трънки и блогинки

Вземете го вие навънка

Написано на: 07.06.2005 · 3 коментара

Йовко е дописал разказа за пътуването ни, но на мен не ми се пише повече за това къде и как сме били, като че да имат някакво значение конкретните места и времена. На мен ми хареса настроението на пътника и удоволствието от новите гледки и усещания сравнени с дневните проблеми, които са познати на всички.
Затова ето това ми любимо стихче, което би предало значително по-добре радостта и емоцията:

Песен за охлювите, тръгнали на погребение

Два охлюва с черни черупки
и с траурен креп на рогата
бързали за погребението
на един лист от гората.

Било есен, когато тръгнали,
но когато пред гроба му спрели,
пролетта била вече пристигнала
и листата били оживели.

А сега! Ала ето че слънцето,
топло след дългата зима,
им казало: „Хей вие, бохлювци,
недейте навътре го взима!
Вземете го вие навънка
Погледнете туй хубаво време!
Смело решение всеки
веднъж поне трябва да вземе!
Вземете си отпуск и вие,
пък вземете две бири от бара
и рейса вземете, в Париж,
ако искате да ви откара.
Само вече не взимайте тези
пози на опечалени –
траурът всичко почерня,
той красотата краде ни!
Свалете го вие от рогата си!
Вземете си пак цветовете!“

И в миг във гората запели
всяка живинка и цвете.
Гората наоколо пеела
с пълно гърло, радостно, лудо
и следобед един се получил –
не следобед, а истинско чудо!

И двата охлюва взели,
каквото им казало слънцето,
и с другите пили, додето
видели на бъчвата дънцето,
така че по пътя за вкъщи
било им хубаво много
и трудно било им, разбира се,
да спазват посоката строго,
но какво от това, нали горе
над рогата им весели бдяла
луната на щурите охлюви,
огромна, кръгла и бяла!

Жак Превер
Превод: Валери Петров

Категория: Жак Превер · за четене · хубави неща

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • случайна на 13.06.2005г. в 19:35ч.

    Ахахаха, много диво стихотворение!:) Харесвам подобен мироглед. Страхотно настроение:)

  • нав на 15.11.2006г. в 19:36ч.

    Данкиш, Пейо.
    С това стихче ме върна 10 години назад, много силно си спомних момента. Мислех, че съм го загубил, но ето, че ме намери (с гореспоменатата охлювска скорост).
    Някакси ми се иска да ти се отблагодаря с нещо подобаващо на Вийон, Виан, Рембо, Джон Дън или Иван Методиев, които са ми в категория Превер, но от толкова имена се обърках и затова те черпя с една от моите охлювени истории – Просветление (линка горе).

  • нав на 16.11.2006г. в 23:33ч.

    Хв, линкът се скапа.