трънки и блогинки

Мандарина ли си, цитрус ли си, гюл ли си? Не знам какво е, но ме кара да се усмихвам. Оранжевото с това зелено ме правят щастлив. Много свежо и жизнено. От два дена ми е на бюрото и ме радва всеки път като го погледна:

И не – ако се питате, не съм я залепил тази мандарина. То собствено си я е отгледало и така дойде от разсадника. Не знам дали ще успея да се грижа за него, така че да си отгледа още. Намерих  статии със съвети, които уж съвсем на български са написани, но тъй като не съм гледал цветя, не съм сигурен, че разбирам как трябва да се правят нещата.

Ще се постарая да не го уморя, въпреки че май при мен е малко тъмно, но ще видим. Може по вид да е каквото там му е името, но все се сещам за разни хубави неща с портокалови дръвчета в тях. Припомня ми на портокаловите дръвчета по улиците и парковете на Барселона и за ролята на портокаловото дръвче в „Като по чудо“ на Жак Превер:

…портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,
като по…

като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.