трънки и блогинки

Камю

Написано на: 05.07.2005 · 3 коментара

„Сутринта на 16 април доктор Бернар Рийо излезе от своя кабинет и се спъна в един умрял плъх, паднал насред площадката.“

„Същата вечер, когато Бернар Рийо стоеше в предверието на сградата и търсеше ключовете си, видя как от тъмният край на коридора се задава, клатушкайки се, едър плъх с мокра козина. Животното се спря, сякаш се опитваше да запази равновесие, упъти се към доктора, отново се спря, завъртя се на едно място със слабо цвъртене и накрая се отпусна, а от полуотворената му уста бликна кръв.“

„На другият ден, 17 април, в осем часа вратарят спря доктора на излизане и се оплака, че някакви пакостници са оставили три умрели плъха посред коридора.“


„Жан Тару пушеше усърдно цигара и наблюдаваше последните гърчове на един плъх, който умираше на стъпалото в краката му. Той вдигна към доктора спокойните си, малко втренчени сиви очи, каза добър ден и добави, че появяването на плъховете е наистина любопитно явление.“


„На другият ден, 18 април, сутринта, когато докторът доведе майка си от гарата, намери господин Мишел още по-посърнал: десетина плъха красяха стълбището от избата чак до тавана. Боклукчийските кофи из съседните дворове също бяха пълни. Майката на доктора посрещна тази новина без да се учуди.
 – Случват се такива работи.“


„…от 18 април заводите и складовете започнаха да бълват стотици трупове на плъхове. В някои случаи се налагаше да доубиват ония от гризачите, чиято агония продължаваше прекалено дълго. От крайните квартали до центъра на града, по целия път на доктор Рийо, навред където нашите съграждани се събираха, имаше купища умрели плъхове – било в кофите за смет, било един зад друг в уличните вади.“


„След четвъртият ден плъховете почнаха да се появяват масово и да умират на групи. Излизаха на светло от килери, подземни етажи, мазета, заслони, движеха се в дълги нестройни редици, залитаха насам-натам, завъртаха се на едно място и умираха край хората. Техните пресмъртни цвъртения ясно се чуваха нощем из малките улички или в предверията на сградите. А сутрин из барите в предградията ги намираха с окървавени остри муцунки – някои подути и разложени, други вцепенени, с щръкнали нагоре мустаци.“


„Не на един нощен минувач се случваше, стъпвайки на тротоара, да усети под краката си жилавата маса на някой още топъл умрял плъх.“

„На другият ден (29 април) агенцията излезе със съобщение, че необикновеното явление изведнъж секнало и съответната служба събрала само незначителен брой гризачи. Градът си отдъхна.“


„… доктор Рийо забеляза, че от другия край на улицата се задава вратарят, движейки се малко разкрачен, с усилие; държеше главата си наведена, а ръцете отдалечени от тялото, като кукла. … Очите на старият Мишел блестяха и гърдите му свиреха. Почувствал се малко недобре и пожелал да подиша малко чист въздух. Но силни болки врата, под мишниците и в слабините го принудили да се обърне за помощ към отец Панулу.
 – Излязоха ми подутини. Сигурно съм се пресилил нещо.“

Из „Чумата“
Автор: Албер Камю

А сега си измийте ръцете…

Категория: за четене

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Дончо на 05.07.2005г. в 12:15ч.

    Ах, колко яко! И колко на място…

    Днес Ира ми разправяше, че зърнала по Цариградско шосе колона от жандармерийски машини, които потеглили „нанякъде“. Дано не е това, което си помислихме тогава!

  • Никола Славчев на 05.07.2005г. в 14:05ч.

    Спокойно! Днес е празника на МВР и си правят парад.

  • Таня на 05.07.2005г. в 14:34ч.

    А дали са почистили /извозили сметта от/ центъра по този повод, както са направили вчера пред американското посолство, та там даже измили с машини, дето аз вече ги забравих как изглеждат…
    Ако е така, да вземем и ние в Младост да си направим парад на някакви сили, интериор, екстериор и прочие…, та да ни почистят и на нас…