права предоставят само при условие, че извлечената по този начин информация няма да бъде използвана за създаване и разпространение на друга компютърна програма и че правата на автора няма да бъдат накърнени по какъвто и да е друг начин в следствие на тези ни действия.

    Категория: проекти

    7 коментара ↓

    • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

    • Дончо на 11.05.2005г. в 11:33ч.

      Яко и полезно, бравос!

    • RaynerApe на 11.05.2005г. в 12:36ч.

      Здравей, четивото е наистина интересно и полезно. Смятам, че в страната все още имаме ниска юридическа култура в този тъй важен аспект на правото в информационната ера. Смятам да дублирам статията ти на своя блог, в секцията материали от други автори. Ще се радвам, ако завършената лекция също бъде пусната под CC лиценз, за да мога да включа и нея.

    • МиленТ на 14.05.2005г. в 14:22ч.

      „да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата “

      Имам едно въпросче:

      Ами тогава правилно ли е Дистрибуторите на „Апис“, „Сиела“ и др. да идват и намясто да инсталират продукта, и после да си взимат инсталационния диск? И ако нещо си прецакам системата (по празниците да речем) и трябва да се обаждам всеки път!! Мисля ,че не е много правилно да си вземат инсталационния диск.

    • пейо на 17.05.2005г. в 10:49ч.

      @ Дончо & RaynerApe
      Благодаря Ви, момчета, но както знаете критиката понякога е по-полезна.

      @ МиленТ
      Разбирам неудовлетворението ти, не виждам правен проблем с тази практика. Никой не ти е дал право да притежаваш дистрибутив на програмата, а да я копираш за определена цел (резервно копие).

      Тъй като съм щастлив не-потребител на Windows, не мога да ти кажа как точно би могъл да си направиш резервното копие само на програмата, но със сигурност може да си направиш огледален образ на хард диска с инсталираната програма.

      За отделна програма наистина може да не е тривиално технически, но това е въпрос на OS-a и въпросната програма, които ти налагат въпросните технически ограничения на правата.

    • Anonymous на 17.06.2010г. в 08:27ч.

      бива си го

    • Theo на 23.01.2011г. в 04:16ч.

      А когато работодателя не заплати договореното на програмистта то чие е авторското право и ако е на програмиста той има ли право да изтрие продукта си или да съди работодателя за притежание на чужда интелектуална собственост?

    • Daddy на 03.08.2016г. в 16:19ч.

      При възлагане изработката на информационна система с дефиниране на база данни, които ще се въвеждат от възложителя, чии са авторските права (върху програмните модули и базата данни) ако няма изрична уговорка за това в договора за възалагане?
      Предварително Ви благодаря за вниманието.