Владимир Висоцки е безспорно най-известният руски поет с китара. Мнозина днес единствено са чували неговото име, но не познават песните му защото не ги разбират. Руският език и култура като цяло са демоде последните три-четири петилетки. Кой каквото научил преди промените — научил. Днес, в предишните „руски училища“, се преподават китайски или японски, но такава е реалността след промените * .
Друга причина за непопулярността на руската музика е впечатлението за постоянното присъствие на война, смърт, нещастна любов или някаква друга велика драма и вселенска мъка. Слушаш и ти става тъжно. Идва ти да въздъхнеш тежко, дори и да не разбираш какво ги мъчи. От това впечатление до убеждението, че тази музика се ползва само като фон и повод да се удави мъката в алкохол е съвсем близо.
Познавачите на руските китарни песни могат да ви засипят с примери и да разбият това впечатление. Не мога да кажа, че съм слушал много руски частушки или просташки песни, но винаги съм се възхищавал на умението им да осмиват проблемите или просто да се веселят с глупости. Висоцки и той така, ето някои от най-любимите ми недраматични песни, които той изпълнява:
Утренняя гимнастика
Много внимателно трябва да се слушат текстовете. Ето като цяло весела песен, но който го влече не може да не вкара някое заяждане. Особено в последния куплет.
Милицейский протокол
Слушайки втората половина от текста, се сещам за нашия Серьога, който ни беше премиер.
Песня о преселении душ
Удобную религию, придумали индусы!
Има още и още много:
- Красное, зелёное
- Лекция за международното положение (от човек, арестуван за 15 дни за дребно хулиганство)
- Писмо от лудницата до предаването “Очевидно – невероятно”
- Я любил и женщин и проказы…
- Какво се случи в Африка
И като още едно доказателство, че нещата преди промените не са били толкова мрачни, обърнете внимание какво е в кадър при това, записано в България през 1975та, изпълнение.
–
В СССР идват промените. За новите реалности трябват нови знания. Кой какво почва да учи?
Оптимистът: Учи английски.
Песимистът: Учи китайски.
Реалистът: Учи устройство и употреба на АК-47.
горе
13 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Комитата на 13.12.2009г. в 14:36ч.
Много ми е любим и на мене. Между другото, голяма е вероятността да е имало донос с обвинения в чуждопоклонство, както към Висоцки така и към секретарката, поднесла вражеско питие в ефир.
roc3n на 13.12.2009г. в 14:45ч.
В песента на плагиатора ака посещението на музата можем да чуем: „… Ушли года, как люди в черном списке.“ оставям и линк: http://www.youtube.com/watch?v=0zpdyR1S05s
лек ден!
Комитата на 13.12.2009г. в 14:50ч.
Кока-колата беше срамен лукс по време на соца. Нещо като порното сега — разлагащо обществото явление, което всеки консумира насаме, ако му падне. И с няколко яростни фанатични и гласовити критици с обществена трибуна. Кока-колата като метафора на идеологическата диверсия може да бъде срещната в много текстове (например в списание Антени, което громеше недъзите на капитализма) . В по-стари текстове има и потресающи случки за американски войници в Истанбул, които пияни с кока-кола (преди да започне легалното производство в БГ) тероризират местното население. При Георги Марков също е описано интересно ;-)
А през есента на 1989г. бях привикван при ВКР- то на поделението в което служех, защото бях отпечатал плакати на принтера на поделението на английски (нямаше хубави кирилски шрифтове, не за друго). След това, чак до 10-ти ноември се оправдавах пред ВКР-то и комсомолския секретар, че нямам предвид никаква идеологическа диверсия и че плакатите са шега (обявявах несъществуващо стриптиз представление в клуба на поделението). Не успях да се оправдая и викаха и мои съказарменици да свидетелстват за мен, доколко съм надежден.
Дойде 10-ти и се посмени ситуацията.
пейо на 13.12.2009г. в 14:55ч.
@ Комитата
Говориш така, защото не си видял целия разгул и буржоазен упадък, който цари на масичката на това кафене, където е направен записа. Обърни внимание на началото :)
@ roc3n
Чудесен принос към жанра „разговор с муза„, който е любим на мнозина, благодаря :)
Комитата на 13.12.2009г. в 14:58ч.
Заседнах да ги гледам един след друг всички клипове в канала. Видях и буржоазния упадък. 100% някой си е имал проблеми, нямам вече никакво съмнение ;-)
Michel на 13.12.2009г. в 17:52ч.
Любима моя песен на Висоцки:
http://www.optimiced.com/bg/2008/09/03/visotzky-lyrical-song/
Не е за войната и не е за нещастна любов… макар че кой знае? ;-)
Вени Марковски на 13.12.2009г. в 20:32ч.
Моята любима е за това как аборигените изяли капитан Кук. Много поучителен текст – слушаш и се чудиш как Цензурата не е разбрала колко алегоричен е езикът на Висоцки…
Anonymous на 15.12.2009г. в 14:16ч.
При един конкурс,се взима втория
защото първият който е безпогрешния
и безпогрешно ще ви забие,когато се наложи,ножа
а вторият е показал по лошите резултати защото е
искал да се представи,за вас,най- добре
ваша по
Verena на 16.12.2009г. в 13:07ч.
Оооо, песенка плагиатора (или Посещението на музата) ми е мнооого любима :)
Всъщност с нея се зарибих по Висотски. Сума време рових из нета докато намеря най-богатата дискография от близо 4 ГБ, но си струваше да я точа седмици с по 15к/сек!!!
А за любителите пускам един разкошен линк с текстове на Висотски, преведени на близо 30 езика (вкл. български):
http://www.wysotsky.com/
Enjoy :)
Деси Колева на 16.12.2009г. в 19:00ч.
Чудесен е!
Песня о переселении душ ми е много любима…
http://www.youtube.com/watch?v=H-2pyKXEC-A&feature=related
и споделям с удоволствие :)
Деси Колева на 16.12.2009г. в 19:01ч.
ааааа…чак сега видях, че ти Пейо вече си я споделил :):):) хихихи упс
пейо на 18.12.2009г. в 16:02ч.
@ Verena
Страхотен сайт! Много благодаря!!!
Verena на 18.12.2009г. в 21:03ч.
Би велкъм ;-)
Коментирайте, моля: