трънки и блогинки

Без телевизия не мога

Написано на: 26.12.2005 · 4 коментара

Телевизията е нещо уникално. Наистина! Не знам колко от вас разбират нещо от масмедии и публични комуникации, но аз преоткривам за себе си телевизията всеки път като се върна в Пловдив. Тук имам телевизор и когато е пуснат съм като малко коте – следя го ококорено и не мога да повярвам на това, което се случва. Случвало се е да стоя с полусъбути панталони по половин час, гледайки някакво пълно безумие. Гледам внимателно, като да ми е интересно и чакам да се случи нещото. Нещото се случва, аз се вълнувам от нещо, за което не съм подозирал преди минути и въпреки, че често ме разочарова, а друг път само ме дразни, аз продължавам да гледам. И не само гледам, аз преживявам.

Познавам хора, които имат физическа нужда от пуснат телевизор до тях. Наистина не го гледат, дори могат да четат или правят нещо друго, но той трява да е там или да работи. Веднъж ми казаха, че без телевизора им е някак страшно и затова по-добре да има нещо, което да мърда и свети, пък те могат да си правят каквото искат.

Страхът от самотата ще е само една от причините. Много често хората си търсят само нещо да им държи мозъка приятно ангажиран. Нещо, което да ги отклонява от всякакви мисли, съмнения и тревоги. И не – това не е поредният опит на някой горе да ги манипулира и държи подчинени, тези хора сами искат да избягат от тези мисли. Да избягат от себе си или от нещо друго, не са сигурни и даже са вече забравили, но какво им пука като само след половин час ще почне Слави. Най-големия кеф е да ядеш и да гледаш Слави или новините. По-вкусно е.

А телевизията е наистина удобна. Винаги можеш да завържеш разговор за нещо от нея. Участниците в „Биг Брадър“ придобиха правото да нямат фамилия, нещо което досега беше запазена привилегия само за чалга-звездите. Тяхните действия поставяха социални и морални дилеми, служеха за тема на безброй спорове и кавги. А двете страни дори не успяха да изнесат стройни тези. Но кому са нужни тези, след като я има тази единяваща емоция. Баба ми от години иска да ми купи телевизор, за да мога и аз да знам какво става, да съм осведомен и да съм някак по-нормален. Прави го от хубаво, разбира се. Коя баба би искала внукът ѝ да е някакъв некомуникативен особняк.

Аз пък се заяждам с нея и често я питам да ми каже какво е научила, какво е разбрала примерно от новините, които е гледала току що. Това е много лесно, защото дори и когато се опитват да съобщят нещо, новините не могат да предадат никаква информация. Обаче емоции как прекрасно предават. И ни дават нещо да се вълнуваме, да се гневим, да познаваме отговори и да се чувстваме умни. Дори чрез телефоните можем да участваме. Като пращаш sms една цифричка се променя и ти влизаш сам в телевизора. Въпрос не само на чест, а и на принадлежност.

Иска ми се да мисля, че съм по-умен и по-различен, но това просто не е така. Като се огледам и видя сайтовете, блоговете, форумите, пощенските списъци, в които чета и участвам, аз не виждам нищо по-различно от телевизия. И вие може да сте така. Този пост е точно като телевизионно предаване –  тъкмо да каже нещо и се отклонява. Може би казах нещо, но по-вероятно ви загубих времето. Почти се чувствам задължен да имам реклами.
Та, бабо, не бой се – всичко е наред.

Категория: всякакви

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Васил Колев на 26.12.2005г. в 20:57ч.

    Една основна разлика – блоговете и т.н. можеш да ги консумираш когато решиш, а не когато са зададени по програма… Разликата дали сам решаваш какво и кога да приемаш като информация, или да чакаш да ти го налеят.

  • Таня на 26.12.2005г. в 21:53ч.

    Пейо, и аз като адашка /и може би наборка/ на баба ти да кажа – спокойно мойто момче, нищо ново под слънцето :-)

  • пейо на 26.12.2005г. в 22:07ч.

    @ Васил Колев
    Ти и за телевизията можеш да решиш дали, какво и кога. Изборът и там е голям. Видът информационнен канал не определя неговото качество.

    @ Таня
    Всичко си е същото, разбира се. Само едно време повече сняг имаше и не боляха толкова кокалите.

  • Григор на 27.12.2005г. в 01:41ч.

    За някои хора телевизорът е не само умствен, но и сензорен тормоз. Има ли например пуснат телевизор в стаята, непрекъснато ми привлича вниманието, без значение какви глупости дават, и колко интересен и важен е разговорът в стаята… :-(