трънки и блогинки

Кудин с малки листенца

Написано на: 01.02.2006 · 7 коментара

Обвиних черния чай, че от него ме боли корема и от известно време пия само зелен. От няколкото вида, които пробвах, най ми хареса сортът, който се продава като „Кудин с малки листенца“ с китайско име Сяойе Кудинча. Зелените чайове си имат своите предимства и недостатъци, но този сорт, за мен, събира преди всичко положителните им страни.

Първо, ободрява много бързо и много ефикасно. Аз обикновено изпивам една чаша (400ml) чай към осем сутринта и почти веднага добивам съсредоточен вид. Освежава без да разтреперва и изнервя, както може да се случи с други зелени чайове. Добре ми се отрази и като трябваше да бъда съсредоточен за по-дълго време, но си има граница на добрия ефект и трябва да се внимава. А и цветът му е хубав. Има много приятен, чист и приветлив светло зелен цвят, който ме настрои добре към него още от първи поглед. Плюс това листенцата се разгъват и плуват цели, което е хубаво за гледане.

Друга хубава страна е, че не дразни стомаха както черните чайове и може да се пие на гладно. Той даже притъпява сутрешния глад и вероятно е подходящ за хора на диета. На мен ми идва да го пия с някакъв плод като установих, че най-добре си пасва с ябълките и бананите, с лични предпочитания към ябълките. Лош ефект от притъпяването на чувството на глад е, че може наистина да забравиш да обядваш, а на мен в такива случаи ми прималява леко в следствие на което преяждам и ефекта заминава…

Специфично за зелените чайове е, че се запарват с вода на много по-ниска температура. Аз гледам размера на балончетата и по тях съдя. Китайците имат няколко скали за измерване на степента на завиране на водата според големината на мехурчетата. Доколкото помня те са: „рачешко око“, „рибешко око“ и … „твърде късно“. „Рибешко око“ е добър ориентир и аз изключвам малко преди този стадии.

Времето за запарване също е важно, защото иначе чаят може да добие тревист или горчив вкус. Аз го запарвам за две минути, което е напълно достатъчно. Друг възможен начин да измеря времето, е да го разбъркам и след като водата се успокои го сипвам по чашите.

Други неща, които трябва да се знаят за зеления чай са, че той е капризен. Капризен към водата, с която се приготвя, към условията на съхранение и още доста неща, на които вероятно ще се спра друг път. И да – малките листенца също са важни.

Категория: чай

7 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Жоро на 01.02.2006г. в 20:25ч.

    Ако имаш възможност (и от къде да си купиш) пробвай бял чай. Много е възможно да го няма в .бг но щом прехода от черен към зелен ти е харесал, сигурно и белият чай ще ти хареса. От трите вида, той е с най-голям брой антиоксиданти и с най-ниско количество кофеин. За съжаление е много рядък и се отглежда в само една от провинциите на Китай.
    Тук при мен си поръчвам Uncle Lee’s Tea Organic White Tea, Lemongrass Jasmine Flavor. Има много лек вкус на лимон и дори го пия без подсладители.

    Ако имаш възможност пробвай го.

  • пейо на 02.02.2006г. в 14:24ч.

    Благодаря за препоръката, Жоро! По по-добре заредените магазини тук има и оолонг и бял чай, но за тях по-скоро ме притеснява изменението на качеството им в следствие на отлежаването и транспортирането им, а също така и водата, с която биха се приготвили.

    Плюс това аз пия чай в голяма степен и като ободряваща напитка и затова си е хубаво да има и такива съставки.

  • madlen на 03.02.2006г. в 20:38ч.

    аз пробвах черен english breakfast на fortnum & mason и на ahmad. и двата бяха добри, но все пак си оставам на twinings english breakfast. незнам, но на мен никога не ми е действало зле да го пия сутрин на гладно, както и правя всеки ден. притъпява желанието за закуска и тонизира мигновено за доста време..
    аз от близо година имам алергия към жасминовия чай (под формата на сълзи и кихане), след като редовно пиех от него по два-три пъти на ден.

  • Мартин Микуш на 28.02.2006г. в 01:23ч.

    1/5 оолонг (или друг пушен)
    2/5 зелен
    2/5 йерба мате ( не е чай) а може и повече

    след като се запари се излива в метално термосче, където вече в очакване са една-две лъжички мед и ром на вкус или според хороскопа.

    с металното термосче се тръгва на работа и
    на работното място гледаш да не споделяш съдържанието а само да изпъл(ня)ваш форма(лност)та

  • пейо на 28.02.2006г. в 12:09ч.

    @ madlen
    Сега, след около месец и половина пауза, пак пробвах English Tea N1 на Ahmad и пак се появи неприятно чувство в корема. Мисля да остана на зелен.

    @ Мартин Микуш
    Това ми звучи като комбинация за дълга работа? Смесването на зелен чай и кола също може да действа по подобен начин, ако ти е здраво сърцето. Но благодаря, че припомни за мате-то. От много време не съм го пил.

  • Никица на 15.03.2012г. в 12:14ч.

    Здравейте! Попаднах на този блог за кудин, и понеже предишната информация, която прочетох е руската Википедия, и има една малка разлика с това което чета тук. А именно Кудин не е чаено растение, цитирам –
    Както можете да прочетете по-нататък, той е от рода на „мате“, а не е зелен чай!
    Споделям тази информация ,тъй като Кудин е по-скоро лечебна билка, от колкото ароматична, като чая.
    А по отношение на стомаха, едно от приложенията е за стомах.
    Латинското му име е Коридалис бунгеана, но Гугл не дава много полезни резултати за него.
    Поздрави!

  • Никица на 15.03.2012г. в 12:18ч.

    За съжаление блогът не приема руския като кирилица … може би е русилица … що за ненужно ограничение !?
    затова трябваше да махна цитата, а също и линка…
    пишеш ме на г-н Гугли – википидия кудин и ще излезе статията…