трънки и блогинки

Проверка на Creative Commons в съда

Написано на: 13.03.2006 · 4 коментара

Adam Curry е известен не само в Холандия със своите подкастове (как се превежда това?). Името на бившия MTV водещ наскоро нашумя и заради делото, което той заведе срещу таблоид, който е публикувал негови creative commons снимки без да спази изискванията на лиценза. Мнозина нарекоха това дело „първа съдебна проверка“ на лицензите.

Изходът от делото беше неочаквано бърз – само след две седмици искането му за компенсания бе удовлетворено с 1000 евро за всяка снимка (от които той не е доволен, но моето съчувствие няма да получи). За бързия изход трябва да се даде заслуженото и на въпросният таблоид, чиято защита изглежда се е състояла от тезата, че щом снимката е публична в flickr, то тя можела да се ползва. Тази „теза“ ми напомни за класическото „Снимка: Интернет“, което се появява доста често под снимките в „24 часа“.

За мен сериозни нови изводи от това дело няма, но все пак разбирам някои от възторжените гласове (1000 евро са това). Creative Commons, a и останалите лицензи (за софтуер) са си приложими и защитими, както се опитах и преди да обясня. Нека това да е доказателство, за тези които искат непременно съд, но за мен Георги Чорбаджийски е пример как трябва да се уреждат такива конфликти бързо, ефикасно и с полза за двете страни.

Ето малко връзки:

Категория: свободни неща

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • KwarK на 13.03.2006г. в 10:23ч.

    Това, че CC е издържал в съд, е добра новина. Притеснява ме, че в България съдилищата не се произнасят толкова бързо и ако някой автор е засегнат едва ли ще може да си потърси правата по този начин. А и несъдебното уреждане на спора е възможно само, ако нарушителят на правата има доброто желание. Няма ли го – не може да се направи почти нищо. Съвсем наскоро се сблъсках с такъв случай и липсата на разбиране и желание от страна на нарушителя се оказва наистина непреодолима преграда. Естествено, съществува и възможност за оказване на неформален натиск, но не винаги това е решение, към което засегнатия иска да прибягва. А в българските условия ме е страх дори да си помисля за съд. Такива ми ти работи.

  • Nick Angelow на 13.03.2006г. в 10:44ч.

    @ KwarK

    и все пак не трябва да се плашиш от съда, а просто да се въоръжиш с много търпение. друг начин няма. много от ‘лошите’ хора на това разчитат. добре, че аз не мислех така, когато се борих за нарушените си права, макар и в малко по-различна област от авторските.

  • KwarK на 13.03.2006г. в 11:19ч.

    @Nick Angelow:
    Прав си, че съда не е нещо, от което човек трябва да се плаши. Все пак е измислен, за да защитава правата и пази държавността. Лошото е, че когато човек не е юрист или такъв, на който тези неща му идат отвътре, едно дело отнема много лична енергия, дори и съдилището да е перфектно.

    Времето обаче, е единственото нещо, което не можем да си върнем и всеки си избира как и къде да го вложи. Аз лично не бих вложил времето и енергията си в защита на нещо, което не е жизнено важно. Не искам да звучи малодушно, просто имам по-важна работа от това, да защитя правата си върху 4-5 снимки. И трябва да свърша нея, с цялата си енергия. Знам, че така наливам вода в мелницата на „лошите“, но … :(
    Още повече, че едно такова дело ще бъде първо по рода си в България, а на мен правото не ми е най-силната страна … Ще изчакам, да се създадат прецеденти и практики от хора, които ги разбират тия работи повече от мен и тогава може би.

  • пейо на 13.03.2006г. в 23:21ч.

    @ KwarK
    Ти сам си си отговорил и аз нямам много да допълня. Но когато видя как хората, които трябва да защитават правата се унижават ( http://free.centrum-group.com/bullact.jpg ) и така сипват в мелницата на „незаконността“ ми става криво някак си.