Година затвор за 20 лв. подкуп
Не ми се псува, а и юриситте са дисциплинирано племе, което ще ти каже: „ми то така пише в НК“ и ще те гледат убедено като киборг или като физик, който ти казва, че това е физичния закон и така трябва да се случи. Тъжното в случая е, че това няма да допринесе за престижа нито на полицията, нито на съдебната система, а хората, които ги спират вече ще гледат с още по-голяма неприязън и недоверие.
Терминатори
Често ми се обаждат от чужбина през някакво VоIP и едно от нещата, които ми е забавно да гледам е CallerID-то, което ми се изписва. Най-любимо ми е директорското +1, след него се нареждат 0000123456 и празния запис, а колекционерски интерес представляват кодовете на държави, понякога следвани само от код на оператор. Обясниха ми, че вероятно се подава ID-то на последния доверен оператор и така на практика остава нищо като информация за обаждащия се.
На мен първо ми светна, че това вероятно е добър начин да се правят анонимни обаждания с добри или лоши цели, а после ми обясниха и за изгодата, която може да се извлече, ако предоставяш такъв гейт от интернет към мрежа на оператор (май това се нарича да терминираш връзката). Разбира се, най-гневни ще са телекомите, които ще бъдат ударени по най-апетитните международни разговори (а и практиката противоречи и на общите им условия), но от друга страна и възможността да си закупиш VoIP минути от произволен „терминатор“ е нещо, което би изнервило доста правозащитните органи и ми е любопитно как биха реагирали.
За омерзението
Тези дни имах повод да се сетя за едно младо момиче, което много харесва истории за омерзението. Сетих се за много приятни неща покрай нея, но също така се сетих, че не зная що е то омерзението. Аз младите момичета няма да мога да ги разбера, но може ли някой поне за омерзенитето да ми обясни какво е, моля.
Кинкалерия
В центъра на София има магазини за какво ли не. Може да си купите чудеса, каквито не може да намерите никъде другаде в страната и това май е нормално да е така. Обаче в центъра на София не може да намерите някои съвсем прости неща. Прости колкото принадлежности за шиене, връзки за обувки и подобни стоки, които биха се продавали в магазинчетата, които едно време носеха името „Кинкалерия“. Е, аз сега съм един тип, който обикаля по тези иначе така престижни улици с дупка на чорапа и скъсана блуза. Явно всичко си има цена.
13 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Алекс на 08.02.2006г. в 21:44ч.
Шивашки и всякакви инструменти за конечно-иглеви дисциплини и кръжоци (тип „млад гобленар“) има в един магазин на „Графа“ (не нагоре към „Славейков“, а в посока „Римската стена“), малко под спирката на тм 2, 12 и т.н., пада ти се от ляво.
Там и пайетки ако искаш има, и катарамка можеш си приши, че и копчета тик-так – ей така, за разкош ;-)
Милен на 09.02.2006г. в 09:09ч.
пак на графа има и сергийки, на които продават връзки, стелки и боя за обужки.
За омерземието или така както аз го разбирам – струва ми се, че все по малко момичета ( а защо не и момчета) изпитват това нещо напоследък. Това е когато е засегната честта (Разбирай в патриархалния смисъл на думата) и достойнството на момичето, по отношение на половия интегритет.
Nick Angelow на 09.02.2006г. в 11:14ч.
не знам защо авторите на предишните коментари те жалят и не те пратят на една разходка през борисовия дървосад до пазара ‘ситняково’ – там също има магазинче, което предлага кинкалерия – игли, конци, копчета, катарами, ципове etc.
Алекс на 09.02.2006г. в 11:17ч.
Е-е-е, Ник, то и на пазара „Кирков“ има такива, но нали работим по параметри, дадени от клиента ;-)) Рече „център“ и ние за „център“ изкарахме резултати ;-)))
Nick Angelow на 09.02.2006г. в 12:15ч.
е-е-еййй, алекс, знам за пазара ‘кирков’, ама там е гадно да се ходи – много хора, автомобили, че и трамваи минават. докато до пазара ‘ситняково’ е много по-приятно да се стигне, а и пейо е любител на пешеходенето, доколкото знам. освен това не е ясно какво се разбира под ‘център’ на софия – за мен това е доста разтегливо понятие :о)
Алекс на 09.02.2006г. в 12:56ч.
Че то от нужда отива, не за кеф. Гадно било, я да се гмурва в истинския живот, какво ще се глезоти с мазното буржоазно „Ситняково“ :-Р
милена на 09.02.2006г. в 13:10ч.
аз за омерзението…..свързвам го с порока,а порока с греха,греха е всичко,което противоречи на божията святост,човекът е свързан с греха и стремящ се към светостта….така или иначе,не мога да свържа светостта с омерзението,само преминах през това понятие ,изглежда изтъркано,но не е,всеки си го мисли
Oga Draco на 09.02.2006г. в 17:51ч.
Ами по въпроса за терминирането на международен трафик и манипулациите на Caller ID (и съответните финансови изражения от което) може да се пише много… Абе направо са си измами, наистина. При това в не особено малки размери. Само за пример – около 90% от международния трафик тук, в Нигерия, се осъществава по нелегални канали.
А как реагират „терминаторите“ – ами там с вадене на фрази като „лицензиран телекомуникационен оператор“ и прочие от Вашата компетенция…
пейо на 09.02.2006г. в 21:41ч.
@ Алекс и Nick Angelow
Вие на нищо ме направихте с това разкарване ;-) Мисля да приложа старата схема с казване на мама, а тя ги знае тия неща. А то аз и други чорапи имам…
@ Милен и Милена
Така удобно и на двамата да ви благодаря за обясненията. Чудно защо не мога да се сетя да съм я срещал тази дума в нов текст. Явно чувството не е модерно.
@ Oga Draco
Ми сам определяш някой трафик като „нелегален“, а това не се сещам да е много технически термин :-)
Лицензията е просто начина на държавата да не оставя нечия предприемчивост ненаказана.
милена на 10.02.2006г. в 14:15ч.
мисля,че чувството е и древно и модерно,май чувствата,исторически не се променят много,мисля,че само едно-заменя друго,като например:доблест,заменено от практичност,всъщност,незнам как се обяснява доблестта
"Разбирачка" на 11.02.2006г. в 00:24ч.
За омерзението – то е по-скоро онова чувство, че не разбираш света…, смесено с лекичка досада, че изобщо трябва да го разбираш :)))Е, не е лошо, защото въртележката си продължава, като понякога дори отдава заслуженото внимание на „неразбиращия“! Едно е сигурно,няма почти нищо общо с омразата :оР По-скоро с един Много-Внимателен-Поглед… :)
Klebsiella на 11.02.2006г. в 22:58ч.
За О!Мерзостта! :
Малко преди 3 часа сутрнта, в спешното отдление на гр. В. пристига момиче на 19 години в добро общо състояние. След 10 минути опити да разберем каква точно мъка я е довела в този дом на човешката добрина ( извинете колеги), тя най-тържествено помолва всички мъже в стаята да излязат. Така практически оставаме без Доктора , но пък с голяма доза любопитство. Последвалият разказ няма да цитирам , но ще разкажа относително достоверно:
Била нежна нощ. Тя и нейният млад приятел искали да навлезнат в нова фаза на взаимоотнощенията си. Вече 2 часа седели в дискотеката , в първата си фаза и след като изчерпали всички нейни предимства, с бясна скорост на животни, болни от вируса на разгонването, се засилили към неговата квартира. Той бил „ многу сладък и така хубаво и съ усмихвъл”. Всичко било по ноти.. Нотите били от онази песен:
Тя нямала нищо против …Даже се обърнала „ на задна прашка ,що’т той така ма обърна…ма то т’ва ни е нинормално..”. И някъде около този момент , изпитала ново, непознато чувство.. То идвало от място ,от където обикновено идват неща, които всяки произвеждаме а се правим ,че правим че не го правим ( поне в първия 1 месец , ако живеете заедно, примерно). Тя просто не разбирала какво става и затова, независимо че я „ забулялу , ама мноооогу” ,си прехвърляла някои варианта за действие в главата и една песен на Азис, поне 1-2 минути. Накрая под напора на дедуктивно-индуктивен извод(– цитирам „ щото то и отпред имам нещу и отзад явну..”- ), лубопитство и болка, тя се извъртяла рязко на 180 градуса … Помислила си , че можела да му счупи „онази работа”(!!!), но все пак го сторила.. Разбрала само ,че той не е някакъв хромозомен мутант с двойно бойно снаражение и че болката отзад си седи. С рязко движение изтъгнала нещото ( вече в състояние на крайна фрустрация)…и с безкрайно недоумение открила банан. Гледала ( най-вероятно) както първата маймуна-първият банан.. Имало много емоционални катаклизми в душата и в този миг, но…нито един от тях не довел до реакция… Тя се усмихнала и му казала да продължат..просто без плодовете , ако можело.. Той бил зашеметен( аз лично предполагам ,че и почти влюбен вече) от реакцията и…
„ Направу ни мога да пувярвам чи си такава свясна!!!” и изломотил ,точно след като свършил , в секундата преди за заспи. Тя- една истинска жена- не заспала. Защо останала? Ееех, любимата ми част… Разсъждавала за кратко и след като усетила пак ,как я боли дупето се решила на действие..
Разказа само как обилно е намазала същия банан с вазелин. Как е протекла на практика операцията „ Око за око. Дупе за дупе.”, само мога да си представям, но предпочитам да не.. Резултатът бил зашеметяващ. Той така се изстрелял от леглото, че се треснал в стената и припаднал. Злочестият плод не останал там , където тя искала , но ефектът от него бил отвратителен, дори за нея…Момчето просто нямало как да стигне до тоалетната , а рефлекторната дъга вече се била задействала….
Така, тя пристига с леко кървене от „нали са сиещати, дупиту” и желание да разбере „дали тоа ни ма е разкъсал ниещу, щот ша му взема здравица”. Тя разказа вичко това не защото трябваше ,а за да може да заключи ‘ Були ме и съм Омирзена . Честно ви казвам. Омирзена са чувствам”. Чак тук , мацката се разплака. Малко, но трогващо. Прегледаха я. Нямаше нищо сериозно. Тръгна си и даже ни благодари сърдечно. Аз също си тръгнах . След тази историйка , исках да погледам” Пинко Розовата Пантера „ и да изям една вафла „Куку-руку”…
Омерзена и отмъстена, мислех си аз…Но..
На другия ден колегата ми разказа как след един час дошло момче ,със спукана вежда и странен поглед. Идвал от същия квартал и много му кървяла раната.. Докторът на майтап го питал „ Да не си се блъснал в стената като си скочил от леглото?”.. Той с възхищение и почуда казал „ А ба найш че точно така май стана”. Следващият въпрос бил логичен „ А някъде другаде да те боли?” . „ Ми да ти кажа боли ма гъза. Така съм са напил тая вечир, чи съм са насрал на пода вкъщи, да го еба. Кога съм си ударил галвата хич ни знам”.. Докотрът в началото си помислил че това цялото е някъв номер .. Обаче гледайки момчето, все повече се убеждавал, че полу-пияният младеж наистина не знае какво е станало и наистина не помни нищо.
Предложил му да прегледа ако иска и гъза, но пича казал ,че нямало нужда( Ай са да ни съм си паднал на гъза си бе??) ….
Историята завършва така.. Със залепена вежда и омерзена жена.. Аз не мога нито да съдя , нито да давам Де Гол-овки оценки… Само мога да кажа ,че Джейн Остин не е разбирала така омерзението и би написла дълъг роман с много патос, сълзи, самосъжайение и житейски обрати.. Но в крайна сметка … O, tempora! O, mores!
„С пожелание за повече tempora и повече a-mores !”(иванка могилска)
Омерзението не е като о-мезе-нието, но и двете водят до висок холестерол и киселини на сутринта… Еееех.
oblivia на 13.02.2006г. в 10:09ч.
Klebsiella, отдавна не ми е попадало нещо толкова интригуващо и едновременно с това виртуално, а последните няколко седмици бяха прекарани именно в търсене на подобни. Непретенциозно, плавно, първично и интересно до повръщане, но стига епитети; и без това не мога да ги подбирам много.
Аз също исках да кажа нещо за омерзението. Исках да кажа, че въпросният Пейо явно много добре знае „що е то“ и няма никаква нужда от обяснения (макар това на Klebsiella да беше гениално). Омерзението е един отговор с въпросителна интонация.
„Ще се срещнем на ъгъла?“