трънки и блогинки

А вие това как го знаете?

Написано на: 24.11.2005 · 6 коментара

Така наречените градски легенди или съвременния фолклор са едно от любимите ми неща. Най-обичам една история, която се променя, усъвършенства и само нещо смътно напомня на общия корен. Да знаете само с каква усмивка изслушах развитие на тези вариации. Има още, сигурен съм. И защото всеки знае нещо си по свой по-добър начин, ето две анонимни истории, които почват по еднакъв начин и на които съм убеден, че знаете и по-добри варианти.

Вариант А
Момиче и момче се прибират прегърнати за пръв път късно вечер в нейното място. Момичето отива до тоалетна и да си вземе душ. Докато я чака, момчето го присвива зверски корема от нужда. Опитва се да диша, опитва се да походи с надежда да се успокои, докато момичето излезе от тоалетната, но не помага. Болка и капчици пот по челото. Той трябва да отиде до тоалетната, а тя се къпе и къпе. В отчаянието момчето вижда вестник и план се ражда мигновенно. Разстила вестника на пода, кляка над него и с дълбоко издишване се облекчава.
Вече дошъл в съзнание, хваща погнусен с два пръста вестника, за да го изхвърли през отворения прозорец. Отвърнат на другата страна той засилва и изпраща съдържанието през прозореца. Където то среща мрежата за комари…

Вариант Б
Момиче и момче се прибират прегърнати за пръв път късно вечер в нейното място. Момичето отива до тоалетна и да си вземе душ. Докато я чака, момчето го присвива зверски корема от нужда. Страшни газове. А това очевидно е стаята, където ще се случват нещата тази вечер. Отчаянието отново ражда план. Излиза от стаята и влиза в първата друга врата. В тъмната стая като да няма никого. О, радост! Навежда се, кляка, прави коремни преси от щастие, че може да се освободи от мъчещите го газове. Вече диша значително по-спокойно, когато се изправя, за да излезе. Тогава в стаята святка лампа и майката и бащата на момичето го гледат сънени.

Разказвам тези стари истории само, за ви попитам, a вие това как го знаете?

Категория: истории

6 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Владо на 24.11.2005г. в 15:47ч.

    аз го знам ето така:
    http://gradina.net/fbg/spot210.swf

  • Георги Чорбаджийски на 24.11.2005г. в 15:48ч.

    Като вицове или като разказана реална случка от някой приятел, която се е случила на негов приятел.

  • Николай на 24.11.2005г. в 18:17ч.

    вариант Б
    … Момечето го прави в същата стая на тъмно. След като приятелката излиза от банята и свтва лампата… Съквартирантката ѝ е на другото легло , плахо гледа изпод одеалото …

  • pro_01 на 24.11.2005г. в 19:18ч.

    ами аз чак толкова грубо с акано не го зная. в моята версия той просто пръцка в другата стая, ама пръцка кралимарковската. а там на леглото са сестрата ѝ с нейния. продължението гласи, че когато девойката излиза от банята и отива да търси нещо точно в тази стая сестрата казва „какъв беше тоя, бе, отрови ми живота“. пичът чува това и червен като маймунско дупе излита през вратата като никога повече не се появява.

  • Григор на 25.11.2005г. в 01:54ч.

    Аз съм слушал следната история:

    Влиза тип в градска тоалетна и кляка в кабинката. Внезапно глас от съседната кабинка пита:
    – Как си?
    След секунда колебание нашият човек отговаря:
    – Ами, добре…
    – В неделя ще ходиш ли за риба?
    – Да, на Челопечене.
    – А колата стегна ли я?
    – Още не, говорил съм с тенекеджията за вторник…
    – Виж, айде да затваряме, че тук някакъв идиот от съседната кабинка ми отговаря заедно с теб…

  • kvo ti puka на 27.11.2005г. в 22:40ч.

    Нима не си будил с гръмката си пръдня сънени родители, нима не си замерял мрежа за комари с лайнян „24 Часа“? Ето как е по-вероятно оригиналния source на анекдота да знае-от опит…Или скучния живот стимулира въображението на хора, преживели нещо, което на косъм би могло да се превърне в дадената калпава история, изстрелват въпросната градска „легенда“ откъдето тя се вгражда и в градския „фолклор“.