трънки и блогинки

Светльо

Написано на: 17.03.2010 · 15 коментара

Вероятно най-странното ми запознанство бе със Светльо, който се опита да ме обере. Сигурно най-смотаният обир във вселената. Още в началото не можа да ми препречи пътя и се наложи да подтичва след мен. Вместо да ме заплаши с ножа, по-скоро ми го показваше. Гледаше в земята, а гласът му беше като да ми се моли, а не да ме заплашва. И на мен не ми е трябвало много повече да се стресна, защото бръкнах в джоба. Когато видя парите, той, с целия си акъл, сгъна ножа и тръгна да го прибира.

Когато Светльо махна ножа, аз пък станах смел. Съборих го и си изсипах страха върху него. Удрях го известно време, взех му ножа и когато бях сигурен, че няма да стане се изправих, за да се обадя на полицията. Докато търсех номера на полицията го видях, че се беше свил и се тресеше целият. Беше изпаднал в някакъв тремор и се уплаших да не съм му направил нещо сериозно. Оставих полицията и се наведох да го видя. Вдигнах го и го гледам, че той е два пъти по-лек от мен, смачкан и превит, болезнено слаб и целият трепери. И тоя тръгнал да ме обира. Изправи се на крака, взе да се опипва и изтупва, а аз пък го разпитвам как е и гледам какви следи съм му оставил.

Взехме си бири, някакъв чипс и седнахме на една пейка. Той не яде, за бирата по-скоро се държи с две ръце и заразправя някакви полусвързани фантастични истории. След 20 минути вече се гледахме в очите, аз се смеех, а той ми се извиняваше и обясняваше, че му трябвали пари, защото не можел да ги спре изведнъж, но намалявал дозата. След това запознанство сме се виждали по разни места, имахме няколко общи познати и бяхме на здравей-здрасти. Преди малко се засякох с един от общите ни познати и от нямане какво да си кажем, той ми каза, че Светльо е починал. Прибрал се бил в родния си град да се лекува, но не проработило и починал. До днес историята ми беше забавна, но днес като разбрах, че е починал се сетих, че при запознанството ни, когато ми поиска пари, аз му дадох.

Категория: истории

15 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Васил Колев на 17.03.2010г. в 13:46ч.

    Хм. Като си го блъскал известно време, той после как е успял да се вдигне? Предполагам, не си го целил в главата, ама все пак.

  • Светла на 17.03.2010г. в 13:54ч.

    Първо си помислих, че чета художествена проза, после осъзнах, че не :-(. Жалко за Светльо и за всички като него…

  • lomovera на 17.03.2010г. в 14:21ч.

    Пейо, това е много тъжно. Много, много тъжно. И остава.

  • Raru на 17.03.2010г. в 15:16ч.

    Страшно тъжна история. :(((
    Хубав ден…

  • И.Е. Станков на 17.03.2010г. в 15:21ч.

    „…every junkie’s like a setting sun“ http://www.youtube.com/watch?v=k0t0EW6z8a0

    Тъжно.

  • Ани на 17.03.2010г. в 16:10ч.

    Липсваха ми истинските ти истории и начинът, по който разказваш. Пак успя да ме грабнеш за гърлото.

  • SoupDragon на 17.03.2010г. в 16:21ч.

    аз мисля, че не си постъпил лошо с това, че си му дал пари (не знам защо ти казвам това… стори ми се, че някак се обвиняваш).

    като цяло няма нищо забавно в тази история.

    ти си добър човек, Пейо.

  • Иван на 17.03.2010г. в 23:53ч.

    Преди години аз също дадох пари на едно момче – от криворазбрано съжаление може би. Не съм го виждал повече, дано да е жив и здрав.

  • Michel на 18.03.2010г. в 01:41ч.

    :(

    Нямам думи… грабна ме за гърлото, да…

  • Anonymous на 18.03.2010г. в 11:57ч.

    Пейо,здравей стана ми мъчно,за вас,
    а и видях интервюто в наш вестник 2
    или 3 октомври не помня,но 1996 година,да не си ти?

  • Павел Танков на 18.03.2010г. в 14:49ч.

    Кво циврите тука бе лицемери?! Иначе като намерите разбита колата си и с липсващо радио „дейба наркоманчетата мръсни“, „да пукнат дано“, „аз такъв ако го хвана… (и тук се отключва фантазията за това кои органи и как точно ще му бъдат отделени от тялото)“

  • kinetic на 18.03.2010г. в 22:29ч.

    Наркоманите са особен случай… Понякога забравяме, че такъв човек не е много по-различен от нас, че при други обстоятелства същия този човек би могъл да крачи изправено по улицата с чанта за лаптоп в ръка, да проявява остроумие в компания, да върви по стълбата на успеха…

    А сега можеш да седнеш до него, няма нужда от светски предисловия, може да помълчите заедно, до го погледнеш и да усетиш своята собствена уязвимост в неговите очи. Поне така си представям за себе си.

  • zlatkata на 19.03.2010г. в 12:21ч.

    Хубаво :) Може би би могъл да станеш един добър писател :) Според мен всеки средностатистически софиянец е минал през нещо подобно и се е замислял за какво ще похарчи пияницата или наркомана стотинките дето е изпросил…аз обикновенно се пазаря с тях или просто им купувам нещо за ядене…но се е случвало и да бързам и просто да изсипя стотинките в шепа и подмина ядосана…

  • Лин на 19.03.2010г. в 20:57ч.

    Мисля, че даването или недаването на пари на наркоман (или пияница) с нищо няма да промени съдбата му, понякога може да промени деня му – обикновено към по-добро.
    Но не това е важното. Не е тъжно – ужасно е.

  • Anonymous на 20.03.2010г. в 03:19ч.

    мнго Каки много нещо около теб Пейо
    а и от боята ськаш има -аз на такива давам по 2 Lева само да се разкарат и да не ми се врат между крачката