„Аз не чакам за среща, но моля те ти да минеш по другия бряг“. А „аз“ къде съм? Защо аз не мина по другия бряг? Никога няма да науча…
„Аз не чакам за с?…
Написано на: 28.10.2009 · 9 коментара
Категория: твит
„Аз не чакам за среща, но моля те ти да минеш по другия бряг“. А „аз“ къде съм? Защо аз не мина по другия бряг? Никога няма да науча…
Категория: твит
9 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Anonymous на 28.10.2009г. в 13:51ч.
Моята молитва
* * *
Боже,мили боже ле
ако се с Пейо не земем,аз болна да се побола
кога у Пейови годеж пият,аз още по зле да стана
кога се Пейо зажени,аз с душа да се раздела
кога на Пейо пеят,по мене сестри да плачат.
Габо на 28.10.2009г. в 17:51ч.
Това ми напомня вица за блондинките.
Стои една блондинка на брега на една река и се оглежда.
В този момент, вижда друга блондинка отсреща и се провиква:
– Как да стигна до другия бряяяягггг
– Ама ти вече си на другия бряяяг – отговаря и запитаната
:)
Мария на 29.10.2009г. в 09:06ч.
А какво ще кажеш за „ще се срещаме с погледи скрити през рамото“?!?!
ъхъ на 29.10.2009г. в 14:56ч.
J. Geils Band „Come back“ по другия бряг
http://listen.grooveshark.com/#/song/Come_Back/3124432
Тодор на 29.10.2009г. в 16:19ч.
Само да не минеш на другия бряг..
мани-мани на 29.10.2009г. в 18:01ч.
га-га! ☀
Foxy на 01.11.2009г. в 16:15ч.
„Беше слънчев ден – случайно те открих,
и в знак на обич стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен,бряг на любовта…“
Но вече „късно е, наша несбъдната мечта, невъзможен порив се оказа любовта …“
Има наивномисмещи и наивнодействащи, които стават потенциална жертва на другите, които практикуват „Gang-bang“ партита и не си задават такива въпроси :- а “аз” къде съм?
Получаваме от живота, толкова, колкото даваме. Животът обича всеотдайните т.е. дашните, смелите и непокорните…
huhahe на 02.11.2009г. в 00:06ч.
прощавайте- това всичкото опит за търсене, че и намиране на смисъл в поезията ли беше…да дръзна ли да кажа буквална логика?!
да опра ли театрално опакото на дланта си на облото чело и да погледна ли с лешникови ириси натам… – не се сдържах, сори :)
лека
Anonymous на 02.11.2009г. в 20:25ч.
Това за мен и най-хубавото стихотворение
съперничи на Шекспирото за Ромео и Жулиета
даже го надминава,началото ми се видя
помаскарено,както винаги,когато се появи нещо чисто и свято
много съм радостна……….
че го открих:)