трънки и блогинки

За Папи Русинов, който ме отказа от бокса

Написано на: 03.06.2005 · 4 коментара

Уверен съм, че малко от тези, които ме познават днес, знаят, че като ученик съм бил състезател и по бокс (всъщност, нашите и до днес не знаят за това, но то си е и нормално). Аз бях почти добър боксьор и имайки предвид неголямата конкуренция и средата, където тренирах, успях и да постигна някакви успехи. А по това време в залите на АФД „Тракия“ ходеха легенди като Жоро Попов, Трампов, Чилингиров, Наско Пешев, Мутата и много други велики бойци.

Средата беше повече от благоприятна за създаване на непобедими състезатели и аз поне на дух я докарвах донякъде. Тренирах едновременно бокс при Петър Стойчев и киокушин при Жоро Попов. Чудни времена! Пълен със увереност и енергия, аз нямах страх от нищо и от никой и се развявах навсякъде като живо олицетворение на песента на Bold Rover  – „I am the victory!“ и се чувствах точно така. Докато една късна вечер не срещнах Папи Русинов.

Папи Русинов беше много тежко пиян, на около 40 години и когато аз се приближих до него той се бореше трагикомично с някаква моторетка, на която се опитваше да се качи, но просто нямаше начин да се задържат и двамата прави. Когато стигнах до него Папи беше тъкмо се срутил заедно с мотора и се опитваше да стане. Тъй като беше забавно да го гледам отдалеч и ми беше станал почти симпатичен аз му подадох ръка, вдигах го заедно с мотора и го питах накъде е. Той ми каза, че е на две пресечки от където бяхме и аз го подкрепях до тях, докато тиках моторчето. Като го оставях пред тях, той се беше поосвястил и тръгна да ми стиска ръката и да благодари. Каза ми че се казва Папи Русинов, но всички го знаят като „Боксьора“ и ако съм имал нужда от нещо да знам как да го намеря.

На мен от начало ми стана смешно, че човек като него може да има прякор като „Боксьора“, защото първо, че беше вече твърде възрастен за бокс, а и вида му не беше ама никак внушаващ респект. След като го оставих, обаче, се замислих и се уплаших от прякора му. Този човек беше вече на толкова години, но все още този прякор му беше останал и той мислеше за себе си като някогашния вероятно добър и побеждаващ боксьор. Нищо друго, което беше правил в живота му не беше могло да го изтрие или накара другите да го забравят и този човек беше си останал „Боксьора“ за себе си и другите около него за цял живот.

Въпреки, че не спрях да тренирам, от тази вечер аз знаех, че не може и не трябва да има такова нещо, което да ме остави завинаги с прякор от младите ми години.

Категория: истории

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Васил Колев на 03.06.2005г. в 20:59ч.

    Хм, а причината, че ти правят главата на нищо? Бащата също е бивш боксьор, и като малък ми показваше на разни места снимка на мозък на човек, дето толкова са го блъскали, изобщо не е приятна гледка…

    (то за това аз само блъскам по една круша, не се хващам да се трепя с някой :) )

  • Григор на 05.06.2005г. в 17:39ч.

    Наистина е сериозен аргумент да се откажеш от нещо.

    Мъдро решение, според мен.

  • пейо на 06.06.2005г. в 11:32ч.

    @ Васил
    Който тръгва с тази причина в главата, по-добре да не тръгва въобще, защото вероятно ще му направят главата на нищо.

  • Васил Колев на 07.06.2005г. в 23:05ч.

    Ами точно, това е причина да не тръгнеш …