Идват избори. На хората като взе да им пука, взеха да се изказват разни мнения кой какъв бил и кой какво направил. Те обосновават морално и практически своята политическа позиция относно това за кого ще гласуват. Държат се като принципни хора, за които това има значение.
Значение няма. Единственото, което съществува в момента е политическа каста (повече в писанията на Чомски за Walter Lippmann), чийто членове се джуркат на власт и опозиция. Те са хората, които знаят, те са хората които управляват и ни предпазват от самостоятелна мисъл заради едни по-висши цели, които все не разбираме. Ние сме вън от тази каста и трудно ще бъдем допуснати в нея. Нашата роля е да изберем на коя част от нея да дадем правото да води играта и толкова.
Всеки мислещ човек осъзнава това и най-честата реакция е отказ от участие в процеса – отказ от гласуване. Тази реакция е напълно нормална и разбираема, но мен не ме кефи, защото математиката на системата е направена така, че ние гласуваме при всички положения. Негласуването (или гласуването за някой, който няма да влезе в парламента) е нищо повече от глас за победителя.
Какво е моето предложение относно тази ситуация? Моето предложение е насочено единствено към запазване на баланс на силите. Баланс, които няма да позволи на някоя част да дерибейства сама, а ще я принуди винаги да търси компромиса. Не да взима авторитарни решения, а да говори и прави споразумения и да е ограничена в безчинствата, които може да свърши. Тъй като аз съм безсилен – ще ги накарам сами да се контролират един друг, водени от жаждата им за власт. Моят принцип ще е единствено баланса и аз ще упражня гласа си безпринципно, за да го постигна.
Нямам никаква идея за кого ще гласувам и ще разбера това воден единствено от последните социологически проучвания прези деня на изборите. Напълно безпринципния ми глас ще отиде за втората или третата политическа партия, която ще влезе в парламента (в зависимост от общия им брой). Така аз ще знам, че който и гад да ме управлява, ще има един друг флустриран гад, който ще го гони и плюе публично – това ще е моят гад.
Въобще не ми пука дали това ще означава да гласувам за ДПС или дори за Евророма. Аз искам Азис да стане министър на културата или даже министър-председател, но това е една друга тема. Всъщност, последните дни се сещам често как Бенковски запалил къщите на бунтовниците, за да знаят, че няма път назад. Така, че приемете това предложение като разумното и конструктивното ми предложение.
10 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Галина на 09.06.2005г. в 11:02ч.
http://www.netinfo.bg/izbori2005/2005.01.06euroroma/pages/P6011899.htm
No comment!
пейо на 09.06.2005г. в 11:42ч.
@ Галина
О, да! Снимки като тази може да ме накарат да гласувам направо за Азис.
Георги Георгиев на 09.06.2005г. в 13:25ч.
„Аз искам Азис да стане министър на културата или даже министър-председател, но това е една друга тема.“
Или както се пее в онази песен (http://info.datacom.bg/misty/Pesen%20za%20Azis.mp3)
– отговорник „ведрина“ :)
Дончо на 09.06.2005г. в 14:07ч.
Пейо, това е много точно и ясно заявление защо ВСЕКИ трябва да гласува, а не да позволява гласът му да се „изконсумира“ нахалос.
Благодаря ти!
Васил Колев на 11.06.2005г. в 11:57ч.
Хм. Реално значение би имало, ако се организира гласуването така, че никоя партия да не мине 4% :) Или например да има 80% невалидни бюлетини…
Григор на 12.06.2005г. в 19:34ч.
Васил Колев: и 99% невалидни бюлетини да има, какво от това? „Политиците“ ни ще празнуват, ако това стане. Сега, за да си купят X гласа, им трябват Y кебапчета. Иначе ще им трябват една петдесета от Y… Ако можеше да го постигнеш, сигурно биха те черпили.
Някое кебапче.
случайна на 13.06.2005г. в 18:13ч.
Много моля да ме извините, но аз не видях някой да каза „Аз ще гласувам за еди кои си, понеже съм съгласен с идеите им и харесвам хората които стоят начело“. Всички плюят всички и казват че все пак ще гласуват, за кого и те не знаят, ‘щото това било позиция. Нещо повече, тези които казват че няма да гласуват, понеже не харесват никого (логично, нали), биват обявявани за хора без избор и малодушни и без позиция…Понякога си мисля че целият народ всъщност не харесва никого, но гласува, защото се води по онази логика…да не ми вземат гласа лошите. Това е пълна лудост.
пейо на 13.06.2005г. в 19:22ч.
Каза ли ви го случайна-та, теоретици такива :)))
Васил Колев на 13.06.2005г. в 21:28ч.
Грогир: и като обърнем логиката, като купуват по-малко кебапчета, после няма да им се наложи да плащат толкова много от нашите пари (защото те кебапчетата е ясно кой ги плаща :) )…
бомбата на 21.06.2005г. в 15:50ч.
начи, харесва ми начинът, по който разсъждаваш, но според мен той се основава на две погрешни умозаключения:
1. че като се управлява в коалиция, това значи, че политиците от различни сили непременно ще се дебнат (защо например да не крадат в комбина, като всеки хвърля отговорността на другия, както стана в правителството пред последните 4 години и в общинското управление на София през последните 2?)
2. че можеш да си направиш правилно сметките