Напоследък гледах два филма, които може да са интересни на заинтересованите от модерната история на България: „Сърцето умира последно“ и „Прокурорът“.
Сърцето умира последно
Документален филм на Малина Петрова, която е направила и „Приключено по давност“ – филмът за пожара в Партийния дом. Темата е процесът срещу Трайчо Костов. Не става въпрос за вината на осъдения на смърт (а през 1956-та реабилитиран), а само за начина на водене на следствие и „съдебен“ процес. Трайчо Костов е водеща личност в БКП и България след 1945-та година и е лично ангажиран в създаването и провеждането на Народния съд. Препоръчвам на всеки да прочете Наредбата-закон за съдене на народния съд. Тя може да се ползва като краен пример за закон, писан от прокурор – бърза процедура, без обжалване, с наказания от 15 години до смърт и то за престъпления, които не са били престъпни към момента на извършването им.
Трайчо Костов е създал тази чудовищна система, а докато тя е била създадена, като част от БКП, е замесен в „негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки“. Няколко години по-късно, през 1949, създателят на Народния съд е изправен пред съд, който работи по много сходни правила. Резултатът от процеса е предизвестен, от филма ще разберете само ужасът на детайлите.
Прокурорът
Филм по едноименната пиеса на Георги Джагаров. Завръзката на действието е когато офицер от Държавна сигурност, представя на прокурора заповед за арест на негов близък приятел по обвинение в противодържавна дейност. Прокурорът познава обвинения, съмнява се във вината му, но познава системата, а и офицерът е настоятелен. Чудесно е показан и методът на убеждаване на ДС. Сами може да разберете как е разрешена моралната дилема за вярност към държавата (която е партията) или към личните убеждения и принципи. За мен е много смело самото ѝ поставяне и разрешаване, като се има предвид, че текстът е създаден непосредствено преди 1968-ма.
Пиесата се репетира, по нея е направен филм, но се случват събитията в Чехословакия и нито пиесата е играна, нито филмът показан. Любопитно е да се знае, че Георги Джагаров става председател на Съюза на писателите и и заместник-председател на Държавния съвет, след като (и въпреки че) е написал такъв текст.
В двата филма могат да дадат обяснения на ужасите, струващи ни се невъзможни днес. Ако сте черногледи може да намерите и доста аналогии към настоящето. Не забравяйте, че и тези преди ужасите им са се стрували невъзможни, а намеренията – добри. Примерно, Никола Петков, осъден на смърт от Народния съд, подкрепя и гласува за идеята за създаване на бъдещите лагери, където пращат осъдените от Народния съд. Историята служи, за да знаем не само какво се е случило, но и какво може да се случи в бъдеще.
10 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Qni на 15.02.2010г. в 19:02ч.
Не знаех, че Трайчо Костов е създател на такъв закон. Все пак има възмездие, макар и случайно.
Ужасното е, че се опитват да го представят за демократ, осъден и разстрелян за „убежденията си“, а след това реабилитиране след 1956 г. С една дума ние сме добра партия, демократична, вижте какъв човек имахме в нашите редици.
С една дума – това старият комунистически трик на др. Хрущов и др. Жуков – Сталин и Берия бяха лошите, ние не знаехме, описан от В. Суворов.
ипотпал на 15.02.2010г. в 19:52ч.
Прокурорът определено ме заинтригува, благодаря ти.
roc3n на 15.02.2010г. в 20:09ч.
Марков пише в задочните си репортажи, че Джагаров е един от любимците на тато, както и какво блато е самият съюз на писателите, имам смътни спомени, че се споменава и прокурорът. трябва да ги зачета пак. благодарско за препоръките!
иван на 15.02.2010г. в 21:10ч.
А къде ги гледа тези филми?
пейо на 15.02.2010г. в 21:44ч.
@ Qni
Интересно ще ми е да видя такъв опит за оправдаване на Трайчо Костов. Той има доста праволинейна биография и доста праволинейна е и разправата с него.
@ипотпал
филмът е добър и си заслужава
@roc3n
Г. Марков говори за Джагаров като водач на прогресивното крило на писателите, но и споменава, че като взима власта става същия като Караславов. Определено са близки с Живков. Все пак той му е заместник в Държавния съвет.
@иван
Прокурорът го има в замунда, а за Сърцето умира последно ползвай гугъл.
Anonymous на 16.02.2010г. в 12:20ч.
За героите наши не мисля да дам мнение
но виж за Джагаров,знам стихотворението
,Земя като една човешка длан,
само че в съвременният вариянт
Земя вписана на човешка длан
ваша по
Антония на 16.02.2010г. в 12:31ч.
Всъщност съм гледала Прокурорът в Младежкия театър някъде в началото на 80-те… мисля. Не беше чак толкова низвергната пиесата.
Anonymous на 16.02.2010г. в 13:39ч.
Впрочем на мен ми изглежда да е камъка
за пещерата на Али Баба.
Спас Колев на 17.02.2010г. в 17:24ч.
Съвпадение – докато се разсънвах сутринта ми хрумна отнякъде как баш след 10 ноември Желю Желев ходи да поднася цветя на някакъв паметник на Трайчо Костов. И самодоволно отбелязах, че още тогава това ми е приличало на идиотизъм.
После се зачудих дали не си измислям, но май пак верно помня.
shadrik на 18.02.2010г. в 22:57ч.
Някой може ли да даде линк към торент за „Сърцето умира последно“, който е достъпен извън България?
Благодаря предварително!
Коментирайте, моля: