трънки и блогинки

На война, като на война

Написано на: 10.11.2005 · 3 коментара

Най-подходящи са картонените плоскости за паспарту. Изрязват се и залепят се за прозорците с тиксо, така че да прилепват плътно и никаква светлина да не минава. Клавиатурата си я знаем, а и монитора свети достатъчно. Изключват се всякакви icq-та, пощенски клиенти, излишни браузъри и лиготии. По-изнежените ползват и тапи за уши. Музика може, но със слушалки и само ако сме я слушали безброй пъти, и плейлистата е минимум три часа.

Найлоновите торбички с яденето се слагат на една ръка разстояние. Хляб само нарязан се взима. Продуктите винаги включват по-мазни салати, кренвирши и майонеза. Който пие кола – нарежда двулитровите бутилки, а кафето, ако е достатъчно силно и студено се пие без проблем. Който ползва чаша си знае, че каквото и да е по-малко от половин литър е единствено загуба на време.

По-опитните махат и кабела на интернета, защото знаят, че той е там и като го няма. На който му трябва отваря документациите, но ветераните вече могат да превключват от човешки на какъвто език там пишат. Няма проверка за грешки, няма гледане до къде сме стигнали – то нещото става безкрайно лесно и ясно за писане. Паднеш назад, заспиш за няколко часа и продължаваш без замисляне от средата на цикъла.

Понякога се случват проблеми. Структурни или алгоритмични е без значение, но ветераните могат безпогрешно да познаят колегите си, които се скитат с празен поглед и сами на себе си говорят нещо. А те прозренията идват по пътища неведоми и в часове тихи. Работно време… ха-ха. На тоалетната паметник трябва да ѝ се издигне!

Като тръгнеш така, не съществува проект или задача, която да се опре. По-умният отстъпва. После… дълго примижаване срещу слънцето, главобол и гледане с неразбиране. Сън на изключени машини. По-хитрите отиват някъде на съвсем без компютри.

Докато пак пръстите сами не започнат да се движат като да им липсва клавиатурата.

Категория: всякакви

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Владо Георгиев на 10.11.2005г. в 17:59ч.

    Много си прав, Пейо. Ако знаеш колко неща са ми идвали наум под душа или другаде… Само трябва човек силно да се напъне да ги запомни за по-късно ;-).

  • Дончо на 10.11.2005г. в 19:12ч.

    Хареса ми, определено! Много добро How-to!

  • turin на 11.11.2005г. в 12:21ч.

    Много брутално, много… ;)) Аз всъщност толкова време точно от такова „нагласяне“ се пазя ;) Макар да върши работа за проектите, ако човек няма яки нерви и ако не е поне малко чалнат, такъв режим си е пагубен…
    Моята лична „война“ е пред клавиатурата, със слушалки, но отместени от едното ухо, за да чуя котарака, преди да се е хвърлил на врата ми. ;) Всеки луд с номера си ;)
    Да не забравя – периодично разглеждане на далечните блокове и върхове на дървета през прозореца! Задължително. Лошото е, че човек се насилва да го прави наистина редовно, чак когато сложи очила. Знам от опит :(