трънки и блогинки

Гащи insight

Написано на: 20.07.2005 · 8 коментара

Житейското изпитание да ме търси полиция, заради бельото ми, бе всъщност прикрито откровение. Когато отворих торбата с предполагаемото свое бельо, което току що бях взел от обществената пералня, но намерих само найлонови слипове, чорапи от почти пластмаса и тениски с повече полиестер, знаех, че нещо дълбоко не наред.

Разтревожен се качих на едно такси и поех обратно към пералнята, за да се уверя, че не съм се събудил някой друг тази сутрин. За щастие, милите жени ме познаха и само ми дадоха знак да мълча. Изражението ми само казваше: „Да, шматка съм“, но проблемът се оказа по-дълбок.

Съдбата беше разменила бельото ми с това на един полицай и той освен скандал бе вдигнал и две патрулки, за спасението на гащите си. Тогава ме озари! Осъзнах, че и ако аз носех слипове от изкуствена материя и аз щях да бия жена си (аз дори видях, че този човек не намира за нужно да пуска водата след като е бил по малка нужда). Да, и аз щях да бъда нервен и подтиснат, ако трябваше да съм постоянно прилепнал за гениталиите си и чувствам потта им да пропива всичко с миризмата си.

За мен изборът между изкуствена и естествена материя, що се отнася до бельо, никога не съществувал, но пък в спора слипове с/у боксерки съм също толкова твърд, макар че бих изслушал невнимателно и противната теза. Като един радетел за свободни неща, боксерките са моят единствен възможен избор. Причини мога да приведа и естетически, но всички те ще са безсилни пред аргумента за свободата. Свобода на движение, свободата на промяна на гледната точка и най-вече заради свободата на циркулация на въздуха.

Слиповете, които ме принуждават да живея близко притиснат до мен си, са символ на оковаващите ограничения на нещата, които трябва да са способни да приемат своя собствен път.

След този субективен поглед, почувствах нужда и се обърнах към Мирчо Мирев – експерт „гащи и чорапи“. Ето извадка от диалога ни:

mircho: трябва да знаеш че може и без гащи да се ходи. опитвал съм
peio: аз пробвах и не ми хареса. близостта на ципа ме подтиска.
mircho: ами да но от друга страна е тръпка

Категория: глупости · дневни

8 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Алекс на 20.07.2005г. в 13:12ч.

    Мен ако питаш, тръпката идва в мига, в който си позволиш да забравиш тази близост :-)))

    А що се отнася до слиповете, скюз ми, но открай време мисля, че има нещо дълбоко нередно в цялостния им look. Не знам дали ме тревожи повече спаряващата им стегнатост или минималистичния дизайн, но нещо не е наред, включително по въпроса кой и защо изобщо ги е замислил (и осъществил).

    Определено ми навяват неясни асоциации с хомосексуален дизайнер-фетишист, вдъхновен след напушване от дамско бельо… вероятно обуто на него самия. No offence към любителите на съмнителния артикул, просто лично мнение.

    Все пак имат едно огромно предимство в моите очи – ако един ден реша да се обрека на целибат, биха ми помогнали много – един само поглед и либидните импулси в мен ще блокират безвъвратно… ;-))))

  • Григор на 20.07.2005г. в 21:19ч.

    Като човек, учил анатомия, никога не съм подозирал, че слиповете може да ограничават нечия свобода на промяна на гледната точка…

    ;-))

  • Васил Колев на 21.07.2005г. в 02:15ч.

    Алекс, аз мога спокойно да кажа защо нося слипове вместо боксерки, и се чудя защо никой не го е казал – понеже мразя да ми пада в единия или другия крачол :))

    Колкото до онези наклонносит на дизайнерите – има и такива ултрастегнати слипове, ама те не са за нормални мъже, както и тесните панталони :)

  • Алекс на 21.07.2005г. в 02:54ч.

    Василе, по обясними причини съм лишена от възможността да изследвам емпирично тезата ти ;-)
    Вярвам ти безрезервно, обаче дори това не намалява убедеността ми ;-))

  • Дафчо на 21.07.2005г. в 14:29ч.

    Това с висенето в крачолите ми напомни добрия стар виц:

    Отива мъж при лекар, оплаква се : „Докторе една болка ми се появява, започва от чатала, върви по гръбнака и право в слепоочието ме удря.“
    Лекарят накарва пациентът да се съблече, гледа, куми се и открива,че едниният тестис е болезнен. Казва : „Ще трябва да ампутираме, да спасим другият, иначе нямаш шанс за поколение.“
    Пациентът се съгласява.
    След месец-два пристига в кабинета със същите оплаквания.
    Отново е прегледам, болезнен е другият тестис. Съветът е спешно да запази генетичен материал и ампутация. С хормонална терапия пак ще може да бъде мъж.
    Едва заздравяла операцията и болките започват постоянно да мъчат хайвана.
    Лекарят е категоричен – режем всичко, на катетър ще си, докато направим пластика, за да приличаш на мъж.
    Опецацията е успешна, но всички панталони сега не са удобни и човекът отива в реномирано шивашко ателие. В магазините няма панталон, който да му е по мярка.
    Майстор-шивачът пита : “ В кой крачол го носите господине? В левия или десния?“
    „Ами карай все тая“-маха с ръка изстрадалият.
    „А-а-а не е така, господине! Ако панталонът е
    шит, така че да стои в левия крачол, а се носи в десния или обратно, започва една болка от чатала, нагоре по гръбнака и право в слепоочието!“

  • yovko на 21.07.2005г. в 22:44ч.

    Както е тръгнал спора просто сте на косъм от момента да призовете в името на свободата да ходим без гащи ;-)

  • Дафчо на 22.07.2005г. в 12:02ч.

    Тогава ще стане свободия.

  • darina на 02.11.2005г. в 13:53ч.

    Можеш ли да ми дадеш определение за „Изкуствена материя“? А това, което ме интересува точно, е „изкуствена човешка материя“, т.е. създадена от човека.