трънки и блогинки

Противозаконно искане за трафични данни от МВР

Написано на: 26.04.2010 · 24 коментара

Напоследък ми препратиха няколко постановления на МВР, с които се искат IP адреси и информация за установяване самоличността на лица, които са написали коментар към публикация в новинарски сайтове и блогове. Поддържащите тези сайтове виждат думи като МВР, НПК, Постановление, Преписка, членове, алинеи и нормално се стряскат. Ето такова постановление, което е получено в редакцията на FrogNews:

Първото, което се забелязва в Постановлението са грешките, които служителят, най-вероятно дознател, е допуснал:

  1. Назначава вещо лице, което има специални познания (чл. 144 и сл. от НПК ), а посочва като основание чл. 117 -127, които са за свидетели;
  2. Чл. 409 НПК въобще няма алинея пета, а и се отнася до съвсем друго, което няма никакво отношение към темата;
  3. Назначава експерт (вещо лице), а твърди, че го е запознал с правата на свидетел по чл. 122 и 123 НПК.

Колкото пъти има опит да се посочи правно основание, толкова пъти е сбъркано. Но трудно е да се посочи валидно правно основание за действия, които законът не позволява да бъдат извършени по този начин.

Служителят на МВР желае да получи  данни за лицата, които са публикували текстове коментари на определени сайтове. За тази цел той не само възлага на вещото лице задачата да установи самоличността и IP адресите на коментиращите, но и  го оправомощава да извършва проверки „на място“ като посещава офисите на интернет доставчици и лицата, които поддържат страниците. НПК и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) изрично указват, че IP адреси, данни за трафика и друга информация, с която може да се установи самоличност,  може да се изисква само след съдебно разрешение.

Казано по друг начин – в случая имаме нарушение на два закона от страна на служител на МВР. Още повече – след последните промени в ЗЕС и НК,  противозаконното придобиване на IP адреси и други трафични данни е престъпление по чл. 171а от НК:

Чл. 171а. (1) Който противозаконно придобие, разкрие или разпространи трафични данни, каквито се събират, обработват, съхраняват или използват съгласно Закона за електронните съобщения, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Има две възможни обяснения: служителят или не познава законите (дори и НК и НПК, които трябва да са му настолни), или съзнателно се стреми да ги заобиколи. Съдейки по елементарните грешки, които са допуснати при обосноваването на постановлението, съм склонен да предположа, че искането му се дължи на незнание. Незнанието на законите разбира се, не извинява тяхното неспазване още повече, когато се касае за правоохранителните органи.

Не желая от нарушението на един служител да правя изводи за цялата система на МВР. Случаят обаче може да послужи като напомняне за това, че ако някой, облечен във власт, иска нещо от вас не означава, че той спазва закона или зачита вашите права. Може да се запитаме и колко често обявяваните за „безспорни и необорими“ доказателства са събрани по подобен начин. Случаят е и добър пример против постоянното използване на аргумента за „високия“ и винаги „изключителен професионализъм“ на служителите, с който се обосновава желанието за повече правомощия за правоохранителните органи.

Категория: всякакви

24 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Иван на 26.04.2010г. в 09:59ч.

    1. Сега ми стана ясно защо борбата с престъпността не върви – МВР отделя по-голямо вмимание на борбата с читателите-коментатори.

    2. Колкото до обявяваните за „безспорни и необорими“ доказателства, това че са „безспорни и необорими“ е версията на МВР. Версията на съда обикновено е друга.

  • Кирил Кирилов на 26.04.2010г. в 11:19ч.

    Това е масова практика и не вярвам, че е от незнание, по-скоро пробват ако мине. Ето още един пример, но има много такива. Просто медиите чак сега се престрашават да публикуват такива неща.

    http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010041900040000401

  • Михаил на 26.04.2010г. в 12:18ч.

    Ами затова вместо да пиша във форуми и да тормозя горките МВР служители, както и да харча от ценното им време (а с това и парите на данъкоплатците),
    си пиша в блога с истинското име.
    Колко ли им е лесно на разследващите :)

    P.S. Как ли „проверяват“ за сайтове хоствани в чужбина?

  • Marten's на 26.04.2010г. в 12:28ч.

    Драмата им е голяма.
    1. правописни грешки
    2.процедурни грешки
    3.грубо нарушаване на закона
    В 80% от случаите съдът няма никаква вина за отлагане или оправдаване за дадено дело-негодни доказателства.За което горното потвърждава тезата за некопентентността на МВР.

  • Росен Босев на 26.04.2010г. в 12:51ч.

    Пейо,

    Като не казваш името на разледващия полицай и РПУ-то не помагаш по никакъв начин да се реши проблема.

    Не помагаш и като не казваш за какъв коментар става дума – защото ако не застрашава националната сигурнот или не съдържа данни за извършено престъпление е страшно да се иска подобна информация.

  • Чук и Гек на 26.04.2010г. в 16:30ч.

    И според мен тези неграмотно написани заповеди, актове и постановления не са от незнание, а напълно нарочно съставени по този начин. Целенесочено – за да не могат да се използват в разследване или дело, и като негодни за законна употреба да бъдат унижожени и заличени все едно не ги е имало – тоест да не оставят следа кой е питал и искал информация за самоличността на коментиращия във въпросния сайт. Спомняте ли си една бригада с едни шлосери с едни чукове?

  • Милен Христов на 26.04.2010г. в 17:33ч.

    Offtopic: Леко в страни по темата. Водя дело, в което ответника ми представя разпечатки от имейл кореспонденция(yahoo.com акаунт към live.com акаунт) като д-во. Имейлите не са подписани с ел. подпис от нито една от страните. Честно, ако съда ги приеме за годни д-ва, няма да се поколебая да изтипосам тоя съдия с определението му в Интернет. Въпреки, че съм му посочил да чете разпоредбите на ЗЕДЕП нещо не вдява до момента.

    sorry за отклонението.

  • sepuko на 26.04.2010г. в 21:20ч.

    Изумително.

  • anon на 26.04.2010г. в 23:53ч.

    И аз един полу-оффтопик.. но понеже ми е пресен случаят. Не познавам добре закона и чета от горната публикация:

    „IP адреси, данни за трафика и друга информация, с която може да се установи самоличност, може да се изисква само след съдебно разрешение“

    набавянето на такова трудна трудна задача ли е за полицаите ?

    Казусът е следният – на мой колега му разбиват апартамента, като е откраднат лаптоп. Този лаптоп в последствие бива включен в Интернет на следващия ден (дали от обирджиите или не не е ясно), като за това се разбира от специфичен софтуер инсталиран на компютъра, който публикува IP адреса си в Интернет пространството (най-общо казано). По IP адреса се разбира и кварталния лан доставчик на лицето, у което в момента явно се намира компютърът.

    Чудя се какво би могла да направи (и би направила в действителност..) полицията, ако и се предоставят тези данни за IP адреса. Не знам доколко са компетентни и хората там да „обработят“ такъв тип „следа“. Би следвало полицаите да изискат тези дании от доставчика, което обаче не знам защо :-) не ми се вярва да се случи.

    И стигаме до втори въпрос – какво би могла да направи (би направила в действителност.. ) полицията, ако и се предоставят наготово данни за лицето (име/адрес) ползващо този IP адрес, намерени чрез случайни познати работещи в съответния квартален лан доставчик.

    Струва ми се че на тези въпроси би следвало да отговорят господа полицаите, но мен лично ме съмнява тяхното желание да окажат необходимото съдействие по случая и бих бил любопитен за някой съвет от законово-процедурна гледна точка.

  • Александър Кашъмов на 27.04.2010г. в 08:24ч.

    Да, тази практика съществува, дори отпреди дебата по Закона за електронните съобщения. Основна цел в случаите, които са ми попадали, е разкриването самоличността на пишещите заради изразени негативни мнения относно длъжностни лица и политици – тоест става въпрос за нарушаване на свободата на словото, и то от далечно-азиатски тип.

    Както съм коментирал и в цитираната горе статия и коментиращите по-горе правилно отбелязват, тази информация може да се получи само след съдебно разпореждане. В европейска страна в 21 в. хората трябва по-често да търсят юридическа помощ в такива ситуации.

    Може би не е зле и журналистите още по-сериозно да обърнат внимание на темата, тъй като бездруго печатните издания вече разчитат много на интернет, но ако хората се следят, то ще изгубят и този кръг читатели, следователно – и реклами.

    Който попада на подобни проблеми, може да ни информира и получи безплатна правна помощ от екипа на „Програма Достъп до Информация“ на адрес lawyers@aip-bg.org

  • Чук и Гек на 27.04.2010г. в 10:18ч.

    http://www.bulgarianmonastery.com/bg/kuklen_monastery.html

    обърнете внимание на коментарите под статиите тук.

  • Делян Делчев на 27.04.2010г. в 12:31ч.

    До анон:
    ЗЕС и НПК разглеждат случаите, при които има опит за достъп до лична информация и трафични данни, без разрешението на собственика. Тогава трябва съдебно разрешение и основателно подозрение за извършено тежко престъпление. Кражбата принципно не попада в дефиницията на тежко престъпление. На пръв поглед си „прецакан“, но в действителност не е напълно така. При определени случаи (например „загубен“ мобилен телефон или компютър) ти като собственик (не знам как можеш да оторизираш това обаче) можеш да дадеш разрешение за достъп до личните ти данни. Това е нормален процес (иначе нямаше как мобилен оператор да ти запише паспортните данни) преминал през твоята лична оторизация. И той е напълно допустим и законен. А в промеждутъците просто има мързел и незаинтересованост.

  • anon на 27.04.2010г. в 14:02ч.

    До Делян:
    Кое действие наричаш „достъп до личните ми данни“ (ако приемем че лаптопа е мой)? Собствеността може да се удостовери с гаранционна карта/фактура със серийни номера. Не разбрах точно идеята, какво предлагаш.

  • Делян Делчев на 28.04.2010г. в 02:23ч.

    Идеята е проста – когато се достъпват личните ти данни (каквито се третират трафичните данни) без твое разрешение, има предвидени законови ограничения. Предоставянето на твои лични данни обаче е твой избор и право. Трафичните данни се третират като лични, предполага се, че ти един вид ги притежаваш и следователно теоретично можеш да оторизираш извличането им. В този смисъл при изгубен GSM например няма законова пречка например за използването на трафичните ти данни, с твоя оторизация лично, към мобилният оператор. Този случай не се третира от ЗЕС, и подлежи вече единствено на процедура в оператора. Същото нещо може да се приложи и към „загубеният“ ти компютър, макар там доказателството за собственост да е по-трудно. Разбира всичко това трябва да става след твоя изрична оторизация, което по същество ошашква и полицаи и оператори тъй като те са свикнали да работят традиционно и им е трудно да свикнат, а материята е нова.

  • Дидо на 28.04.2010г. в 17:44ч.

    Не знам за вас, но аз не се чуствам сигурен и избягвам да коментирам именно, щото ми е ясно, че както си драскаш и изразяваш мнението и може и да те привикат в управлението.

  • Иван на 28.04.2010г. в 18:01ч.

    @Дидо: А какво става когато те привикат без да си изразявал мнението си? Или такива неща не се случват с други хора и следователно не могат да се случат и с теб?

  • Глас в пустинята на 28.04.2010г. в 23:56ч.

    Лично аз изобщо не съм учуден.
    Нашите прехвалени полицаи освен да висят в храстите с радар и да рекетират водачите на МПС, друго не могат да правят.
    Конкретно по темата, или са неграмотни, или нарочно заобикалят закона, защотро не им пука, а и знаят че за тях няма да има последствия.
    Аз затова преди време изкарах хостинга на служебните мейли на сървър в чужбина, защото се опасявах че тук някой ще отиде при собственика на сървъра и ще пусне някой подобен документ и ще ни следят кореспонденцията по поръчка на конкурентите.
    А и колко му е да го заплашат с нещо като „ако не дадеш копия от всичките мейли ще ти приберем всички сървъри с мотива че се борим с пиратството, ще водим проверката една година“.
    Очевидно такова действие ще му срине бизнеса, и затова повечето доставчици ще си затворят очите, дори да са наясно че това е незаконно.
    Но в този случай, дори и да има наказан, то ще е символично.
    И утре същия, или друг полицай, пак ще прави каквото си иска.

  • Konki Buchak на 01.05.2010г. в 11:31ч.

    Подкрепям становището, че хостинга трябва да се изнася в чужбина и този процес няма алтернатива. Преди месец бях консултант по проект и хостнахме всички сървъри в Лондон, в Rackspace. Обясних и на чужденците, чиито проект консултирах, за какво иде реч и че в България полицията се занимава с рекет, силов лобизъм и не спазва закона. Като прибавим и конкуренцията им от разни частни охранителни фирми, ДАНС, разузнавателни служби и подобни, става ясно и без много вглеждане в детайли, че в България съдържание свързано с бизнес не бива да се хоства никога и по никакъв повод. Да, от това губят хостинг компаниите у нас, но може да се попита защо те не защитават клиентите си, които са единственият им източник на доходи.

    Същото касае и достъпа до Интернет. Купувате си офшор-достъп през VPN през Сингапур и така работите за частни комуникации. За бизнес цели – VPN сървъри хостнати в чужбина, всякаква комуникация – през тях, вътрешнофирмени tor сървъри и прочие.

    Забележете и че така харчите пари, които не генерират бюджетни проходи в България, следователно не плащате на държава, която се отнася с вас по подразбиране като с престъпник, не плащате и заплати на дембелите-рекетьори с униформи. В нашия случай с хостинга в Rackspace, на месец се плащат по 3120 долара, които не генерират никакви данъци в българския бюджет, както би било, ако хоствахме нещата в България. На милиционери и ГЕРБ-аджии – нито лев!

  • Тодор Илиев на 10.05.2010г. в 16:39ч.

    Здравейте,
    Ззапознах се с коментарите и статиите, във връзка с достъпа до данни на интернет потребители, чрез тяхно IP и искане от органите на МВР. Като и в двете се застъпва тезата, че достъп до такива данни може да се получи от органите на МВР, само след разрешение от съда. В тази връзка обаче за мен остава необясним текста на чл. 250в, ал.4, според който „за нуждите на наказателното производство данните по чл.250а, ал.1 се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и реда на НПК“ (чл.159!?).
    Ще Ви бъда благодарен и ще се радвам да споделите Вашия коментар по текста на чл.250в, ал.4 от ЗЕС, защото май се оказва, че МВР има право на достъп без одобрение и без разрешение от когото и да било.

  • Кирил Кирилов на 12.05.2010г. в 09:51ч.

    Още по-скандално е, че МВР се готви да не спазва новият закон за електронните съобщения (ЗЕС).

    http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5800&sectionid=2&id=0000401

    Шефовете на шестте главни дирекции в МВР ще могат да изискват от мобилните и интернет оператори разпечатки за по-малко от предвидените в новия ЗЕС 72 часа. Това гласи заповед, разписана от вътрешния министър Цветан Цветанов, обяви неговият заместник Веселин Вучков. Изискването на подобни спешни разпечатки също е обвързано с разрешение от съда, но то ще се чака едва след получаването на информацията от операторите, тоест първо разпечатките и тогава евентуално разрешение от съда.

  • Dido на 14.07.2010г. в 16:22ч.

    @Иван това, че е възможно и това да се случи е още по-лошо

  • anljela на 24.08.2012г. в 13:50ч.

    моят i.p. е публикуван в блоговете на Григор Гачев и Константин Павлов.предупредих ги че това е незаконно и глас в пустиня.какво да направя за да ги заставя да го премахнат.

  • anon на 23.09.2012г. в 12:43ч.

    До Делян:

    Понеже видях, че някой е „събудил“ темата/коментарите. С две думи ще сподели по случая, който описах тогава какво се случи.

    Колегата ми реши да не се възползва от направеното наше лично разследване за IP адреса на предполагаемия „престъпик“, и неговото точно местонахождение(последният бидейки клиент на лан доставчик с когото имаме лични контакти). Той просто даде този IP адрес на следователя, който се занимаваше с неговия случай. По думи на колегата ми, следователят бил доста ентусиазиран, и крайният резултат е, че лаптопа беше издирен от полицията и върнат. Как и на какви правни основания, не разбрах.

  • anjela на 26.09.2012г. в 08:06ч.

    вашия колега е открил i.p.адреса но не го е публикувал в мрежата,а го е дал на следствените органи това е по различно.всеки знае колко е лесно по i.p. адрес да се разбере домашния и от там да се създаде опасност за притежателя на i.p. адреса да бъде нападнат от злосторници или да стане обект на хакерски атаки.аз реших проблема като направих i.p.-то ми да се лоцира извън България но не всеки може да го направи.разбрах че моя случай не е единствен.

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка