трънки и блогинки

Шостакович и Сталин

Написано на: 04.04.2010 · 3 коментара

Композиторът Димитри Шостакович има много тежки отношения със Сталин, Жданов и режима като цяло. Музиката му е забранявана на два пъти – при началото на големия сталински терор през 1936 и след войната – през 1948. Произведенията му нямат либрето, музиката е забранена заради звученето ѝ. Заклеймена е като „формалистична“, което означава, че е „антинародна“, „безпорядъчна“ и „немелодична“ или както е озаглавена водеща статия във в. „Правда“ това е „Хаос вместо музика“.

Правилната музика звучи като „Сулико“ (текст) – една от любимите песни на Сталин. Това е дисциплинираният ритъм, за който е присъщо „народностното звучение“ и „хармонията“ и „порядъка“. Неприятното да мачкаш интелигентни хора е, че нямаш идея как ще ти го върнат. Още по-неприятно е когато само усещаш подигравката, но не я разбираш. Шостакович си го връща, макар и след смъртта на Сталин. В началото на първия концерт за чело той втъкава основната тема на Сулико и я преобразува „нехармонично“ и „немелодично“ както си знае.

Жданов иска от съветските композитори „да имат политически слух“ и Шостакович изпълнява тази повеля, но разбира се не точно по желания начин. Гражданското му чувство е ясно за възприемане най-вече в произведенията, които имат либрето. Цикълът „Сатири“, от който е „Недоразумение“ е пример за отношението му към актуалните обществени теми. Тринадесетата му симфония е оратория по стихове на Е. Евтушенко и в нея се говори за клането Бабий Яр, което и днес е болна тема, а не мога да си представя какво е било в началото на 60-те години.

Специално в отговор на критиките за формализма в музиката му е великолепната сатирична кантата „Антиформалистический раёк“ (сваляне). Либретото е писано лично от Шостакович през 1957 година и е пародия на идеите за музиката на трима партийци Единицын (Сталин), Двойкин (Жданов) и Тройкин (Шепилов). В тази статия пише подробно, ако ви е интересно. Произведението дава жива историческа картина, а и някои моментите ми бяха доста смешни:

Почему народные композиторы пишут реалистическую музыку,
а антинародные композиторы пишут формалистическую музыку

Эх, глинка, калинка, малинка моя!
Рассимфония, поэмка, сюитка моя!
Эх, глинка, дзержинка, тешинка моя!
Расхреновая поэмка, сюитка моя!

Бдительность, бдительность, всегда во всем,
Постоянно всюду бди, никому не говори

Неприятно е да се ебаваш с гении.

Категория: музикааа

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • комитата на 05.04.2010г. в 00:49ч.

    http://ivoberov.blog.bg/izkustvo/2007/11/16/shostakovich-stalin-i-bezpredela-pyrva-chast.133660

    http://crticka.blogspot.com/2007/11/blog-post_24.html и тук ;-)

  • k. на 07.04.2010г. в 23:21ч.

    Мда…кефи ме този маниер (и способности) на някои хора да иронизират като вмъкват подтекст много тънко, понякога почти незабележимо…което само по себе си някак усилва ефекта и удоволствието ти, като го усетиш…

  • nedko на 10.05.2013г. в 10:56ч.

    едно от неприятните неща на нета е, че гние и след време линковете не са актуални.
    Пейо, можеш ли да дадеш отново линк към „втъкава основната тема“ защото видеото вече го няма.