трънки и блогинки

Колхида или за колко е важно да си говорим

Написано на: 25.10.2005 · 7 коментара

Чаят „Колхида“ не си засужава. По никакъв начин не може да се каже, че е черен чай, а по-скоро е кафяв. Листата му не са навити, като на черните чайове, нито изглежда съдържат толкова фермент, че да имат силата и плътния им вкус. Кутийката съдържа в голяма степен натрошени листа, клечици, но няма никакви чаени пъпки. Това са признаци на недобрите и евтини чайове и той е точно такъв.

А „Колхида“ е единственият грузински чай, който успях да намеря на българския пазар. Като единствен си мислех, че той ще отговаря поне на части от легендите за тези чайове и ще ми даде сила да боря пословичните грузинки и дори, че от него може да ми поникнат мустаци. Но не – чаят е слабичък, с не много силен вкус, който ми напомня нещо правено в казан и ми спомня ученическите лагери и столове, но не в най-добрата им светлина. От почти половината кутийка, която изпих не забелязах да ми въздейства някак си по положителен начин и дори може би бе причина за леко неприятно чувство в корема.

На мен по-скоро ми се иска да разкажа, защо си го купих този чай. Не само защото не знаех горното, но и защото продавачката не успя да ме посъветва. Оказа се, че любимата ми жена от щанда на най-добрия магазин за чайове в Пловдив я няма и тази, която я заместваше (или пък е вече там за постоянно), просто не пиела чай, освен билков. Освен очевидния недостатък, че не знае, тя дори и не можеше да се преструва или да каже обща приказка някаква. А аз обичам да ги оглеждам чайовете, които ще си купя. Обичам да поговоря с продавача, да му кажа към кои съм се насочил, да попитам за мнението му или неговата препоръка. В случаят с „Колхида“ жената не знаеше и май всички наредени зад нея чайове за нея се различаваха само по цената. Може и заради това да не ми харесва толкова този чай.

Съвсем друг случай беше с чая „Golden Lion“. По принцип това е чай избран от най-лошото качество, по-едрия прах от складовете е събран в хартиена торбичка, която струва повече от съдържанието си, но въпреки това и той може да бъде приготвен, така че да се извлече най-доброто от него. Но не за тези методи ще ми е думата.

Една сутрин, от тези 3-4 почивни дни подред, когато София се беше изпразнила, аз си вървях из Борисовата градина. Разхождах си се съвсем спокойно, слушах животинките, гледах спокойни хора, които правят някаква китайска гимнастика или сънено ходят след кучетата си и единствената ми грижа беше да не настъпвам охлювите, които бяха излязли по мокрия асфалт на разходка сред нападалите листа. Съвсем съм се бил успокоил и отнесъл, когато дочух нетипитчно агресивна и шумна музика за това място и това време на деня.

Тъй като музиката съвсем не беше лоша, а и местата, от които можеше да идва, не бяха много, аз се запътих към „Лодките“. Там човека тъкмо си беше отворил бара и пиеше сутрешното кафе. Отидох при него, седнах на бара и го помолих да ми направи един чай. Той имаше само „GoldenLion“ и ми пусна едно пакетче в една пластмасова чашка с гореща вода. Поговорихме, послушахме малко музика (групата се оказа „Madball“, от Ню Йорк, не много известна), той си каза за клиентите, как тази година така и не дошло лятото и други въобще не ангажиращи неща. Чаят не беше неприятен, но да си седиш в парка, да слушаш музичка и да си говориш дребни неща ми дойде много добре.

Усмихнах се и с най-слънчевата и приветлива усмивка отидох до пекарната „Златната пещ“ на Графа, където помолих жената да ми даде трите най-хубави парчета от тъкмо изпечената баница. Жената и тя се усмихна, взе трите най-прекрасни парчета от центъра на тавата, пожелахме си приятен ден и аз още по-усмихнат се запътих да закуся.

Категория: дневни · чай

7 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Николай на 25.10.2005г. в 11:58ч.

    В началото на есента бях в Турция, където пих страхотен черен чай. И за мое голямо учудване, там не пият кафе, а чай. Плодов, черен всякакви разновидности, които продават навсякъде. И така си закупих от там 3 пакаета по 1 кг ;-) на фирамта ( произнася се доколокото разбрах Дууш ) http://www.doguscay.com.tr/ . Ако ти се отдаде възможност опитай това, мисля че ще ти хареса.

  • Милен на 25.10.2005г. в 16:16ч.

    С беглите ми познание по турски мисля че се произнася „доуш“.
    //не-по-темата
    Пейо, чета от скоро тоя блог, но немога да извлека от него с какво се занимаваш (по американски – what do you do for living? :)

  • vanina на 25.10.2005г. в 17:47ч.

    @ Милен: И аз не знам Пейо с какво се занимава, но напоследък ми се струва, че CC и имплицирането им в БГ е основното му занимание :)

    @ Пейо – напълно съм съгласна, на продавачите по целия свят им казват „консултанти“ и то не е случайно. Иначе всеки щеше да продава чай и сладки, нали така?!

  • пейо на 26.10.2005г. в 13:49ч.

    @ Николай
    И аз потърсих, но не видях за краткото време, през което бях там. Заслужава си да се иде до Истамбул – това, все пак, е най-големият град в над 1000 км. наоколо.

    @ Милен
    Зависи от къде гледаш. Само един знае наистина, но той е аманиционен герой.

    @ Ванина
    Актът на покупка е и акт на общуване. Хората винаги заплащат повече (по някакъв начин) за по-качествено общуване.

  • hiha на 05.12.2005г. в 22:13ч.

    pi6e se IstaNbul!!

  • Людмил на 05.04.2007г. в 10:56ч.

    Спомням си този грузински чай, който се продаваше през 70-80 те години в едни неугледни картонени кутийки – това беше един плътен аромат от детството ми. Дали защото светът на децата е светъл и магически или защото чаят беше просто истински грузински чай, не зная…

  • Кики на 18.02.2009г. в 21:55ч.

    Пия чай “ Golden Lion “ от около 5 години ( на ден по минимум 4 чаши ) и изобщо не е лош, а дори напротив не е натпачиво силен или горчив. Ако търсиш нещо по хард се насочи към руските или украинските …От Киев си купих 10 кутии с черен чай, които бяха особено силни, но се свиква с всичко…съветвам те да опиташ чай с опушен аромат – доста е интересен, но не знам дали го има в България