трънки и блогинки

Случка на спирка

Написано на: 13.01.2006 · 12 коментара

Възрастен човек, във вехто палто, пада на колене на пълна с хора трамвайна спирка. С едната ръка посяга към гърдите си, а с другата се опитва да се подпре докато се свлича на земята. Остава да лежи неподвижен паднал, наполовина на тротоара и наполовина на пътя.

Жена на около 35 години се извръща и си мисли: „Оправи се! Моля, стани… Сега като погледна пак ще си станал и ще си добре. Нали?“. Млада, добре облечена госпожица, прави гримаса и си мисли: „Сега, ако вземе да умре, ще ми развали целия ден.“ Брадясял мъж малко над тридесет години, пуши неподвижно и докато тръска понечва да изрече: „Е, хайде някой да го дръпне поне от пътя, де.“

Едра жена, в дебело палто, се привива с чантата си до него, докосва го по рамото, и го пита: „Добре ли сте?“. Мъж с посивяваща коса и протъркани обувки хваща силно и внимателно падналия човек и го премества да легне по гръб на тротоара. Момичето от минаваща по улицата млада двойка стиска здраво ръката на младежа и свежда поглед. Младежа гледа мрачно и решително тегли момичето напред.

Някой се обажда по телефона на бърза помощ, докато стоящия наблизо полицай идва при лежащия на земята човек. Тичащи ученици поглеждат скупчените хора за секунда и после пак продължават. Полицаят разтваря яката на палтото на падналия, който отваря очи и показва признаци на живот. На отсрещната улица, до будката за вестници, се образува групичка хора, които гледат случващото се. Всички погледи от спрелия трамвай са вперени в човека, под чиято глава полицаят е подложил нещо и го кара да полежи още малко.

Постепенно падналият се изправя и сяда на бордюра. Повечето от хората на спирката вече са се качили в трамвая. Човекът обяснява, че има проблеми със сърцето и му прилошава така често. Полицаят му казва да стои спокойно и да си почива, докато дойде линейката. Само мъжът, който го е вдигнал стои отстрани и гледа дали може да помогне. Полицат му казва, че всичко е наред и че може да си върви.

Седналият на бордюра човек се изправя и притиска торбичките си към тялото си. Вече е изпуснал два трамвая. Става му неудобно и притеснено и иска да си ходи. Полицаят настоява да изчака линейката, която тряваше да е вече там. Линейката е в задръстване. Човека уверява полицая, че вече е добре, изтупва се и тръгва пеша към следващата спирка на трамвая.

Категория: истории

12 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • xtony на 13.01.2006г. в 13:08ч.

    тъжно…

    обградени сме от тъпа пасивност и егоизъм

  • Алек на 13.01.2006г. в 13:18ч.

    А ти помогна ли на човека?

  • пейо на 13.01.2006г. в 13:20ч.

    Алек, аз съм всички тези хора.

  • Райо на 13.01.2006г. в 15:29ч.

    Интересно,
    а едно време ни разправяха в училище как на Запад хората в големите градове са така отчуждени и никой не го е грижа – досущ като във филм. Струваше ми се невероятно …

  • кольо на 13.01.2006г. в 15:59ч.

    пейо написа:
    13-01 в 1:20 pm
    „Алек, аз съм всички тези хора. “

    Често сам съм се запитвал как бих реагирал в подобна ситуация. Знам как бих ИСКАЛ да реагирам…

  • Дончо на 14.01.2006г. в 00:36ч.

    Ще разкажа много по-тъп и нелеп случай, но за сметка на това – мой.
    Февруари 2005-а сутринта. Дания. Навалял е малко сняг, който се е стопил и замръзнал едновременно.
    Аз (идиота!) с колелото си пресичам улицата, но поради това, че не виждам от снега къде е намаленият бордюр за качване на велоалеята, се удрям в по-високата му част, колелото се извива и аз – по очи.
    Идващата кола ме беше видяла и намалила „за всеки случай“. Като видя какво става, спря на место, човекът слезе да ми помогне да се изправя. Виждайки коляното (бая раздрано, ще имам белег до края на живота си сигурно), той веднага казва „айде в болницата“. Аз го успокоих и му посочих отсрещния вход, където живея и където ще отида да се „оправя“ и да си сменя панталона (скъсан непоправимо на коляното, разбира се).
    За тази минута и половина се образува опашка от поне 20 коли зад спрелия човек. Никой не реши да изпреварва, за да спести десета от минутата, никой не свирна. Може и да са псували, но не съм чул.
    Това са хората в Дания. Всяка прилика и/или сравнение с нашенци е излишна.
    Най-лошото тук е, че аз се идентифицирах с решително гледащия младеж от по-горе :(. И ме хвана срам…

  • Григор на 14.01.2006г. в 03:33ч.

    Всеки от нас е всички тези хора. В един или друг момент.

    А понякога и едновременно – вътре в себе си.

  • nicky на 14.01.2006г. в 23:23ч.

    Наистина тъжно.И толкова вярно…

  • kvo ti puka на 15.01.2006г. в 13:07ч.

    Непоправима драма. Причоплиха ми се семки обаче, като почнах да чета коментарите.

  • Дончо на 16.01.2006г. в 00:07ч.

    @kvo: Затова ли се изплю?

  • kvo ti puka на 16.01.2006г. в 09:22ч.

    Няма такова нещо, драги. Научи се да тълкуваш не толкова едномерно това което казвам. Или недей. Твоя воля.

  • bravo na peio на 06.01.2010г. в 10:09ч.

    Браво!