трънки и блогинки

Коста защо го направи? Коста ти имаше всичко!

Написано на: 09.03.2006 · 16 коментара

Това е Костадин, наричан просто Коста:

kosta
(цък за по-голяма)

Коста ми е подарък от Жени и Кольо. Той е не само йога, но и виден член на sucicidal bunnies. Проблемът с Коста е не самоубийствените увлечения, а липсата на история. Всичките ми герои си имат минало, история и наслагавания въобще, а той – не.

Гледайки снимката му, аз се чудя как и защо той е стигнал до там. Някой може ли да ми разкаже историята му?

Категория: в картинки · истории

16 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • evox на 09.03.2006г. в 21:11ч.

    един Истински заек винаги седи на тръни :)

  • kvo ti puka на 09.03.2006г. в 23:04ч.

    Kоста не е весел пич. Той се е родил тъжен(макар и да не го съзнава) и скептичен и адски саможив. На него не му е трябвала чужда компания, никога не се е чувствал сам. За сметка на това пък никога не е разбирал веселата страна на живота и не е изпитвал нужда да се весели. Бил си е самодостатъчен. По едно време диалогът на объркания Коста с вътрешното му аз се е поизчерпал. В този миг заекът свирепо развива раздвоение на личността. Бързо и зле. Тоя втория мрази първия. Онаследил е всички качества на Коста освен спокойността и пасивността. Той е неспокоен, но не трескав. И адски решителен. Знае, че нещо му липсва на оригиналния Коста. И това е поне за миг оригинала да се почувства щастлив. И „втория“ е строго решил да привърши и без това мизерното съществуване на първия. За това и измисля оригинални начини да го направи, барем отличило нещо битието на оригинала от това на земния червей. Предполагам, че в момента на смъртта над организма взима връх оригиналния Коста който в този екстремен миг осъзнава, че е един тъжен тип, а също и че никога не е изпитал радост, което го кара да се чувства триста пъти по-мизерен, той се радва вследствие от това да умре, но и хиляди път съжалява за това, че е пропуснал доста. Ще ми е интересно да видя твоята версия, че и тая на другите.

  • кольо на 09.03.2006г. в 23:32ч.

    Както сам си забелязал вече, Коста упорито мълчи. Мълчи като партизанин на разпит. Не обели нито дума, докато аранжирах всички 64 наточени карфици, а той хипнотизирано ме гледаше в ръцете. После седна отгоре им и пое гиричките с лека усмивка на отегчение, отново – без да издаде ни звук. Но и аз се надявам, че все на някого е казал туй-онуй. Времето ще покаже.
    :)

  • Дафчо Табаков на 10.03.2006г. в 00:10ч.

    Коста не беше грозен. Не беше и глупав. Онази младата зайкиня със сивото петно на носа му превзе сънищата и горкото зайче се будеше нощем обляно в пот.
    Знаеше горкият че няма козина, но пък белия му цвят носеше послание за чистота и доброта.
    Това с козината му действаше депресивно. Вярно имаше прекрасна кожа, с гънки, точно копие на отпечатъците на пръстите на предишния му собственик. Но плешивостта му го караше да се чувства сам сред морето от вълна. Затова като видя сивоустата девойка, съзря опората в живота, която търсеше.
    Костя обичаше вестници да чете, но повече харесваше да гледа телевизия. Обожаваше сериалите с едни латино батковци, гледаше и Дискавъри, а вечер слушаше VH1 и рок блока.
    А красавицата вчера го погледна и навлажни с език сивата си муцунка.
    Момичетата харесват силните, каза си клепоухото. Падат си и по музиканти, а йогите владеят тялото си до съвършенство. Освен това си падат и по хакери.
    Коста романтично потри лапки.
    Ето идва 8 март, какъв по-добър подарък от това.
    Отиде до близката кинкалерия и купи 64 карфици. Тази цифра бе пресметнал че е 2 на шеста степен, такива са и модерните компютри сега.
    От руския пазар си купи дзифт, набучи го с карфиците. -Ето дзифтът има мирис на петрол, все едно че идвам от собствената си нефтена платформа, разсъждаваше Заю.
    Надвечер сложи синия анцуг и сака на рамо и отиде на фитнес. Успя да забърше два дъмбела.
    А на женския пазар зюмбюлите бяха свършили. Нищо и без цвете ще минем, то и без това не е вкусно като лятната люцерна.
    Вечерта на празника Коста внимателно постави йога лежанката пред входа на изгората. Подухваше ветрец и течението се заигра между карфиците и сътвори пролетна мелодия. Зайчето се покачи на стълбите пред блока. Натисна звънеца на момата. Забързано извади от сака двата дъмбела. Стисна ги здраво в лапи и се качи на парапета. От седмия етаж едно перде се дръпна и две уши се показаха през прозореца. Коста затвори очи и скочи. Направи великолепно салто с троен аксел и се приземи точно върху карфиците. Не издаде нито звук! Ушите изчезнаха от прозореца. Коста безмълвно зачака.

  • veni на 10.03.2006г. в 01:15ч.

    Това ми напомня на вица:

    – О-па… Грешка – казал таралежът и слязъл от четката за миене на дъски

  • милена на 10.03.2006г. в 10:29ч.

    Работата беше там,че Коста произхождаше от виден македоски род.Да вземем прадядо му-Коста,това през турско,що вълчи глави беше посякъл,ами дядо му-Коста,пред Втората световна-есесовските лисици,в хралупите ги натикваше,а баща му-Коста,партийно величие,взел участие в изграждането на цялата инфраструктура на държавата.
    Виж сегашния Коста,беше нежна и чувствителна натура.С мъка носеше богатата история на рода си,за жалост на всички летописци.Затова ,на въпроса на обсадилите го журналисти-Как се чувства в момента,отговори:Така,както изглеждам.

  • пейо на 10.03.2006г. в 11:58ч.

    Ако някой очаква коментар или отговор на историята си… Ми май няма какво да кажа, освен, че много се кефя, а и съм сигурен, че Кольо и Жени с радост научават още и още за творението си.

    Ако има някой още с идеи – моля, моля, моля!

  • rainhard на 10.03.2006г. в 12:22ч.

    Аз лично се сещам за два варианта:
    1. Коста е таралеж, на който като малък не са му казвали, че е красив и той сега компенсира това по всякакъв начин. Дори прочел в едно женско списание, че трябва да излезе от кожата си и да се представи за друг, за да го харесва противоположния пол. В някаква брошура на сектата КУН пък прочел, че болката е пътя към щастието. Приел съветите буквално. Смъкнал бодлите. Направил си гирички от 4 жълъда и две острици, скочил върху бодлите и зачакал да дойде щастието. Междувременно милозливите американци го одобрили за „Пълна промяна“ – скъсили му муцуната, удължили му ушите, въобще те си разбирали работата в това шоу – след пълната промяна всички изглеждали еднакви, но за сметка на това красиви и щастливи. Коста си повтарял като мантра ключовата фраза: „Аз съм секси.“ и дигал гири и търпял нетаралежски болки в името на бъдещото щастие. И така до днес.
    За съжаление щастието за Коста все не идва. За сметка на това днес стана звезда в интернет пространството. Той много иска да каже нещо на своите фенове, но не може. Представете си, че докато ви говори глупости щастието мине покрай него и не чуе така важната фраза! Ще си каже щастието: „Ооо, аз при задръстеняци не ходя!“ и ще го отмине. А вие сами виждате какви мъки търпи бедният Коста в името на щастието. Не го заговаряйте. Няма смисъл. Оставете го да чака. Това го прави щастлив.
    2. Коста просто е нормално модерно зайче, което се подлага на лазерна епилация, ходи на фитнес и въобще се грижи за себе си. В душата си Коста е скрит романтик, но предпочита да демонстрира скептицизъм и цинизъм, за да е в крак със съвременните lifestyle тенденции. Когато се убеди, че с Пейо са от една порода непременно ще проговори, малко старомодно и сантиментално като преял руски помешчик в летен следобед. И тогава историите му ще бъдат запомнени от всички. Защото такива истории, за съжаление ние вече не можем да разкажем.

  • кольо на 10.03.2006г. в 14:08ч.

    Oхооо, наистина чудесни истории, аз съм – меко казано – възхитен!
    Още! Още! Още! :)))

  • parabel на 10.03.2006г. в 17:00ч.

    Косят зайцы траву
    Трын-траву на поляне
    И от страха все быстрее
    Песенку поют
    А нам все равно
    А нам все равно
    Пусть боимся мы
    Волка и сову
    Дело есть у нас
    В самый жуткий час
    Мы волшебную
    Косим трын-траву

  • Коста на 10.03.2006г. в 18:31ч.

    Още малко ще издържа и после нека теб да те видим?

  • zImage на 11.03.2006г. в 12:03ч.

    Твердо верим мы
    В древнюю молву

    Храбрым станет тот
    Кто три раза в год
    В самый жуткий час
    Косит трын-траву

  • Антония на 11.03.2006г. в 12:09ч.

    Ето го и аудиото :-)

  • Dimitar Vesselinov на 11.03.2006г. в 21:09ч.

    Коста Попов, акционер в „Kosta & Diggers“, приятел на джуджетата:
    http://www.flickr.com/photos/83496054@N00/53032364/

  • Жени на 12.03.2006г. в 22:43ч.

    голяма забава, няма спор! :о))

  • echeto на 15.03.2006г. в 22:05ч.

    ей зарадва ме многу!и ме сумихна!
    http://zelenata-gara.sved.net
    ако ти се гледат джиготни..на горният линк!
    агигияк!