трънки и блогинки

Денят на Европа по Лудвиг Ван

Написано на: 09.05.2010 · 4 коментара

Девети май вече е Ден на Европа и днес отвсякъде звучи химнът на Европейския съюз – финалът на Деветата симфония на Бетовен. Ровейки из стари плочи, попаднах и специално си купих запис, който да пусна в днешния празничен ден.

Пуснах плочата и се заслушах. Музиката на Бетовен не извика в съзнанието ми одата на радостта на гражданите на обединена Европа. Най-силната ми асоциация с Деветата симфония е образът на Алекс – великолепният психопат от „Портокал с часовников механизъм“.

По-голям почитател съм на Кубрик, отколкото на Европейския съюз. Въпреки, че не свързвам музиката на Бетовен със ЕС, правя връзка между настоящето на съюза и използването на музиката във филма. По причини от филма, бих избрал точно същия откъс от Деветата симфония за химн на Европейския съюз и бих искал да приемете тази подборка от сцени и цитати, обединени от музиката на Лудвиг Ван Бетовен, като опит за обяснение:

Първа сцена
Старият Лудвиг Ван е перфектният завършек на една великолепна вечер на насилие, секс и грабежи.

Alex: Oh bliss! Bliss and heaven! Oh, it was gorgeousness and gorgeousity made flesh. It was like a bird of rarest-spun heaven metal or like silvery wine flowing in a spaceship, gravity all nonsense now. As I slooshied, I knew such lovely pictures!

Втора сцена
Считаният за непоправим психопат Алекс е подложен на експерименталното лечение на Людовико. Одата на радостта звучи на фона на разрушения, трупове, пожари, нацистки символи.

Alex: No. No! NO! Stop it! Stop it, please! I beg you! This is sin! This is sin! This is sin! It’s a sin, it’s a sin, it’s a sin!
Dr. Brodsky: Sin? What’s all this about sin?
Alex: That! Using Ludwig van like that! He did no harm to anyone. Beethoven just wrote music!

Трета сцена
Излекуваният престъпник вече не е способен на най-малкото насилие и изпитва болка и органична непоносимост към звуците на Деветата симфония. Той е в дома на една от жертвите си – дисидент, който се възмущава от нехуманните методи на лечение, на които е бил подложен Алекс. (Не намерих сцената, но ако не знаете, от филма ще научите какво се случва.)

Финалната сцена
Изборно време. Вътрешният министър има нужда да опровергае обвиненията в използване на нехуманни методи. Посещава Алекс в болницата, където той отново е обявен за излекуван.

Alex: I was cured, all right!

Категория: музикааа

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Божо на 09.05.2010г. в 19:43ч.

    Поздрав:
    http://www.youtube.com/watch?v=bCxhRujGpbw

    То май за ЕС заглавието, което е сложил Ричи е по-подходящо…

  • Спас Колев на 12.05.2010г. в 17:40ч.

    Защо Кубрик?!

    Или аз не съм разбрал нищо, или филмът само съсипва текста и го обръща с главата надолу. А захаросаният финал прави резултата по-лош и от кресливата постановка на Младежкия (някъде в началото на 90-те).

  • пейо на 12.05.2010г. в 17:59ч.

    @Спас Колев
    Филмът е антиутопия и финалът е реалистичен за описаното в него. Може би трябва да го гледаш пак, както аз трябва да прочета книгата.

  • Спас Колев на 13.05.2010г. в 08:29ч.

    Е, сигурно си прав, може да направя и двете. :)

    Книгата я има в chitanka.info. Не съм съвсем сигурен, но изглежда е същият превод, който съм чел едно време (в Съвременник, май).

    Извън темата: В http://blog.peio.org/street като че ли трябва да се уточни варианта на Криейтив Комънс.