трънки и блогинки

Събитията в с. Корница – 28.03.1973г.

Написано на: 28.03.2010 · 8 коментара

Разказът за смяната на имената в село Кортница (препоръка от Ив. Бедров) е задължителен за всеки, който се интересува от съвременна история на България. Имам откъслечни спомени от времето на „Голямата екскурзия“, но около десет години по-късно се случи нещо, което ми даде само повърхностна представа за въздействието на Възродителния процес.

Докато бях войник ни закараха на съвместни учебни стрелби някъде в Родопите. Армията ни вече беше тотално разпасана и се случи така, че пристигнахме рано, трябваше да стоим до късно, а нямахме нищо за ядене. Висяхме на някаква поляна в гората и настана мрънкане, в следствие на което командирите разрешиха на малка група да иде до някакво близко село за храна и цигари. За по-бързо се качихме на автобуса, който ни повози, но не успя да вземе някакъв баир и ни остави да идем пеша. Ние си бяхме с автоматите и вървяхме бързо не само, защото командирите рискуваха с пускането ни, но и защото се усетихме, че магазина в това село може да не е добре зареден и да няма за всички.

Някои разказваха как са видели хора да се качват по склоновете, а аз помня само пустия център на селото. Разпръснахме се, за да намерим някой да отвори магазина, но дори и в къщите, които изглеждаха обитаеми, нямаше никой. Един разправяше как намерил някаква бабичка, която го кълняла на турски, гонела го да се маха и само повтаряла, че няма никой. Повъртяхме се, нищо не измислихме и се върнахме с празни ръце към автобуса. Разказахме на шофьора и чак тогава той се сети, че тия са помашки райони, хората са патили и може да са се уплашили като са ни видели да бързаме към тях с автоматите.

Причините и последствията от Възродителния процес са комплексни и досега не съм намерил изчистена от емоции оценка на резултатите от бруталните действия. Може би на историята ѝ е нужно време, но аз знам, че не искам никога отново българската армия да всява ужас на българска територия сред български граждани.

Категория: истории

8 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Michel на 28.03.2010г. в 18:27ч.

    Добре разказано, и навежда на разни мисли за нещата у нас преди 1989… Благодаря!

  • малка корекция на 29.03.2010г. в 08:17ч.

    Пейо, помаците на говорят турски. Явно селото не е било помашко, а турско.

  • ал_шопов на 29.03.2010г. в 10:30ч.

    Тази книга ми беше страшно интересна „Възродителният процес: Мюсюлманските общности и комунистическият режим“ на
    Михаил Груев, Алексей Кальонски: http://www.book.store.bg/p23911/vyzroditelniat-proces-miusiulmanskite-obshtnosti-i-komunisticheskiat-rezhim-mihail-gruev-aleksej-kalionski.html
    Пълна е с интересни факти и дава много по-цялостна картина на поредицата от процеси на асимилация още след 1878г.
    Препоръчвам ти я, а ако искаш мога да ти дам моя екземпляр.

  • Спас Колев на 29.03.2010г. в 21:04ч.

    @ал_шопов: И изобщо тази групичка около Знеполски извлече за 3-4 години повече работа, отколкото цялата историческа гилдия за 20… (Да не каже някой, че само се оплаквам. :) )

  • kinetic на 29.03.2010г. в 23:36ч.

    Миналата година ходихме в затънтените източни краища на Родопите и ми направи впечатление колко мило и добронамерено се държаха хората с нас. Там са предимно мосюлмани. А някак си не можеш да се отпуснеш съвсем като знаеш колко неща ни делят, макар че все сме хора…неща от културните различия до гузната национална съвест.

    Между впрочем се сещам, че навремето християнството в България също съвсем не е било прието доброволно. Дали изобщо някога в историята е имала радикална промяна, която да не е отнела човешки животи…

  • Парфюми на 10.04.2010г. в 00:45ч.

    За съжаление това е било реалността по онова време, мен ме е яд на тъпите управници, защото има много по-добро решение от това да сменят на всички турци имената, бях го написал в блога на Иван Бедров, ще го цитирам тук:
    „Иначе по темата за Възродителния процес, според мен най-добре трябваше да се направи по следния начин: Когато на турчин му се роди дете, да му се предостави списък с български имена и родителите просто да изберат едно от тях, така полека лека нямаше да има турски имена, а не да се сменят имената на всички турци и накрая да се връщат и въобще мазало..“

  • И други миризми на 12.04.2010г. в 01:50ч.

    Също за съжаление реалността в днешно време се омирисва от хора, които смятат за удачно да предлагат техники за социално инженерство на несъществуващия комунистически режим, вместо да намерят по-удачен и по-честен начин да си популяризират сайтчето за миризми.

    Дано се намери след време някой да съжалява и за това.

    А иначе книгата, препоръчана от Шопов и Колев е добра, наистина.

  • Penn на 05.09.2010г. в 17:19ч.

    Кое точно е нечестното в това да си популяризираш сайта със релевантен коментар към дадена тема. 2 в 1. Нарича се оптимизация на времето.