трънки и блогинки

20.04.2010

Написано на: 28.04.2010 · 3 коментара

Видео
Мога да се обзаложа, че повечето политици няма да схванат иронията във видеото и ще подкрепят изложените аргументи:

Политиците не възразяват на изречение, което съдържа „детска порнография“. Повече от cleanternet.org. И докато сме на темата:

Цитат
Стратегия за разговор със Сър Явор Колев от Огнян Младенов:

Значи … още като те представят вземаш думата и обясняваш че мразиш педофилите и педофилията, радваш се как МВР ги громи по всички фронтове и казваш че с това темата е приключена Те няма да са подготвени да говорят за друго и ще имаш цялото време на света да им обясниш че в нета има и нормални непедофили, които пък би трябвало да имат някакви права.

Рицарят на книгата, който една молба в свободен текст не може да напише. Не, не мислете, че твърдя, че Явор Колев е глупав или че не може да пише – той не може да си представи текстът да е свободен.

Ключови думи

Категория: кратки

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • ал_шопов на 29.04.2010г. в 12:38ч.

    Версията в Youtube вече разполага със субтитри на българкски.

  • Камачо - саламопроизводител на 01.05.2010г. в 01:09ч.

    Аааа.. Пейо! Забравяш да споменеш за „бистрите“ мисли на Сърът:) Примерно за „кражбата на салами“. Това е класика в жанра „не мисля какво приказвам“. Според негова светлост, сваляйки файл чрез Интернет, ти крадеш салами. В хода на нормалното си развитие, най-късно след завършване на 7-ми клас (даже и такъв завършен със заплахи за саморазправа с пишещите по-ниска оценка от 5 учители), всеки би се запитал за технологията на производство на тези салами. А тя е страхотно интересна. Толкова интересна, че дори обекти на френологията са изумени как от едно теле можеш да произведеш неограничен брой салами, че и да можеш да ги откраднеш (как ли се режат и ядат). Спонсорите на сърът произвеждат саламите така – купуват едно теле (мастър запис на песничка или филм) и го множат в неограничен тираж. Един чуден източник на инфлация, който генерира измислени пари и е в разрез с всякаква икономическа логика. Но пък плаща на рекетьорите в полицията, която уж не бива да защитава частни интереси и да се превърща в рекетьорска организация.

    Аз предлагам на сърът да вземе да се храни със заловените от него салами. Или да се опита да върне заловен от него откраднат салам в търговската мрежа:) Да слугуваш на едни алчни продуценти, печелещи от въздух, за които всеки, който не им плаща е крадец, те снижава до нивото на рекетьор (сърът и на външност го докарва на такъв). Вярно, че Великобритания е давала благородническа титла на мародери, но те поне не са защитавали интересите на псалмописницата на Ватиката, а интересите на Короната. Да не говорим, че са имали поне едно достойнство и дори най-мрачните сред тях са докарвали интелигентен поглед и бистра мисъл.

    Интересен въпрос е колко обезценена и лишена от смисъл трябва да е титлата рицар на книгата, за да бъде дадена на някой, който видимо не чете книги, а още по-видимо се бори против разпространението и прочита им. По-абсурдна ситуация може да е само присъждането на Нобелова награда по медицина на д-р Йозеф Менгеле или грамота на Амнести Интернешинъл на Иди Амин Дада.

    А защо да не почне да се дава титла „рицар на печалния образ“?

  • Камачо - саламопроизводител на 01.05.2010г. в 01:31ч.

    С риск да досадя, реших да напиша за един паралел между диктатора Иди Админ Дада и една известна личност (вече) с титла. Иди Админ Дада е бил изключително комплексиран от това, че бил необразован и не бил завършил дори детска градина. За да компенсира липсата на образование, той си измислял дипломи за образование, някои купувал (даже), давал си сам ордени и титли. И разбира се мразел и преследвал всички умни хора около себе си (някои от тях дори изяждал – разбира се не виртуално). Този патологичен случай много ми напомня за един местен български герой, кичещ се с дипломи, които имат стойност по-малка от тази на подвързията им и мразещ всички можещи и знаещи хора. И както Иди Амин Дада се кичел с ордени, дипломи и титли, така и нашия герой се кичи с какви ли не висулки, дрънкулки и значки, които имат явно за цел да компенсират в нечие съзнание фаталната липса на заложби за реализация в живота като нормален гражданин и производител на обществен продукт.

    Сещам се и за един стар хонгконгски филм, в който един показва на друг значка ФБР и казва как след малко ще чуе сирени на идващи специални коли. И наистина, след няколко минути идва специална кола, но от нея не излизат специални агенти, а отегчени санитари, които поемат, овързват човека със значката и се извиняват на събеседника му с „моля да ни извините за безпокойството – този е от нашите пациенти“.