трънки и блогинки

Как се назначава специализиран съд

Написано на: 10.05.2010 · 4 коментара

Имаме проблем със съдебната власт. Тя е разделена от изпълнителната (чл. 8), независима (чл. 117) и се подчинява единствено на закона. Не само ние, самата Европа, има нужда от присъди,  а съдът губи време с преценка на доказателствата и проверка за законосъобразност. Такъв съд не е полезен за целите ни. Нужен ни съд, които да притежава специална политическа воля за борба. Специализиран съд със специална воля. Как се сдобиваме с такъв съд?

Обръщаме се към историята за съвет. Кой е последният съд, който е притежавал историческа решеност да отговори на нуждата от възмездие за бедите на народа? Народният съд, доста ефективен специализиран съд. Какво можем да научим от Наредбата-закон за съдене от народен съд относно как се назначава съд:

Чл. 6. Народният съд се състои:
а) от народни съдии – пълнолетни български поданици от двата пола, избрани от областните комитети на Отечествения фронт;
б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната.

Научаваме, че ефективните съдилища не се съставят от независимата съдебна власт, а се назначават или избират. Отечественият фронт (ОФ) е като днешната Коалиция за България. Както казваме Коалиция за България, но разбираме БСП, така и когато са казвали Отечествения фронт са разбирали завземащите всички държавни институции комунисти. Дали ОФ ще избере съдиите или министъра от ОФ ще ги назначи – голяма разлика няма.

Днес дори няма нужда да провеждаме избори на съдии. Нека нашия министър на правосъдието направо да предлага съдиите. Ние само ще им правим допълнителни проверки, резултатите от които няма да могат да се обжалват. Съдебната власт пак ще си е независима, само ще се формира след наша преценка.

След като сме назначили нашия специализиран съд, ще можем да пристъпим в най-кратък срок към разглеждане на делото, постановяване на необжалваеми присъди и неотложното им изпълнение. Няма нужда да го мислим, то си е написано:

Чл. 9. Съдът в най-кратък срок насрочва разглеждането на делото. Съдебното дирене се извършва от съда свободно, по разум и съвест. За отсъствуващите подсъдими делото се разглежда неприсъствено. Всеки подсъдим има право най-много на двама защитници. (Ал. 4, изм. – ДВ, бр. 9 от 1945 г.) Съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела най-късно до 31 март 1945 година.
Чл. 10. След приключване съдебното дирене, изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите, съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение. Присъдите се изпълняват неотложно от прокурорите при областните съдилища.

Категория: всякакви

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Сашо на 11.05.2010г. в 02:19ч.

    Представям си ББ след 30 години как дава показания пред съда в Хага: „Идеята за Извънредния Граждански Европейски съд дойде от един блог, peio.org …“
    Хм, нещо не се получи смешно.

  • velin на 11.05.2010г. в 08:01ч.

    понякога ми е тъпо като няма какво да откоментирам, пък искам да изразя одобрение..

    та.. сложи едни плюсчета (и минусчета) да се цъкат на постовете..

  • Светла на 11.05.2010г. в 13:41ч.

    Много ми хареса и дори (признавам си без бой) те поизплагиатствах.

  • MacAllister на 15.05.2010г. в 01:48ч.

    Добро начало … от много време ми се ще да подхвана някаква инициатива за просвета за ей туй: На българина доста години му се разправя „как ние ги фащаме съдо ги пуска“ и се е настанила една атмосфера, която позволи въвеждането на бързите производства с одобрението на целокупния булгарски народ (в които могат да те осъдят и без да разбереш). От друга страна като отнемат свободи с поредния закон казват на народа – „ама няма страшно то е само за тежки престъпления, дето се наказват с над X години“ (най-пресния пример от 10 май – нали се сещате за съобщенията и следенето в Интернет). Само че установих, че народа и хабер си няма, че тежестта на престъплението се определя от един човек – прокурора и тя всъщност не се определя ами всъщност се задава. Решава съответния прокурор „че ти си гаден престъпник“ и решава да те гони по член еди кой си, който предвижда тия X години и почва да търси доказателства. По закон е малко по-иначе реда, в който трябва да стават нещата, но реалността в българия е такава – забележете реда: Решава, че ти май май си престъпник с цена X годинки и после почва да се чуди сега как да го докажем. Тъй, че малцина си дават сметка, че няма тежки и леки престъпления и едно ставане на криво сутринта на районния прокурор може да направи от всекиго престъпник до доказване на противното и ако няма съд, който да му държи сметка, той може да си поиска не само да те подслушва и наглежда ами и да ти изземе де що имаш като доказатлствен материал и да го държи толкова, колкото му позволява закона за избраната (забележете) от него (прокурора) тежест на престъплението. Тоест единствената защита от произвол е скучният, муден и прекалено процедурен съд. Следващия път когато ви се прииска съда да действа по-бързо се сетете, че съседа, който Ви мрази може да има братовчед прокурор и си помислете какво е единственото, което може да ви спаси.

    Много се плюе по българския съд и аз не съм свързан по никакъв начин с него – лаик съм макар да чета внимателно и много, но знам, че той трябва да бъде точно такъв муден, гаден, подробен, пасивен и пунктуален и ако трябва да се мрънка е защо не е такъв, а не обратното. Все ми се струва, че за тия неща трябва да се попише повече от коментар, защото 45 години „партийна демокрация“ и 20 години смяна на вълшебни спасители не оставиха жив човек, който да е наясно за какво служи съда и как работи. Неща като присъщата му пасивност, която изисква страните да искат и съда само да претегля исканията им, странната на пръв поглед процедура са измислени, за да няма произвол от другите власти – игра със строги правила така да се каже. Ходя на заседания от време на време и гледам (не вярвам на косвена информация – такъв съм си), вземам да чета решения от познати и по собствени впечатления бих казал, че ако има институция, която поне донякъде работи, както му е реда това е съда (поне донякъде – т.е. по-малко от половината, които съм видял са за бой :) ). Темата е безкрайна, но мисля, че ако се замислим внимателно ще видим, че проблема с българската престъпност и пускането на свобода вероятно се корени по-близо до прокуратурата, а не до съда. Доказателствата се излъчваха в ефир напоследък, а и въобще ако съда не е народен от оня народен тип за който Пейо ни напомни, за прокурора е лоша услуга атмосферата, в която всички се нарочват с лека ръка за виновни щом веднаж някой започне да ги сочи с пръст – тя само стимулира третирането с лека ръка като доказателства предразсъдъци и лични настроения (ако всички наоколо ти казват колко си прав – няма ли да се изкушиш да си повярваш – дори и да си света вода ненапита).

    Добре де много има да се говори за това и аз съм с две ръце за някакъв форум или дявол знае какво, което поне малко да впръска здрав разум в главите, които мечтаят за българки Пиночет, специални съдилища и още бързи процедури.