трънки и блогинки

Glücklich ist, wer vergißt

Написано на: 26.12.2009 · 9 коментара

Преди няколко дни, в самолета от Мюнхен за София, до мен седeше рядко досадна бабичка. Добре облечена, фризирана, нагласена и не преставаща недоволна да намила. Как излитането закъсняло заради времето, което време не било като едно време, когато било ясно кое време на годината е, която пък година минала твърде бързо, сравнена с времето, когато била млада навремето и не я болели краката от времето, но въпреки болките и времето стигнала навреме за самолета, който се оправдавал за закъснението с времето, а не като едно време…

Досаднише Дуднише Баварише Бабичкен – немците, сигурен съм, имат много дълга, специална дума за този тип бабички. Аз я игнорирах, но на нея не ѝ трябваше слушател, за да продължи си нарежда на немски. Когато кацнахме в София и всички скочиха да си събират багажа, тя изведнъж проговори на български. Каза нещо от рода на „Мърдай!“ и „Къде ми е бастуна“, което смути мен и околоните слушатели на излиянията ѝ. Чак тогава се усетих, че повечето пътници в самолета се прибираха в България за Коледа и кой знае каква беше историята на тази бабичка, че да се емне с болните си крака в това лошо време. Видяла смущението, което кратките ѝ думи на български предизвикаха, бабичката почти се усмихна и със същата дуднеща интонация запя: „Glücklich ist, wer vergißt…“

„Щастлив е този, който е забравил“ – тази ѝ реплика ми остана в главата. Оказа се, част от либретото на оперетата „Прилепът“. Има и изпълнение с английски субтитри (почва след 1:47).

Категория: истории · музикааа

9 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • ипотпал на 27.12.2009г. в 18:56ч.

    Изглежда, че на тази бабичка времето и е виновно за всичко :D Но поне се е сарамила, малко от малко, като е изрекла тези думи, за да запее :D

  • ал_шопов на 28.12.2009г. в 10:55ч.

    Хе хе,

    Бабка диверсантка — това с бастуна я издаде. Иначе просто «Мърдай!» можеше да ѝ е останало от времето, когато е стажувала в Хитлер югенд (ускорен курс по междуетническо управление). Същото е като със серията с чушлетата от «На всеки километър».
    След това колкото и „глюклих, млюклих“ да ти ръси — всичко е ясно. Разконспирирана е.

    Иначе, ако предположим, че това си е един нашенски бабишкер, все още донякъде с всичкия си, явно че е по-далавера за България да се правиш на чужденец. Може би обслужването е по-добро или не те преебават кат редови българин.

    Умна е била на времето, емигрирала е. Не е търпяла комунистическия хомот.

  • малей на 28.12.2009г. в 12:13ч.

    шьойн … Мима-Турбото дъртише!

  • лина на 29.12.2009г. в 01:26ч.

    lästige bairische Laberomi
    примерно.
    ;о)

  • joe на 29.12.2009г. в 01:51ч.

    Трябваше да озаглави статията> Бабички-реститутки покоряват мърморейки Мюнхен с парите от наеми на софийските си апартаменти лол : )

  • ...etc... на 30.12.2009г. в 21:00ч.

    старо но златно – Jim Capaldi „Eve“
    http://www.youtube.com/watch?v=m_7fYtww0U0

  • ... на 31.12.2009г. в 00:44ч.

    :-) пак такова – Al Stewart „Time passages“
    http://www.youtube.com/watch?v=Q5_sklDs1bU

  • shadrik на 02.01.2010г. в 02:35ч.

    Хаха :D Не знам защо, но тази случка ми напомни за „Урок“ на Вазов :) -> http://www.chitanka.info/lib/text/4399
    Честита Нова Година! :)))

  • glücklich на 03.01.2010г. в 23:15ч.

    Мисля, че е по-правилно да се преведе с минало несвършено време т.е. щастлив е този, който забравя…