трънки и блогинки

04.04.2006

Написано на: 04.04.2006 · 4 коментара

При зъболекaря

Това е мястото където:

  • Слушам без да прекъсвам.
  • И няма начин да прекъсна човек, който ми бърка в устата. Но упражнението си заслужава още повече защото доктора разказва интересно и така прави изкушението още по-голямо.

  • Мога да чета любимото списание „Блясък“.
  • Това е откровеното списание. Без претенция и реклами – само простотия.

  • Мога да просто да си правя нищо.
  • Ако съм бързал за някъде цял ден, то 20 мин. в чакалнята са си момент на спокойствие, който сам явно не мога да си дам иначе.

  • Убеждавам се, че всичко си личи.
  • Доктора твърди, че може да познае и ранна бременност по венците. Но и без толкова крайни неща успя да ми каже как се е променила диетата и цялото ми състояние откакто не сме се виждали.


Пролетни правинки

Явно ме ударила пролетта и услужливо и новините от света на правото се променят. Нека да илюстрирам прогреса със самата Анджелина Джоли, която доказа, че устните ѝ не са уголемени и така се спаси от иска на мъжете, които:

complained that they were “fraudulently induced to imagine her mouth wrapped around their meatpops.”

Още едно наум за пластичната хирургия.


В като…

Странен филм. Първо щях да го наругая за повърхностния начин, по който е съчетал толкова по-добри идеи, но после реших, че може да е по-добре да има такова храносмилане, за да стигне до повече хора. После ми се наби в очи манията да има един супер герой, на когото да чакаме и да се надяваме. Помислих си, че това е типично американска черта, но се сетих за нашите Раковски, Ботев и други супер-герои, които са били далеч по-интересни и забавни личности от представяните идеализирани образи. Не харесах и толкова популярната философия тип „Матрицата“ за синьо/червено хапче и вече и унас дошлата удобно убеждение, че изборите се правят и отстояват в един момент само с гълтането на едно хапче.

Най-накрая, след като гледах, филма (или кратката му версия) на ReOpen911, реших, че ако е един филм дразни то това е добре. Важното е да не оставаш безразличен.

Така, че за мен В като… си води категоричната асоциация В като Вени.


Рахманинов

Нещо хубаво и спокойно. Рахманинов ми помага точно да си лежа и гледам спокойно без да правя нищо. Аз по принцип си обичам пиано, но той е малко по-специален. Момент на спокойна усмивка, докато си лежа в тъмното. Ако може да ми препоръчате още, ще съм благодарен.


Вени Г. за Докторската градинка

Няма да го видите, ако не знаете къде е. Всеки ден минавам от там и не го бях видял. Точно където е беседката, където метълите си пият бирата искат да вдигат бирария. Незаконна е много ясно, но аз в случая съм твърдо за правата на метълите и двойките, които искат да се усамотят през топла вечер в парка, вместо за поредната кръчма. При Вени Г. има повече и ако някой иска/знае какво да направи ще има и моята благодарност.

Категория: кратки

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Алекс на 04.04.2006г. в 16:42ч.

    За начало и на прима виста – Дебюси, Лист, Шопен. Може и по-инак да се подходи, според дали предпочиташ да се ориентираш по изпълнители-пианисти, или по композитори.

  • Симион Патеев на 05.04.2006г. в 23:15ч.

    Евала на Невена Гюрова за блога и за написаното в него!
    Типичен пример за блогър журналистика!
    Открива сама новините/проблемите и пише за тях.
    Гражданско общество!
    Поздравих я и ще продължавам да го правя.
    Можем да вземем пример за блог-журналистика от нея ;-)

  • Вени Г. на 09.04.2006г. в 20:33ч.

    Оversocialized

    Сега са измислили думата, а нещото си го има от края време. Заради това нещо например не гледав телевизия и не купувам хартиени вестници.

  • Диета за отслабване на 04.06.2016г. в 20:49ч.

    Евала на Невена Гюрова за блога и всичко написано в него!