Замсляли ли сте се върху сакралното изречение: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“? То ни казва нещо странно — ако имаме продажба на гласове, виновни са двете страни и сътоветно и двете страни са изложени на риск от наказание. Не е като, примерно, при измамата, където виновен е само измамникът и измамения има интерес да съдейства и подпомага разкриването на измамата. Виновен е и продавачът и купувачът. Тъй като и двете страни подлежат на наказание и в техен интерес е да осъществят „продажбата“ по такъв начин, че да не бъде разкрита, което прави работата на органите, които ще трябва да разследват и доказват „търговията“ двойно по-трудна.
Наказателният кодекс, обаче, прави нещата по-интересни ( чл. 167 и 167а), като предвижда продалият гласа си да не се наказва, ако доброволно съобщи за лицето което е купило неговия глас. Също така, лицето което е купило глас не се наказва, ако доброволно съобщи за лице, което е организирало или е осигурило парите за покупката на гласове, но няма да го обсъждам сега. Тази уредба създава възможност стандартната ситуация, в която А предлага, а Б се съгласява срещу 50 лева да гласува за партия Х, да се развие по много различни начини:
- Б гласува за Х — А и Б са престъпници, но си мълчат.
- Б гласува (или не) за Х и съобщи на полицията какво е че гласът му е купен за 50 лева— А е престъпник, а Б не се наказва, но не запазва и 50те лева.
- Б гласува (или не) за Х и съобщи на полицията какво е че гласът му е купен, но за 20 лева — А е престъпник, а Б не се наказва, а ако успее печели и 30 лева.
- Б не гласува за Х (примерно защото е успял да продаде гласа си на още една партия) — А няма не може да се оплаче, че е измамен от Б, който е с 50 лева по-богат. А ще е една идея по-внимателен, защото има опастност Б да съобщи на полицията и така да уличи А в престъпление.
- Б гласува (или не) за Х — след това изнудва А за още 150 лева, за да не съобщи на полицията и така да го уличи в престъпление
Част от тези рискове могат да бъдат предотвратени, ако купувачът не дава парите предварително, но ако продавачът успее да произведе достатъчно надеждно доказателство, че е купен, купувачът може да се окаже в неприятна позиция. Теоретично съществуват условия купувачът да бъде изигран и съм сигурен, че ще се сетите за още начини тази европейска практика да бъде опорочена и побългарена.
6 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
ssk на 05.06.2009г. в 11:09ч.
:)
Б докладва А, а после А1, А2, А3, А4 пребиват Б. Съдята, който случайно ще наречем А5, обаче оправдава А поради липса на доказателства и не признава медицинското на Б.
Ето ти побългаряване.
пейо на 05.06.2009г. в 12:14ч.
@ssk
Виж първа алинея на чл. 167 – да набиеш някой се наказва по-леко, отколкото ако му платиш да направи нещо. Въпрос на стимули е
Filip на 05.06.2009г. в 13:39ч.
Човечецът А е продал гласа си, мутрата Б отива с мутрите В, Г и Д и казва на човечеца А, че ако не им върне парите ще го пречукат. Така купуването на гласове излиза безплатно, а простият човечец А няма да се оплаче, защото „Купуването и ПРОДАВАНЕТО на гласове е престъпление“. Пък и кой ли вярва на полиция и съд???
Апостол Апостолов на 05.06.2009г. в 15:26ч.
„Купуването и продаването…“ е една от големите идиотщини напоследък, която истински ме разсмя. Ама то, аслъ, идиотщините у нас край нямат. Пък и краят не им се вижда…
xotspot на 07.06.2009г. в 10:31ч.
Апостолов и тук дойде
anjela на 01.04.2012г. в 14:25ч.
апостолов не мислиш ли че купуването на гласове доста прилича на твоята дейност:клиентите ти плащат за нещо а получават нищо:)))))