трънки и блогинки

Пак за простотията, но по-просто

Написано на: 27.03.2009 · 11 коментара

Да ме прощава пастор Мартин Нимьолер, но простотията напира в мен:
Първо дойдоха за комунистите, но аз нищо не казах.
После дойдоха за синдикалистите и аз отново замълчах.
Дойде редът и на евреите и аз не надигнах глас в тяхна защита.
След това обидиха блогърите и никой не можа да чуе гласа ми, защото те всичко ореваха!

Още веднъж, с прости изречения, за да няма неразбрали какъв ми е проблема с изказването на Паси.
Напълно приемливо е да ме нарекат простак. Често това отразява самата истина. Това, че пиша в блог, не означава, че не съм простак. Обратното също не е вярно. Неприемливо, обаче, е някой да дава съвет как медия да избира новини. Неприемливо е да се налагат субективни и абстрактни ограничения върху правото да се изразява мнение. И напълно неприемливо е това да се прави от някой, който представлява българските граждани и твърди, че е достоен да представлява страната пред света.

Надявам се този път да съм по-ясен и да бъда разбран правилно.

Категория: всякакви

11 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • hdm на 28.03.2009г. в 00:40ч.

    .!. за паси ако не е ясно

  • Ани на 28.03.2009г. в 00:56ч.

    Пейо? Ти разбиране ли търсиш?
    Умният разбира и без думи, а простият – и с хиляда думи няма да те разбере…

  • Алеко Константинов на 28.03.2009г. в 02:51ч.

    Майната му на Паси. Все пак, благодарение на простотията му открих този блог.

  • Веселин Колев на 28.03.2009г. в 09:15ч.

    Пейо, аз съм изумен, че изразяваш учудване е недоумнение от станалото с Иван Бедров и поведението на Соломон Паси. Соломон Паси премина окончателно на страната на тъмните сили след като стан член на НДСВ – една организация на кариеристи и хора, които търсят „още един вход“, за да станат част от системата за лично облагодетелстване. И Паси няма да е последният преминал на тази страна, след като стана част от системата за облагодетелстване. Ще видиш още много такива хора. Самата системата е така направена, че минеш ли през нея, излизаш кукловод, т.е. манипулатор и почваш да ненавиждаш свободната мисъл и изразяването ѝ.

    Лично аз почти не следя български медии. Ако някой ми прати някой URL към простотия в тях, може и да прочета. Иначе не ми дреме за мнението на медиите в Бълагария, защото те не са свободни. Примерно, аз не купувам и не чета български вестници. Не случам български радиостанции, не гледам българска телевизия. Толкова съм отвратен от посредствеността в тези „източници“ на информация, че предпочитам да си остана неинформиран за гледната им точка.

    Не се впечатлявай, че някой те нарича простак, защото това е въпрос на нечия гледна точка. Повечето хора казват на някой, че е простак, за да се почувстват някак си значими и важни, без да са такива. Простак е дума без всякаква стойност. А квалифицирането с нея е часто израз на „морал“ от страна на някой, който няма какво друго да каже и направи, освен да квалифицира с празни понятия. Моралът е най-голямата курва, защото той може е с всеки. Ако срещнеш на улицата някой и го питаш дали е морален човек, едва ли някой ще каже не… и като те подмине ще си каже „абе тоя педераст какво искаше“. Животът в измислени категории ражда душевни уроди, за които лицемерието е поведение, а свободната мисъл е простотия и вулгарщина.

  • Зелен Бетон на 28.03.2009г. в 14:10ч.

    > Неприемливо, обаче, е някой да дава съвет как медия да избира
    > новини. Неприемливо е да се налагат субективни и абстрактни
    > ограничения върху правото да се изразява мнение. И напълно
    > неприемливо е това да се прави от някой, който представлява
    > българските граждани и твърди, че е достоен да представлява
    > страната пред света.

    Точно.

    Но най-неприемливото в случая е ясно прозиращата в думите и поведението на Паси УБЕДЕНОСТ, че той е В ПЪЛНОТО СИ ПРАВО да бъде ментор на една медия. Чак до степен да дава практически указания на нейното ръководство.

    Не долових нито намек, че изказва лично мнение; напротив, той се изживяваше като ГОВОРИТЕЛ НА СТАТУКВОТО. Като мъмрещ настойник, на когото мъмреният трябва да бъде благодарен за загрижеността; и за „толерантността“ – че не беше обвинен пряко в саботиране на общественото спокойствие, а „меко“ упрекнат за липса на естетически усет.

    Не знам дали самият Паси осъзнава, че изпада в положението на своите собствени опоненти отпреди години: онези, които се възмущаваха от самата мисъл България да бъде член на НАТО.

    Мдам, tempora mutantur, nos et mutamur in illis.

  • Ridiculous на 28.03.2009г. в 22:12ч.

    Знаете ли, ще ми се да издумам едно мнение, което и на мен ми е леко на кестерме… Тъй де, имал си мнение Монката Паси, ми и той човекът трябва да се изплацика в онази свобода на словото, в която всинца ние желаем да се топнем. Това да го разбера аз мога, макар и да ме дразни, но – човещинка, какво да го правиш. Поканили го по телевизията хората и той, като няма какво да каже, притеснил се е човека. А притеснен човек, сам не знае какво говори.

    Обаче това, което леко ме влуди беше тона, мимиката и жестикулацията. Моля ви, пуснете си записа отново. Каква изтънченост! Каква цивилизованост! Какво благородство! А!? Тъжно е да гледаш лош актьор в моноспектакъл. И моето естетическо чувство бе накърнено, защото фалшът си личеше с просто, невъоражено око. А това мен ме огорчава и накърнява естетическото ми чувство… Отвратително! За това просто трябва да уволняват!

  • Апостол Апостолов на 29.03.2009г. в 09:12ч.

    Не познавам нито вас, нито Паси лично. Но когато сравнявам вашите писания с изказванията на Паси, стигам до извода, че вие сте един доста интелигентен човек, а той е ПРОСТАК И ПОЛОВИНА. На всичко отгоре е и негодник.

  • in2h20 на 29.03.2009г. в 11:06ч.

    Уважавам правото ти да виждаш себе си както искаш.
    Ако тази сутрин се събудиш с час по късно и решиш, че си морков примерно – последно аз ще ти напиша че не си.

    И сигурно си чул че чуковете виждат всички останали като пирони

    „Простотии“ бе пресилено. „Провинциализъм“ щеше да е премерено и вярно за ужасно голяма част от блогрола.
    Обаче е искрено. Трябва си талант да пишеш провинциално и пак да те четат ! Предполагам щото добре знаеш за кого пишеш.
    Мче тва са нещицата от жизнята дет вълнуват батковината – не ти нато, не ти другия баир. Ние, нас си, нашто, искъро, витоша.

    Ето това е баш платформа за кифладжийницата, още известна като ченгеджийница или по непросто: бг политически елит.

    Те са на екран, те дават тон, те поставят нормите – и напоследък всичките им сили са за изграждане на контролируемо, регулирано и наблюдавано от всеки ъгъл общество.

    Явно е че бия на как ще отреагира блогосферата на такова потъпкване на свободите ? Щото дори да си провинциален драскач в бг интернет пространство трябва свобода.

    Аз не разбрах през цялото време истерията на Паси, защото го подозирам в самозабрава и откровена надменост че днес, 2009 можеш да влезеш в тв студио и разпространяваш на висок тон и под трудно прикрито влияние на силни опиати индивидуална представа за общност в която не си.

    Въпросът винаги е какво научаваме за себе си, когато ни прострат из цялата мрежа като нарицателно за спонтанен, придобит идиотизъм.

  • Deltalink на 29.03.2009г. в 16:12ч.

    Тази мисъл, която си цитирал в началото. Как беше последното и изречение в оригинал? Отдавна я бях чела и ми се губи точността на изказа, но беше страхотна – „но нямаше кой да ме чуе“?

  • Tochkata на 01.04.2009г. в 13:34ч.

    Мисля, че с изказването на Паси се злоупотреби. Особено гугъл бомбата за „простак“ беше прекалено и, най-вече – просташка. Всъщност чрез нея се доказа, че в блоговете се пишат простотии. Апропо – това, че в блоговете пише простотии, никой не го отрича. Някой от вас да е приритал за орден за сериозност и достоверност?

  • Tochkata.com на 02.04.2009г. в 10:20ч.

    Иначе оригиналът е малко по-различен:

    Първо дойдоха за комунистите
    и аз не казах нищо,
    защото не бях комунист.
    После дойдоха за социалдемократите
    и аз не казах нищо,
    защото не бях социалдемократ.
    После дойдоха за членовете на профсъюзите
    и аз не казах нищо,
    защото не бях член на профсъюза.
    После дойдоха за евреите
    и аз не казах нищо,
    защото не бях евреин.
    После дойдоха за мен
    и до тогава не беше останал никой,
    който да каже нещо за мен.